Андре Хелер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андре Хелер
André Heller
Андре Хелер през 2006 г.
Андре Хелер през 2006 г.
Роден22 март 1947 г. (77 г.)
Професиябелетрист, поет, певец, актьор, художник
Националност Австрия
Активен периодслед 1974 г.
Жанрроман, разказ, поезия, пиеса, шансон, инсталация
Дебютни творбироманът „Наричат ме хвърлящият ножове“ (1974)
Уебсайт
Андре Хелер в Общомедия

Андре Хелер (на немски: André Heller) е австрийски белетрист, поет, певец, актьор, акционист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Андре Хелер е роден на 22 март 1947 г. във Виена в заможно еврейско семейство на фабрикант на захарни изделия. След Втората световна война бащата живее главно в Париж и по тази причина Андре Хелер първоначално има френско гражданство. По собствените му думи още през училищните години от значение за неговата литературна ориентация са били почти всекидневните му посещения в „Café Hawelka“. В това виенско кафене той среща писатели като Фридрих Торберг, Ханс Карл Артман, а също Елиас Канети, Ханс Вайгел и Хелмут Квалтингер, с когото по-късно си сътрудничи и заедно излизат на сцената.

Артистична дейност[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на 15 години Андре Хелер си съзсъва име като певец на шансони и на собствени песни. Работи с международноизвестни творци като Астор Пиацола, Дино Салуци, Фреди Хъбърд. През 1975 г. Хелер предприема успешно концертно турне в Израел.

В началото на 80-те години Андре Хелер се заема предимно със зрелищни инсценировки, артистични акции и художествени инсталиции. През 1982 г. приключва с успешната си концертна дейност.

Сам Андре Хелер се смята за „акционист“ – неговата цел е художествената „акция“, която трябва да привлече вниманието на публиката върху неочаквани и провокиращи „естетически преживявания“, да предизвика активно съучастие и емоционално освобождаване.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Литературни текстове[редактиране | редактиране на кода]

  • Sie nennen mich den Messerwerfer, 1974
  • Auf und davon, 1979
  • Die Sprache der Salamander – Lieder 1971–1981, 1981
  • Flic Flac – Ein poetisches Varieté fotografiert von Stefan Moses, 1982
  • Wallfahrten zum Allerheiligsten der Phantasie, 1990
  • Schlamassel, 1993
  • Bilderleben – Öffentliches & Privates, 2000.
  • Als ich ein Hund war, 2001.
  • Schattentaucher, 2003 (Потъване в сенките)
  • Wie ich lernte, bei mir selbst Kind zu sein: Eine Erzählung, 2008
  • Wienereien oder ein absichtlicher Schicksalsnarr, 2012
  • Das Buch vom Süden, 2016

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Nr. 1 (1970)
  • Platte (1971)
  • Das war André Heller (1972)
  • Neue Lieder (1973)
  • A Musi A Musi (1974)
  • Andrè Heller poetic sound (1975)
  • Bei lebendigem Leib (live, 1975)
  • Die frühen Jahre 1966–1969 (1975)
  • Abendland (1976)
  • Basta (1978)
  • Bitter und Süß (live, 1978)
  • Ausgerechnet Heller (1979)
  • Heurige und gestrige Lieder (gemeinsam mit Helmut Qualtinger, 1979)
  • Verwunschen (1980)
  • Stimmenhören (1983)
  • Narrenlieder (1985)
  • Liebeslieder (1989)
  • Kritische Gesamtausgabe 1967–1991 (1991)
  • Ruf und Echo (2003)
  • Bestheller 1967–2007 (2008)

