Антон Каблешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Каблешков
български юрист
Anton Kableshkov.jpg
Роден
Починал

Антон Стоянов Ка̀блешков е български юрист и действителен член на Българска академия на науките от 1898 г., племенник на Тодор Каблешков[1] и брат на генерал-майор Никола Каблешков.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 октомври 1856 г. в Пловдив. От 1873 до 1875 г. учи в духовната семинария в Москва. Завършва с отличие Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев. Следва правни науки в Императорския Новорусийски университет в Одеса[3], а през 1883 г. завършва образованието си в Санкт Петербург. След това се завръща в Пловдив и от 1883 до 1885 г. е прокурор. При подготовката на Съединението е член на Българския таен централен революционен комитет. През 1886 г. е избран за председател на Пловдивския окръжен съд, след това е става помощник-прокурор във Върховния касационен съд, а през 1895 – 1913 е подпредседател на ВКС. През 1888 г. заедно с Петър Данчев и Георги Згурев издава първото българско юридическо списание. В периода 1894 – 1908 г. е доцент по търговски право в Юридичес­кия факултет на Висшето училище в София.[2] От 1898 г. е деловодител на Клона за държавни науки на Българското книжовно дружество, а след това секретар (1898 – 1905) и председател (1906 – 1907) на Философско-обществения му клон. В навечерието на Първата световна война пише позив против участието на България в нея. Той е един от дарителите на БАН.[1][4][5]

Дарителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Дарява на Българска академия на науките 20 000 лв., които да се получат след продажбата на къщата му на ул. „Московска“ № 35 в София. С тях се образува фонд, с чийто лихвите се дава премия за научни трудове по право. За изпълнители на завещанието му от 28 май 1917 г. определя сестра си Райна Г. Бонева и брат си ген. Никола Каблешков. Поради недостатъчни средства във фонда, той е оставен да се капитализира и награди не са давани. Към 1 януари 1951 г. капиталът на фонда възлиза на 70 681 лв. След това няма следи от него.[2]

Умира на 29 ноември 1917 г. в София.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на статии и изследвания по гражданско, наказателно и търговско право. Основният му труд е „Съдебната власт в България“ от 1910 г.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 222-228. ISSN 0204-8906.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2180. (на български)
  2. а б в г Антон Каблешков. // daritelite.bg. Посетен на 24 октомври 2018 г. (на български)
  3. ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.).  Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 226. ISSN 0204-8906.
  4. Каблешкови не са забравили македонските братя. // сп. „България Македония“. Посетен на 7 май 2013. (на български)
  5. Излезе първи брой на „Съдийски вестник“. // „Правен свят“, 19 май 2012. Посетен на 7 май 2013. (на български)