Асен Иванов Хаджиолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Хаджиолов
български биолог
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Хистология, цитология, ембриология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Семейство
Съпруга Елица Атилова Силаги
Деца Асен Асенов Хаджиолов
Красимира Хаджиолова

Акад. д-р Асен Иванов Хаджиолов е български учен цитолог, хистолог и ембриолог[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 януари 1903 г. в с. Широково, Русенско. Загубил рано своя баща по време на Първата световна война, той поема и грижата за семейството заедно с майка си, по професия акушерка. Завършва гимназиалното си образование в гр. Бяла и София и след спечелен конкурс за стипендия, постъпва като студент в Медицинския факултет на Софийския университет, където се дипломира през 1926 г. Следва специализация в Париж и Лион, където успешно разработва и публикува първите си научни трудове и защитава дисертация на тема: „Хистофизиология на мастната тъкан и морфологически метаболизъм на мазнините“ (1929).[2] [1]

След завръщането си от Франция, през 1928 г. е назначен за редовен асистент в Медицинския факултет на Софийския университет, а няколко години по-късно е избран за редовен доцент и става ръководител на Катедрата по хистология и ембриология. Едва 31-годишен, през 1934 г., Хаджиолов е вече извънреден професор при Катедрата, която ръководи почти четири десетилетия (до 1968 г.). През този период Хаджиолов привлича за свои асистенти и сътрудници също млади хора, които са бъдещите ни изтъкнати учени и лекари – акад. Г. Узунов, проф. Кр. Балабанов, проф. Бр. Папазов и др. От 1945 г. Хаджиолов е редовен професор към Катедрата, през 1947 г., е избран за член-кореспондент, а през 1951 г. – за действителен член (академик) на Българската академия на науките. През 1947 г. заедно с акад. Д. Ораховац основават Института по експериментална медицина при Биологичния клон на БАН. През 1953 г. е създаден Институт по морфология при Отделението за медицински и биологични науки на БАН. Хаджиолов става пръв негов директор и до 1976 г. ръководи това научно звено на БАН.[2]

Той е сред членовете основатели на Съюза на приятелите на СССР (1932) и на Българо-съветското дружество в София (1934).[3]

Основател и учредител на Съюза на научните работници в България (днес Съюз на учените в България), негов пръв председател и дългогодишен председател на Секцията по медицина и стоматология. На ІV конгрес на Съюза през 1989 г. е избран за негов Почетен член.[2]

През 1959 г. основава Дружеството на българските анатоми, хистолози и ембриолози, на което също е дългогодишен председател и по-късно – почетен председател.[2]

Той е основател, главен редактор и член на редколегии на научни и научно-популярни списания и специализирани поредици и е един от най-изтъкнатите популяризатори на научни знания.[2]

Умира на 1 юни 1994 г.[2]

Изследвания и приноси[редактиране | редактиране на кода]

Основно място в изследванията му заемат липидите, собствената и индуцирана флуоресценция на клетките и тъканите, проблемите на флуоресцентната цито- и хистохимия, на кръвната, половата и нервната тъкан и редица други въпроси на съвременната експериментална морфология, отразени в многобройни публикации, монографични трудове и учебници. Особено оригинални и често цитирани са теоретичните концепции на акад. А. И. Хаджиолов за устройството и еволюцията на клетките и за интегрирането им в тъкани и органи, а също и за класификацията на тъканите в човешкия организъм.[2]

Научните приноси на Хаджиолов са отразени в три негови монографии, няколко издания на учебници и над 1000 научни статии, публикувани на български и чужди езици.[2]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Израз на международно признание е изборът му за почетен член на редица чуждестранни научни дружества и институции: Унгарската академия на науките, Будапещенския медицински университет, Чехословашкото медицинско дружество „Ян Пуркиние“, Международната академия по история на науките в Париж, Отделението за физико-математически и естествени науки при ЮНЕСКО, Балканския медицински съюз и др.[2]

Герой на социалистическия труд (1983).[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Асен Хаджиолов e женен за Елица Атилова Силаги (родена през 1899 г.), с която имат две деца: Асен Асенов Хаджиолов (роден през 1930 г.) и Красимира Хаджиолова (родена през 1936 г.). Бащата на Еленка Атилова Силаги е полк. Атила Силаги, участник в Първата световна война и починал от раните си, получени по време на атентата в църквата „Света Неделя“. Красимира Хаджиолова се жени за художника Димитър Каранджулов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николай Поппетров, „История на Съюза на учените в България“, София: СУБ, 2004, с. 142
  2. а б в г д е ж з и Елисавета Цветкова, „Академик Асен Иванов Хаджиолов – 100 години от рождението му“. – сп. „Наука“, С., СБУ, 2003, кн.3.
  3. Николай Поппетров, „История на Съюза на учените в България“, София: СУБ, 2004, с.143.
  4. Николай Поппетров, „История на Съюза на учените в България“, София: СУБ, 2004, с.144.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]