Акции, инсталации, инсценировки, дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Ботаническа градина в Гардоне Ривиера, Италия.
Скулптура в Ботаническата градина.
„Сваровски – Кристални светове“, Ватенс, Австрия.
„Великанът“, вход към „Сваровски – Кристални светове“
Палатков град „Африка! Африка!“ в Хановер, Германия, 2008 г.
Палатковият град нощем.
„Богиня на времето“, Санкт Файт ан дер Глан, Австрия.
  • 1981 – Флик-флак, поетическо вариете като част от Виенския фестивал, с което тръгва на турне из Европа.
  • 1983 – Teatro de Fogo (Театър на огъня), пиро-поема по образеца на бароковите светлинни и цветни игри, Лисабон.
  • 1984 – Сгромолясване през сънища, огнен спектакъл пред берлинския Райхстаг.
  • 1984 – Огнен театър с облак от звуци, представен пред сградата на берлинския Райхстаг.
  • 1985 – Не вярвай в идилията, картина от цветя, съставена от 40 000 растения, създадена за федералното градинско изложение в Берлин.
  • 1985 – Надарени тела, спектакъл в „Дойчес театър“, Мюнхен, с участието на 60 китайски жонгльори, еквилибристи и акробати.
  • 1986 – Поетическа градина, оформени от цветя изказвания на велики писатели, Грац.
  • 1986 – Небесни знаци, скулптури от балони с горещ въздух, летящи в небето на Лондон, Мюнхен, Венеция, Осло, Ню Йорк, Москва, Сан Франциско и над Ниагарския водопад.
  • 1986 – Салют за Олга, спектакъл, с който Хелер възнамерява да възобнови вариететните изкуства.
  • 1987 – Luna Luna, организиран от Хелер „Фестивал на модерното изкуство“ в Хамбург с участието на известни съвременни художници като Рой Ликтънстайн, Салвадор Дали, Йозеф Бойс, Кийт Харинг, Фриденсрайх Хундертвасер и Джим Уайтинг.
  • 1987 – Да разсмееш, парад на клоуни.
  • 1988 – Body and Soul (Тяло и душа), шоу на афроамериканската култура с музиканти, певци, танцьори и артисти в гротескна комедия от Харлем, Мубале и Ню Орлиънс, с изпълнения на спиричуъл, диксиленд, рагтайм, бибоп, блус, соул, скат, степ.
  • 1988 – Giardino Botanico, ботаническа градина на „Фондация Андре Хелер“ в Гардоне Ривиера, Италия.
  • 1989 – Китайски национален цирк.
  • 1991 – Jagmandir, ексцентричен частен театър на Махарана от Удайпур, Индия.
  • 1991 – Потъваща великанка, скулптура от цветя в парка на двореца Шьонбрун, Виена.
  • 1991 – WonderHouse (Дом на чудесата) на Бродуей, Ню Йорк.
  • 1992 – Бамбуковият човек, 55-метрова скулптура, плаваща в пристанището на Хонг Конг.
  • 1992 – Wintergarten-Varieté (Вариете-Зимна градина), създаден по случай строежа на театър в Берлин.
  • 1995 – Swarovski Crystal Worlds (Сваровски – Кристални светове), създаден във Ватенс, Тирол, Австрия.
  • 1997 – Кораб от сол в Мъртво море, Израел.
  • 1997 – Немият пророк, светлинна скулптура в Мароко.
  • 1997 – Yumé-полет през сънища, японски калейдоскоп, турне в Токио и Европа.
  • 1999 – Гласовете на Бог, спектакъл с певци на спиричуъл, музиканти и танцьори, представители на 12 култури, Маракеш, Мароко.
  • 2000 – Земният дух, 14-метрова скулптура, полу-човек, полу-птица, бдяща над павилиона „Living Planet Square“ по време на международното изложение Expo 2000.
  • 2002 – В сърцето на светлината – нощта на примадоните, представяне на измислен и инсцениран от Хелер мит.
  • 2002 – В „Théâtre du Châtelet“ в Париж под режисурата на Хелер са представени Очакване от Арнолд Шьонберг и Човешкият глас от Франсис Пуленк в сътрудничество с оперната певица Джеси Норман.
  • 2005 – Африка! Африка!, африканска музика, танци и акробати, премиера във Франкфурт на Майн.
  • 2011 – Magnifico, фантастично шоу с коне – калейдоскоп от приказни сцени.
  • 2012 – Bon Voyage, вечер за живота и песните на кабаретната актриса Грета Келер във виенския „Фолкстеатер“.
  • 2015 – Откриване на 'Al Noor Insel' в Шарджа, Обединени арабски емирства.
  • 2016 – Откриване на 'Anima Gartens', югоизточно от Маракеш, Мароко.
  • 2016 – Богиня на времето, скулптура пред развалините на замъка Тагенбрун, Санкт Файт ан дер Глан, Каринтия, Австрия.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1986: Bambi
  • 1993: Berliner Bär
  • 2004: Amadeus Austrian Music Award für „Ruf und Echo“
  • 2011: Romy für Scheitern, Scheitern, besser Scheitern als Beste Dokumentation TV
  • 2011: Ferdinand-Raimund-Ring
  • 2015: Platin-Romy für das Lebenswerk

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андре_Хелер&oldid=11266640“.