Аселий Емилиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Азелий Емилиан (на латински: Asellius Aemilianus, на гръцки: Ἀσέλλιος Αἰμιλιανός; † 193 в Кизик) e римски сенатор и управител на провинциите Азия, Тракия и Сирия. През втората година на четиримата императори 193 г. той подпомага Песцений Нигер (упр. 193 до 194 г.).

При Марк Аврелий между 176 и 180 г. той е управител (legatus Augusti pro praetore) на провинция Тракия. От този период са запазени надписи с негово име от Сердика (дн. София),[1][2] Августа Траяна (дн. Стара Загора)[3] и вероятно Емпориум Дискодуратера (дн. с. Гостилица).[4] Участва и в издаването на монетни емисии чрез градската управа на Пауталия (дн. Кюстендил).[5]

През 177 г. или 180 г. е суфектконсул. През 188 г. е управител на Сирия, важна провинция, където са стационирани два легиона III Галски и IV Скитски легион. През 192/193 г. е проконсул за управлението на провинция Азия и отговаря за западната част на Мала Азия. Там попада между фронтовете на Гражданската война, която избухва след смъртта на император Пертинакс. Азелий се опитва в началото да бъде неутрален в конфликта между роднината му Клодий Албин, Септимий Север и неговия наследник като управител на Сирия Песцений Нигер. Когато Септимий Север поема контрола над Рим и се отправя на Изток, Азелий решава да вземе страната на Нигер, който го изпраща с войска от легионери и доброволци в Кизик на южния бряг на Мраморно море. Там Азелий не успява да спре пристигането на войската на Север. При опит да избяга от бойното поле е убит. След смъртта му името му е подложено на дамнацио от надписите в провинция Тракия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Hanslik: Asellius. In: Der Kleine Pauly, Bd. 1, Sp. 635f.
  • Werner Eck: Asellius Aemilianus. In: Der Neue Pauly.
  • Mihailov G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. I-V, Sofia, 1958 – 1997.
  • Stein A. Römische Reichsbeamte der Provinz Thracia, Zemaljska Štamparija, 1920.
  • Дион Касий, 74,6,2; 74,6,4
  • Historia Augusta, Severus 8,12; 8,16
  • Херодиан, 3,2,2; 6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]