Гели Раубал
| Гели Раубал Geli Raubal | |
|---|---|
| племенница на Адолф Хитлер | |
| Tumblr inline oiymvbUcFf1swnhrn 500 (cropped).jpg | |
| Родена | Ангела Мария Раубал
|
| Починала | 18 септември 1931 г.
|
| Погребана | Виена, Австрия |
| Националност |  Австрия |
| Учила в | Мюнхенски университет |
| Семейство | |
| Баща | Лео Раубал |
| Майка | Ангела Хитлер |
| Братя/сестри | Лео Рудолф Раубал |
| Уебсайт | |
Ангела „Гели“ Раубал (на немски: Angela „Geli“ Raubal) е полуплеменница на германския нацистки лидер Адолф Хитлер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в Линц[1], където израства с брат си Лео и сестра си Елфриде. Баща ѝ почива на 31-годишна възраст, когато Гели е на 2 години. Тя и Елфриде заминават с майка си, когато тя става икономка на Адолф Хитлер през 1925 г. Раубал навършва 17 години и следващите 6 години прекарва в близък контакт с чичо си.[2] През 1928 г.[3] майка ѝ получава работа на домакин във вилата Бергхоф, близо до Берхтесгаден. Раубал се премества в апартамента на Хитлер в Мюнхен през 1929 г., когато се записва да учи медицина в Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан. Не завършва образованието си.[1]
Докато се издига на власт като водач на Нацистката партия, Хитлер контролира здраво и доминира над живота на Раубал.[4] Когато през декември 1927 г. разбира, че тя има връзка с шофьора си Емил Морис, той я принуждава да спре аферата и уволнява Морис.[1][5] След това не ѝ позволява да се свързва свободно с приятелите си и винаги е с нея, придружавайки я на пазаруване, на кино, на опера.[4]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Раубал живее в апартамента на Хитлер в Мюнхен, където има строг контрол върху действията ѝ. Тя всъщност е като затворник, но планира да избяга във Виена, за да продължи уроците си по пеене.[2] Майка ѝ казва на следователите след войната, че дъщеря ѝ се надявала да се омъжи за мъж от Линц, но Хитлер е забранил връзката. Той и Раубал твърдят, че отказва да я пусне да отиде във Виена на 18 септември 1931 г. Той заминава за среща в Нюрнберг, но на следващия ден е призован в Мюнхен с новината, че Раубал е мъртва[1] и че очевидно е била застреляна в апартамента на Хитлер в Мюнхен с пистолета „Валтер“, който той ѝ оставя за да се пази.[5]
В медиите веднага се появяват слухове за физическо насилие, евентуална сексуална връзка, увлечение на Раубал към нейния чичо и дори убийство.[1][6][7] Ото Щрасер, политически противник на Хитлер, е източник на някои от най-сензационните истории. Историкът Иън Кершоу твърди, че „независимо дали е активно сексуално или не, поведението на Хитлер към Гели има всички признаци на силна, латентна, поне сексуална зависимост“.[4] Смъртта ѝ е определена като самоубийство. Хитлер е съсипан и претърпява интензивна депресия. Усамотява се в къща на брега на езерото Тегернзе и не присъства на погребението във Виена на 24 септември. Посещава гроба ѝ във Виена 2 дни по-късно. След това преодолява депресията си и се пренасочва отново към политиката.[6]
По-късно Хитлер заявява, че Раубал е единствената жена, която някога е обичал. Стаята ѝ в Бергхоф е оставена така, както е била, а той окачва нейни портрети в собствената си стая там и в канцлерството в Берлин.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Görtemaker 2011, с. 43.
- ↑ а б Bullock 1999, с. 393.
- ↑ Kershaw 2008, с. 177.
- ↑ а б в Kershaw 2008, с. 219.
- ↑ а б Kershaw 2008, с. 220.
- ↑ а б Kershaw 2008, с. 221.
- ↑ Gunther 1940, с. 21.
- ↑ Shirer 1960, с. 132 – 133.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Bullock, Alan. Hitler: A Study in Tyranny. New York, Konecky & Konecky, 1999, [1952]. ISBN 978-1-56852-036-0.
- Görtemaker, Heike B. Eva Braun: Life with Hitler. New York, Alfred A. Knopf, 2011. ISBN 978-0-307-59582-9.
- Gunther, John. Inside Europe. New York, Harper & Brothers, 1940. OCLC 836676034.
- Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. New York, W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 978-0-393-06757-6.
- Robinson, Julian. 'Why I hate my uncle' – Rare insight into Nazi leader's life by Adolf Hitler's nephew. // New Zealand Herald. 5 май 2017. Посетен на 1 юли 2018.
- Rosenbaum, Ron. Hitler's Doomed Angel. // Vanity Fair. April 1992.
- Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich. New York, Simon & Schuster, 1960. ISBN 978-0-671-62420-0.
- Alexander, Alex. In de ban van Hitler: Maria Reiter, Geli Raubal, Unity Mitford, Eva Braun. Rijswijk, Elmar, 2005. ISBN 978-90-389-1547-0. (на нидерландски)
- Hayman, Ronald. Hitler & Geli. New York, Bloomsbury, 1998, [1997]. ISBN 978-1-58234-008-1.
- Rosenbaum, Ron. Explaining Hitler: The Search for the Origins of his Evil. New York, Random House, 1998. ISBN 978-0-679-43151-0.
- Strasser, Otto. Hitler and I. Boston, Houghton Mifflin, 1940. ISBN 978-0-404-16997-8.
- Vermeeren, Marc. De jeugd van Adolf Hitler 1889 – 1907 en zijn familie en voorouders. Soesterberg, Aspekt, 2007. ISBN 978-90-5911-606-1. (на нидерландски)
| |||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Geli Raubal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |