Ангел Секулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ангел Базернишки)
Ангел Секулов
български революционер
Ангел Секулов (вляво) със свои другари
Ангел Секулов (вляво) със свои другари

Роден
Ангел Секулов в Общомедия

Ангел Секулов, известен като Ангел Базернишки,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Секулов Базернишки (седнал).
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Секулов е роден в 1876 година в битолското село Базерник, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Завършва трето отделение. Емигрира в Свободна България в 1894 година.

Връща се в Македония и в 1903 година с четата на Гьорче Петров участва в Илинденско-Преображенското въстание в Битолски революционен окръг. След въстанието се крие в родното си Базерник и на следващата 1904 година е четник при войводата Алексо Стефанов, а след това при Ташко Арсов.[2] От 1907 година е самостоятелен войвода в Гяваткол.

В 1909 година е осъден от младотурското правителство на 5 години и лежи в Битоля.[4][5]

През 1914-1915 година по време на Първата световна война води чета във Вардарска Македония, тогава негов четник е Недан Соколов.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Срещата“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. IV, книга 5 (35), София, септември 1931 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
  2. Арсовъ, Т. Веле Георгиевъ Саторотъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 15.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 37.
  6. Арсовъ, Т. Неданъ Богоевъ Соколовъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 14.