Прогресивна партия на работещите хора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прогресивна партия на работещите хора
Ανορθωτικό Κόμμα Εργαζόμενου Λαού
Ръководител Андрос Киприану
Основана 15 август 1926 г.
Предшественик Комунистическа партия на Кипър
Щаб Никозия
Младежка организация ЕДОН
Член на Международен събор на комунистическите и работническите партии
Международен комунистически семинар
Идеология Комунизъм
Марксизъм-ленинизъм
Обединен Кипър
Група в ЕП Европейска обединена левица-Северна зелена левица
Цветове      червено
Камара на представителите
16 / 56
Европейски парламент
2 / 6
Сайт akel.org.cy

Прогресивна партия на работещите хора (на гръцки: Ανορθωτικό Κόμμα Εργαζόμενου Λαού, AKEΛ) (АКЕЛ) е кипърска комунистическа партия.

АКЕЛ подкрепя независим, демилитаризиран и необвързан Кипър, и федерално решение на кипърския проблем. Тя поставя особен акцент върху сближаването с кипърските турци. Също подкрепя планът Анан през 2004 г., но накрая реагира с отрицателен отговор, тъй като няма време да се формулира отговор на плана.

Като силен поддръжник на социалните помощи и национализацията, АКЕЛ успешно прилага на практика няколко социални мерки за подпомагане на икономическото благосъстояние на хората по време на финансовата криза, като например увеличаване на ниските пенсии с 30% и укрепване на социалните помощи, отпускане до €12 млн. годишно на университетите. Като цяло са изразходвани €1,2 млрд. за социални дейности през първите три години на управлението на АКЕЛ, с различни подобрения, направени в предоставянето на социални грижи.[1][2] Въпреки това, критиците приписват на партията кипърската финансова криза от 2012-2013 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

АКЕЛ е основана през 1926 г. като „Комунистическа партия на Кипър“. Комунистическата партия определя като своя цел не само борбата срещу експлоатацията, но и за независимостта на Кипър от британското управление. Партията е обявена за незаконна през 1931 г., когато британското колониално правителството налага ограничения на гражданските права след националистически бунт. През 1941 г. водещи членове на нелегалната комунистическа партия и други, основават АКЕЛ. В първите местни избори през 1943 г. кандидати на АКЕЛ стават кметове на Лимасол (Плутис Сервас) и Фамагуста (Адам Адамантос).

За разлика от своя предшественик, АКЕЛ не е против Еносис. След неуспеха на Консултативното събрание през 1949 г. за изготвяне на конституция, приемлива за кипърските членове, АКЕЛ променя политиката си, като подкрепя незабавен Еносис без никакви междинни етапи.

В края на 1950–те г., АКЕЛ се противопоставя на насилствените тактики на анти-британското съпротивителното движение ЕОКА. EOKA обвинява АКЕЛ, че сътрудничи на британците, въпреки че партията също е незаконна от 1955 г. Няколко членове на АКЕЛ са убити от EOKA поради това, че са "предатели", включително Савас Менику, който е убит с камъни. АКЕЛ твърди, че лидерството на EOKA е анти-комунистическо, тъй като нейният лидер Георгиос Гривас се бори срещу комунистите по време на гръцката гражданска война. По-късно Гривас основава ЕОКА-В, която подкрепя държавния преврат от 1974 г.

Около 1958 г. кипърско-турската националистическа организация ТСО започва да принуждава турците в АКЕЛ да напуснат. Редакторът на работническия вестник Фазил Йондер е убит, а ръководителят на турското бюро на работническия профсъюз Ахмет Сади се премества в Англия, за да спаси живота си.

В първите президентски избори за независим Кипър, АКЕЛ подкрепя Йоанис Клеридис срещу Макарий III Кипърски. Последният кипърски турчин, член на Централния комитет на АКЕЛ, Дервиш Али Кавазоглу е убит от ТСО през 1965 г.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкият външен министър Ставрос Димас (в дясно) и лидерът на АКЕЛ Андрос Киприану (в ляво), 2011 г.

На парламентарните избори от 27 май 2001 г., партията печели 34,7% от гласовете и 20 от 56 места. След тези избори, генералния секретар на АКЕЛ Димитрис Христофиас е избран за председател на Камарата на представителите до 2006 г. Той е подкрепен от АКЕЛ, Движение за социалдемокрация (ЕДЕК) и Демократическата партия (ДИКО).

АКЕЛ е член на Европейската обединена левица – Северна зелена левица в Европейския парламент, и се счита за умерен евроскептик. Кипър се присъединява към ЕС през 2004 г., и на европейските избори от 2004 г., АКЕЛ печели 2 места (Адамос Адаму и Кирякос Триантафилидис).

АКЕЛ става най-голямата политическа партия на парламентарните избори през 2006 г. Въпреки това, партията губи две места, като печели 18 места с 31,31% от гласовете.

Във втория тур на президентските избори, проведени на 24 февруари 2008 г. Димитрис Христофиас, генерален секретар на АКЕЛ, е избран за президент на Република Кипър. Христофиас получава 53,36% от гласовете срещу своя опонент десният Йоанис Касулидис 46,64%.[3] На 21 януари 2009 г. Андрос Киприану е избран за генерален секретар на партията, с 54,3% на изборите на Централния комитет. На изборите за Европейския парламент през 2009 г., АКЕЛ успява да спечели 34,9% от гласовете, и отново получава 2 от 6 мандата за Кипър (Кирякос Триантафилидис и Такис Хаджигеоргиу). На изборите от 2014 г., задържа двете си места с 27% от гласовете.

Щабът на АКЕЛ в Никозия, Кипър

В интервю с лидера на Агенция „Athens News“ Андрос Киприану заявява, че АКЕЛ обмисля излизане на Кипър от еврозоната, като „това е опция на масата“, но и че тя ще изисква „проучване и планиране“.[4]

На президентските избори от 2013 г. Лидерът на АКЕЛ Ставрос Малас губи с 42,52% срещу 57,48%. На парламентарните избори от 2016 г. партията печели 16 мандата.

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Камара на представителите[редактиране | редактиране на кода]

Камара на представителите
Година # от
всички гласове
% от
всички гласове
# от
всички места
+/–
1960 51,719 35 (#2)
5 / 50
5 / 35
1970 68,229 34,1 (#1)
9 / 35
Повишение 4
1976 95,364 32,8
9 / 35
Повишение 3
Коалиция с Демократичен фронт и Движение за социалдемокрация, които взимат 21 и 4 места респективно.
1981 95,364 32,8 (#1)
12 / 35
Повишение 3
1985 87,628 27,4 (#3)
15 / 56
Повишение 3
1991 104,771 30,6 (#2)
18 / 56
Повишение 3
1996 121,958 33 (#2)
19 / 56
Повишение 1
2001 142,648 34,7 (#1)
20 / 56
Повишение 1
2006 131,237 31,1 (#1)
18 / 56
Понижение 2
2011 132,171 32,67 (#2)
19 / 56
Повишение 1
2016 90,204 25,67 (#2)
16 / 56
Понижение 3

Европейски парламент[редактиране | редактиране на кода]

Година # от
всички гласове
% от
всички гласове
# от
всички места
+/–
2004 93,212 27,89 (#2)
2 / 6
2009 106,922 34,9 (#2)
2 / 6
Безизменение 0
2014 69,852 26,98 (#2)
2 / 6
Безизменение 0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Progressive Party of Working People“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.