Прогресивна партия на трудовия народ
| Прогресивна партия на трудовия народ Ανορθωτικό Κόμμα Εργαζόμενου Λαού | |
 | |
| Ръководител(и) | Андрос Киприану |
|---|---|
| Основана | 15 август 1926 г. |
| Предшествана от | Комунистическа партия на Кипър |
| Седалище | Никозия |
| Младежка организация | ЕДОН |
| Член на | Международен събор на комунистическите и работническите партии Международен комунистически семинар |
| Идеология | Комунизъм Марксизъм-ленинизъм Обединен Кипър |
| Група в ЕП | Европейска обединена левица-Северна зелена левица |
| Цветове | червено |
| Камара на представителите | 16 / 56
|
| Европейски парламент | 2 / 6
|
| Сайт | akel.org.cy |
| Прогресивна партия на трудовия народ в Общомедия | |
| Комунистически партии |
|---|
 |
|
Бахрейн, Бангладеш (КПБа, РПБа), Бурма, Китай, Иран, Ирак, Израел, Япония, Йордания, Казахстан (КПК, КНПК), Киргизстан, Лаос, Ливан, Непал, Пакистан, Палестина, Филипини, Шри Ланка, Сирия (СКП (Багдаш), СКП (Обединена), Таджикистан, Тайван (ТКП, КПТ), Виетнам
Бивши партии Камбоджа (КНП, КНРП, Индонезия, Корея, Малая и Сингапур, Саудитска Арабия, Тайланд |
|
Албания, Армения, Австрия, Азербайджан, Беларус, Белгия (РПБ, КПФ, КПВ), Босна и Херцеговина, България, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция (КПГ, КОГ), Унгария, Ирландия (КПИ, ИРП), Италия (ПКВ, ПИК, ИКП), Люксембург, Молдова, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Люксембург, Русия, Словакия, Словакия, Испания (КПИ, КПНИ), Швеция (КПШ, КПнШ), Швейцария, Словакия, Турция (РНОФ, КПК, КП, РКПТ), Украйна, Обединено кралство (КПБр, НКПБр, КПШ)
Бивши партии Албания, България, Чехословакия, Италия, ФРГ, ГДР, Румъния, СССР, Полша, Югославия |
Прогресивна партия на трудовия народ (на гръцки: Ανορθωτικό Κόμμα Εργαζόμενου Λαού, AKEΛ) (АКЕЛ) е кипърска комунистическа партия.
АКЕЛ подкрепя независим, демилитаризиран и необвързан Кипър, и федерално решение на кипърския проблем. Тя поставя особен акцент върху сближаването с кипърските турци. Също подкрепя планът Анан през 2004 г., но накрая реагира с отрицателен отговор, тъй като няма време да се формулира отговор на плана.
Като силен поддръжник на социалните помощи и национализацията, АКЕЛ успешно прилага на практика няколко социални мерки за подпомагане на икономическото благосъстояние на хората по време на финансовата криза, като например увеличаване на ниските пенсии с 30% и укрепване на социалните помощи, отпускане до €12 млн. годишно на университетите. Като цяло са изразходвани €1,2 млрд. за социални дейности през първите три години на управлението на АКЕЛ, с различни подобрения, направени в предоставянето на социални грижи.[1][2] Въпреки това, критиците приписват на партията кипърската финансова криза от 2012-2013 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]АКЕЛ е основана през 1926 г. като „Комунистическа партия на Кипър“. Комунистическата партия определя като своя цел не само борбата срещу експлоатацията, но и за независимостта на Кипър от британското управление. Партията е обявена за незаконна през 1931 г., когато британското колониално правителството налага ограничения на гражданските права след националистически бунт. През 1941 г. водещи членове на нелегалната комунистическа партия и други, основават АКЕЛ. В първите местни избори през 1943 г. кандидати на АКЕЛ стават кметове на Лимасол (Плутис Сервас) и Фамагуста (Адам Адамантос).
За разлика от своя предшественик, АКЕЛ не е против Еносис. След неуспеха на Консултативното събрание през 1949 г. за изготвяне на конституция, приемлива за кипърските членове, АКЕЛ променя политиката си, като подкрепя незабавен Еносис без никакви междинни етапи.
В края на 1950–те г., АКЕЛ се противопоставя на насилствените тактики на анти-британското съпротивителното движение ЕОКА. EOKA обвинява АКЕЛ, че сътрудничи на британците, въпреки че партията също е незаконна от 1955 г. Няколко членове на АКЕЛ са убити от EOKA поради това, че са „предатели“, включително Савас Менику, който е убит с камъни. АКЕЛ твърди, че лидерството на EOKA е анти-комунистическо, тъй като нейният лидер Георгиос Гривас се бори срещу комунистите по време на гръцката гражданска война. По-късно Гривас основава ЕОКА-В, която подкрепя държавния преврат от 1974 г.
