Гели Раубал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гели Раубал
Geli Raubal
племенница на Адолф Хитлер

Родена
Ангела Мария Раубал
Починала
Погребана Виена, Австрия

Националност Flag of Austria.svg Австрия
Образование Лудвиг Максимилиан университет
Семейство
Баща Лео Раубал
Майка Ангела Хитлер

Уебсайт

Ангела „Гели“ Раубал (на немски: Angela „Geli“ Raubal) е полуплеменница на германския нацистки лидер Адолф Хитлер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангела „Гели“ Раубал е родена в Линц[1], където е израства с брат си Лео и сестра си Елфриде. Баща ѝ почива на 31-годишна възраст, когато Гели е на 2. Тя и Елфриде заминават с майка си, когато тя става икономка на Адолф Хитлер през 1925 г. Раубал навършва 17 години и през следващите 6 години прекара в близък контакт с чичо си.[2] През 1928 г.[3] майка ѝ получава работа на домакин във вилата Бергхоф, близо до Берхтесгаден. Раубал се премества в апартамента на Хитлер в Мюнхен през 1929 г., когато се записва да учи медицина в Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан. Не завършва образованието си.[1]

Докато се издига на власт като водач на нацистката партия, Хитлер контролира здраво и доминира над живота на Раубал.[4] Когато през декември 1927 г. разбира, че тя има връзка с шофьора си, Емил Морис, той я принуждава да спре аферата и уволнява Морис.[1][5] След това, не ѝ позволява да се свързва свободно с приятелите си и винаги е с нея, придружавайки я на пазаруване, на кино, на опера.[4]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Раубал живее в апартамента на Хитлер в Мюнхен, където има строг контрол върху действията ѝ. Тя всъщност е като затворник, но планира да избяга във Виена, за да продължи уроците си по пеене.[2] Майка ѝ казва на следователите след войната, че дъщеря ѝ се надявала да се омъжи за мъж от Линц, но Хитлер е забранил връзката. Той и Раубал твърдят, че на 18 септември 1931 г. отказва да я пусне да отиде във Виена. Той заминава за среща в Нюрнберг, но на следващия ден е призован в Мюнхен с новината, че Раубал е мъртва[1], и че очевидно е била застреляна в апартамента на Хитлер в Мюнхен с пистолета "Валтер", който той ѝ оставя за да се пази.[5]

В медиите веднага се появяват слухове за физическо насилие, евентуална сексуална връзка, увлечение на Раубал към нейния чичо и дори убийство.[1][6][7] Ото Щрасер, политически противник на Хитлер, е източник на някои от най-сензационните истории. Историкът Иън Кершоу твърди, че "независимо дали е активно сексуално или не, поведението на Хитлер към Гели има всички признаци на силна, латентна, поне сексуална зависимост".[4] смъртта е определена като самоубийство. Хитлер е съсипан и претърпява интензивна депресия. Той се укрива в къща на брега на езерото Тегернзе и не присъства на погребението във Виена на 24 септември. Той посещава гроба във Виена два дни по-късно. След това той преодолява депресията си и се пренасочва отново към политиката.[6]

По-късно Хитлер заявява, че Раубал е единствената жена, която някога е обичал. Стаята ѝ в Бергхоф е оставена, така както е била, а той окачва портрети на нея в собствената си стая там и в канцлерството в Берлин.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Görtemaker, 2011, p. 43
  2. а б Bullock, 1999, p. 393
  3. Kershaw, 2008, p. 177
  4. а б в Kershaw, 2008, p. 219
  5. а б Kershaw, 2008, p. 220
  6. а б Kershaw, 2008, p. 221
  7. Gunther, 1940, p. 21
  8. Shirer, 1960, pp. 132–133

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Geli Raubal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.