Направо към съдържанието

Андреас Павлос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андреас Павлос
Τεύκρος Ανθίας
ПсевдонимТевкрос Антиас
Роден3 април 1903 г.
Починал8 ноември 1968 г. (65 г.)
Професияпоет, писател, драматург, журналист
Националност Кипър
Активен период1919 – 1968
Жанрлирика, драма, детска литература

Повлиян от
СъпругаЛола Леонтиаду (? – ?)
Анастасия (? – ?)
Деца5
Подпис

Тевкрос Антиас (на гръцки: Τεύκρος Ανθίας), с рождено име Андреас Павлос, е кипърски гръцки поет, писател, драматург и журналист. Определян е като поет на левицата, но и на цял Кипър.[1]

За първи път използва псевдонима Тевкрос Антиас през 1919 г.[2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 април 1903 г. в село Кондея, близо до Фамагуста, Кипър. Учи в Търговската гимназия в Ларнака. Следва в Панкипърската богословска семинария в Ларнака, която завършва през 1922 г., и е ръкоположен за свещеник.

След дипломирането си година работи като учител в Хойрокития. Заминава през 1923 г. за Гърция, за да следва филология, но поради финансови затруднения не може да учи. Работи като учител в периода 1924 – 1925 г. в Спарта, а след това в Склавохори и Каристос. В периода 1927 – 1930 г. живее в Атина. През 1930 г. се завръща в Кипър, където се включва активно в лявото и работническото движение. Участва в организирането на Комунистическа партия на Кипър (ККП), за което е преследван.[1][2]

Дебютира с поетичния сборник „Цветята на любовта“ (Τα λουλούδια της αγάπης) през 1922 г. в Ларнака. В Гърция се среща с Костас Варналис и Тасос Вурнас, приема бохемския живот и бързо влиза в кръга на новото творческо направление на Атина и в новогръцката литература. В Гърция става известен през 1929 г. със стихосбирката си „Подсвирканията на скитника“ (Τα σφυρίγματα του αλήτη).[1][4][3]

В периода 1930 – 1948 г. пише поезия, проза, пиеси, разкази, фолклорни текстове. Използва творчеството си като средство в класовата борба. Духовната му нагласа е преплетена с политическите и социални борби на кипърския народ и потиснатите народи по света. От този период са сборниците му със стихове „Хаос“ (1936), „Изход“ (1937), „Героична симфония“ (1942), „Кипърска рапсодия“ (1947) и др. Творчеството му е белязано с любовта му към Кипър и Гърция.[1]

През 1931 г. е арестуван за дейностите на комунистическата партия. През същата година публикува епоса „Второто пришествие“ (Η Δευτέρα Παρουσία) със сатирично съдържание срещу християнската религия. Заради него е отлъчен от църквата. Отлъчването му е отменено през 1935 г. след като се извинява на Светия синод на Кипърската църква.[2][4]

През 1941 г. става един от основателите на Прогресивна партия на работещите хора (АКЕЛ), избран е в Централния комитет на партията, пише и съставя химна на партията. Вдъхновен от Октомврийската революция, внася революционни идеи в кипърската поезия и се застъпва за правата на жените. Работи във вестника на партията „Димократи“ и издава списанията „Флога“ и „Спита“.[2][3]

През 1948 г., годината на големите стачки, като журналист застава на страната на миньорите. В края на стачките заминава със семейството си като емигрант в Англия, където продължава да се занимава с комунистическа дейност. Работи в гръцката секция на Би Би Си и основава гръцко училище в Лондон, където работи като вечерен учител.[2]

През 1955 г. се завръща в Кипър и участва в борбата срещу англичаните. Арестуван е и е затворен заедно със 134 други ръководители на АКЕЛ в концентрационен лагер в Декелия. Освободен е през 1957 г., след като получава инфаркт. Участва в създаването и издаването на вестник „Харавги“.[1][3]

Отново заминава за Англия, където живее в Лондон до края на живота си и работи като журналист. През 1966 г. публикува „Ламбракиада“ за Григорис Ламбракис, негов близък приятел, убит от хунтата.[2]

Жени се 2 пъти и има общо 5 деца – 3 дъщери и 2 сина.[1] Той се жени първо за Лола Леонтиаду, с която имат 2 деца – Антиной и Попи. С втората му съпруга Анастасия имат 3 деца – Флога, Теукрос и Андри.[3]

Умира от сърдечна недостатъчност в Лондон на 8 ноември 1968 г. Погребан е в село Кондея.[1][2]

  • Τα λουλούδια της αγάπης (1922)[2][4][3]
  • Τα σφυρίγματα του αλήτη (1929, 1956)[5][1]
  • Αγιε Σατάν, Ελέησόν με (1930)
  • Η Δευτέρα Παρουσία (1931) – епос
  • Το πουργατόριο (1931) – епос
  • Μπλακ Μαρία Νο Ι (1934)
  • Το χάος (1936)
  • Η έξοδος (1937)
  • Η άνοδος (1938)
  • Ιντερμέδιο (1939)
  • Το Β΄ Ιντερμέδιο (1940)
  • Βομβύκιο (1940)
  • Σερενάτα (1941)
  • Ηρωική συμφωνία (1942) – епос
  • Σφυρίγματα του ερημίτη (1943)
  • Εκ βαθέων (1945)
  • Το ανθρώπινο έπος (1946) – епическа поема
  • Ελλάδα (1946) – епическа поема
  • Κυπριακή ραψωδία (1947) – епическа поема
  • Το τραγούδι της Γης (1951)
  • S.O.S. (1952)
  • Το ημερολόγιο του C.D.P. (1956)
  • Ορατόριο (1961)
  • Άπαντα (1962)
  • Λαμπρακιάδα (1966)
  • Σ’ αγαπώ (1966)
  • Αγρυπνώ για Σένα Ελλάδα (1967)
  • Η δημοπρασία (1935)[5][3]
  • Ο γιόκας μας (1936)
  • Ηρωικό εμβατήριο (1941)
  • Στάλινγκραντ (1942)
  • Ανώνυμοι εν οδώ αλληλούια (1943) – военна комедия
  • Αμαρτωλοί και κλέφτες (1943)
  • Ταξίδι στον ήλιο (1940) – пиеса[5]
  • Το παλληκάρι της φακής (1942) – комедия
  • Η ζωντανή Κύπρος (1941) – фолклор[5]
  • Μουσικό εγκόλπιο (α΄ και β΄ τόμος, εθνικά, λαϊκά κι εργατικά τραγούδια, 1945)
  1. а б в г д е ж з Биография в „Литературен свят“
  2. а б в г д е ж з ((el)) Биография в Politismos[неработеща препратка]
  3. а б в г д е ж ((el)) Биография и библиография в Polignosi
  4. а б в ((ru)) В. М. Кожевникова. Литературный энциклопедический словарь. – Москва, Советская энциклопедия, 1987
  5. а б в г ((el)) Библиография в Rizospastis
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Τεύκρος Ανθίας в Уикипедия на гръцки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​