Антоний Багаш
| Антоний Багаш | |
| сръбски благородник | |
| Роден |
между 1356 г. и 1366 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | „Свети Павел“, Гърция |
| Религия | православие |
Антоний Багаш (на сръбски: Антоније Багаш; на гръцки: Αντώνιος Παγάς), с духовно име Арсений (Арсеније, Αρσένι), е сръбски благородник от XIV век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Антоний Багаш е сръбски благородник от Костур, който се оттегля на Атон между 1356 и 1366 година, където по-късно закупува и възстановява запуснатия в руини манастир „Свети Павел“ с помощта на Никола Радоня през 80-те години на XIV век. След това Багаш става игумен на манастира.[1] Двамата успяват да измолят помощи както от Византия, така и от Сърбия, и да обновят манастира с приходи от сръбските сребърни и златни мини, което го прави един от главните сръбски манастири.[1] Багаш превежда агиографски трудове на сръбски.[2] Негов брат е Никола Багаш, който през 1385 година дарява манастира „Света Богородица Мавровска“ с прилежащите селища, църкви и други собствености на манастира.[3] Според някои изследователи фамилията Багаш е от Враня,[4] но няма историческите източници, които да потвърждават тази информация.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Jan Olof Rosenqvist, Interaction and isolation in late Byzantine culture, Google book
- Pavlikianov, Cyril. The Medieval Aristocracy on Mount Athos: Philological and Documentary Evidence for the Activity of Byzantine, Georgian and Slav Aristocrats and Eminent Churchmen in the Monasteries of Mount Athos from the 10th to the 15th Century. Sofia, Center for Slavo-Byzantine Studies, 2001. ISBN 9789540715957.
- Angold, Eastern Christianity Michael Angold
- Through the looking glass: Byzantium through British eyes : papers from the twenty-ninth Spring Symposium of Byzantine Studies, London, March 1995, p. 141
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Rosenqvist, p. 63
- ↑ Pavlikianov, p. 118
- ↑ Angold, pp. 160-161
- ↑ Moravska Srbija: ljudi i dela. Narodni muzej, 1971. с. 15. Српски књижевник Антоније Багаш, из познате феудалне породице из Врања, превео је „от грчскаго писапија на србски језик" Андријанти (беседе о статуама) Јована Златоуског, зборник с поучењем Јефрема Сирског
- ↑ Studije srpske srednjovekovne umetnosti. Zavod za Udžbenike, 2008. ISBN 9788617147400. с. 489. Наиме, Никола Багаш Балдовин, за кога је накнадно утврЬено да је био у Водену а не у Костуру, може бити иста личност са „Николом... унуком Балдовина" из Врања али и не мора.