Около 1958 г. кипърско-турската националистическа организация ТСО започва да принуждава турците в АКЕЛ да напуснат. Редакторът на работническия вестник Фазил Йондер е убит, а ръководителят на турското бюро на работническия профсъюз Ахмет Сади се премества в Англия, за да спаси живота си.
В първите президентски избори за независим Кипър, АКЕЛ подкрепя Йоанис Клеридис срещу Макарий III Кипърски. Последният кипърски турчин, член на Централния комитет на АКЕЛ, Дервиш Али Кавазоглу е убит от ТСО през 1965 г.
Настояще
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
На парламентарните избори от 27 май 2001 г., партията печели 34,7% от гласовете и 20 от 56 места. След тези избори, генералния секретар на АКЕЛ Димитрис Христофиас е избран за председател на Камарата на представителите до 2006 г. Той е подкрепен от АКЕЛ, Движение за социалдемокрация (ЕДЕК) и Демократическата партия (ДИКО).
АКЕЛ е член на Европейската обединена левица – Северна зелена левица в Европейския парламент, и се счита за умерен евроскептик. Кипър се присъединява към ЕС през 2004 г., и на европейските избори от 2004 г., АКЕЛ печели 2 места (Адамос Адаму и Кирякос Триантафилидис).
АКЕЛ става най-голямата политическа партия на парламентарните избори през 2006 г. Въпреки това, партията губи две места, като печели 18 места с 31,31% от гласовете.
Във втория тур на президентските избори, проведени на 24 февруари 2008 г. Димитрис Христофиас, генерален секретар на АКЕЛ, е избран за президент на Република Кипър. Христофиас получава 53,36% от гласовете срещу своя опонент десният Йоанис Касулидис 46,64%.[3] На 21 януари 2009 г. Андрос Киприану е избран за генерален секретар на партията, с 54,3% на изборите на Централния комитет. На изборите за Европейския парламент през 2009 г., АКЕЛ успява да спечели 34,9% от гласовете, и отново получава 2 от 6 мандата за Кипър (Кирякос Триантафилидис и Такис Хаджигеоргиу). На изборите от 2014 г., задържа двете си места с 27% от гласовете.
В интервю с лидера на Агенция „Athens News“ Андрос Киприану заявява, че АКЕЛ обмисля излизане на Кипър от еврозоната, като „това е опция на масата“, но и че тя ще изисква „проучване и планиране“.[4]
На президентските избори от 2013 г. Лидерът на АКЕЛ Ставрос Малас губи с 42,52% срещу 57,48%. На парламентарните избори от 2016 г. партията печели 16 мандата.
Участия в избори
[редактиране | редактиране на кода]Камара на представителите
[редактиране | редактиране на кода]| Камара на представителите | ||||
| Година | # от всички гласове |
% от всички гласове |
# от всички места |
+/– |
|---|---|---|---|---|
| 1960 | 51 719 | 35 (#2) | 5 / 50 5 / 35
|
– |
| 1970 | 68 229 | 34,1 (#1) | 9 / 35
|
 4
|
| 1976 | 95 364 | 32,8 | 9 / 35
|
3
|
| Коалиция с Демократичен фронт и Движение за социалдемокрация, които взимат 21 и 4 места респективно. | ||||
| 1981 | 95 364 | 32,8 (#1) | 12 / 35
|
3
|
| 1985 | 87 628 | 27,4 (#3) | 15 / 56
|
3
|
| 1991 | 104 771 | 30,6 (#2) | 18 / 56
|
3
|
| 1996 | 121 958 | 33 (#2) | 19 / 56
|
1
|
| 2001 | 142 648 | 34,7 (#1) | 20 / 56
|
1
|
| 2006 | 131 237 | 31,1 (#1) | 18 / 56
|
 2
|
| 2011 | 132 171 | 32,67 (#2) | 19 / 56
|
1
|
| 2016 | 90 204 | 25,67 (#2) | 16 / 56
|
3
|
Европейски парламент
[редактиране | редактиране на кода]| Година | # от всички гласове |
% от всички гласове |
# от всички места |
+/– |
|---|---|---|---|---|
| 2004 | 93 212 | 27,89 (#2) | 2 / 6
|
– |
| 2009 | 106 922 | 34,9 (#2) | 2 / 6
|
 0
|
| 2014 | 69 852 | 26,98 (#2) | 2 / 6
|
0
|
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.socialprotection.eu, архив на оригинала от 15 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131215212916/http://socialprotection.eu/files_db/1100/asisp_ANR11_Cyprus.pdf, посетен на 31 август 2016
- ↑ www.socialprotection.eu, архив на оригинала от 15 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131215214049/http://socialprotection.eu/files_db/886/asisp_ANR10_Cyprus.pdf, посетен на 31 август 2016
- ↑ Cypriot victor rallies for unity // BBC News, 24 февруари 2008.
- ↑ Aνησυχεί το ΑΚΕΛ για την πορεία της Ε.Ε. // YouTube. 3 април 2013. Посетен на 24 февруари 2015. (на гръцки)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Progressive Party of Working People в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |