Гели Раубал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гели Раубал
Geli Raubal
племенница на Адолф Хитлер
Tumblr inline oiymvbUcFf1swnhrn 500 (cropped).jpg

Родена
Ангела Мария Раубал
Починала
ПогребанаВиена, Австрия

Националност Австрия
Учила вМюнхенски университет
Семейство
БащаЛео Раубал
МайкаАнгела Хитлер
Братя/сестриЛео Рудолф Раубал

Уебсайт

Ангела „Гели“ Раубал (на немски: Angela „Geli“ Raubal) е полуплеменница на германския нацистки лидер Адолф Хитлер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Линц[1], където израства с брат си Лео и сестра си Елфриде. Баща ѝ почива на 31-годишна възраст, когато Гели е на 2 години. Тя и Елфриде заминават с майка си, когато тя става икономка на Адолф Хитлер през 1925 г. Раубал навършва 17 години и следващите 6 години прекарва в близък контакт с чичо си.[2] През 1928 г.[3] майка ѝ получава работа на домакин във вилата Бергхоф, близо до Берхтесгаден. Раубал се премества в апартамента на Хитлер в Мюнхен през 1929 г., когато се записва да учи медицина в Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан. Не завършва образованието си.[1]

Докато се издига на власт като водач на Нацистката партия, Хитлер контролира здраво и доминира над живота на Раубал.[4] Когато през декември 1927 г. разбира, че тя има връзка с шофьора си Емил Морис, той я принуждава да спре аферата и уволнява Морис.[1][5] След това не ѝ позволява да се свързва свободно с приятелите си и винаги е с нея, придружавайки я на пазаруване, на кино, на опера.[4]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Раубал живее в апартамента на Хитлер в Мюнхен, където има строг контрол върху действията ѝ. Тя всъщност е като затворник, но планира да избяга във Виена, за да продължи уроците си по пеене.[2] Майка ѝ казва на следователите след войната, че дъщеря ѝ се надявала да се омъжи за мъж от Линц, но Хитлер е забранил връзката. Той и Раубал твърдят, че отказва да я пусне да отиде във Виена на 18 септември 1931 г. Той заминава за среща в Нюрнберг, но на следващия ден е призован в Мюнхен с новината, че Раубал е мъртва[1] и че очевидно е била застреляна в апартамента на Хитлер в Мюнхен с пистолета „Валтер“, който той ѝ оставя за да се пази.[5]

В медиите веднага се появяват слухове за физическо насилие, евентуална сексуална връзка, увлечение на Раубал към нейния чичо и дори убийство.[1][6][7] Ото Щрасер, политически противник на Хитлер, е източник на някои от най-сензационните истории. Историкът Иън Кершоу твърди, че „независимо дали е активно сексуално или не, поведението на Хитлер към Гели има всички признаци на силна, латентна, поне сексуална зависимост“.[4] Смъртта ѝ е определена като самоубийство. Хитлер е съсипан и претърпява интензивна депресия. Усамотява се в къща на брега на езерото Тегернзе и не присъства на погребението във Виена на 24 септември. Посещава гроба ѝ във Виена 2 дни по-късно. След това преодолява депресията си и се пренасочва отново към политиката.[6]

По-късно Хитлер заявява, че Раубал е единствената жена, която някога е обичал. Стаята ѝ в Бергхоф е оставена така, както е била, а той окачва нейни портрети в собствената си стая там и в канцлерството в Берлин.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Görtemaker 2011, с. 43.
  2. а б Bullock 1999, с. 393.
  3. Kershaw 2008, с. 177.
  4. а б в Kershaw 2008, с. 219.
  5. а б Kershaw 2008, с. 220.
  6. а б Kershaw 2008, с. 221.
  7. Gunther 1940, с. 21.
  8. Shirer 1960, с. 132 – 133.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Geli Raubal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​