Направо към съдържанието

Атанас Ников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Ников
български революционер

Роден
1858 г.
Починал
Сяр, Османска империя
Атанас Ников в Общомедия

Атанас Георгиев Ников е български революционер и книжар, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Ников е роден в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция в многолюдно семейство на въглищар. Учи в местното българско училище при изтъкнатите възрожденски учители Георги Зимбилев и Никола Падарев. През 1880 постъпва на работа в железарския магазин на свой роднина в Сяр, където чиракува шест години. В 1886 разкрива собствен дюкян - праматарница, малък магазин за дреболии. През 1888 година магазинчето се превръща в първата българска книжарница в Сяр. Книжарницата е важно средище на българите от Серски санджак.[3]

Ников на млади години

Още от 1894 година Ников е привлечен във ВМОРО. Постоянен член е на Серския окръжния комитет. През 1902 година революционната му дейност е разкрита от турските власти и той емигрира в Княжество България. По време на Илинденско-Преображенското въстание е касиер на Задграничното представителство. След амнистията от 1904 той се завръща в Сяр, продължава да поддържа българската си книжарница. През 1906 година срещу Ников се организират три опита за покушение, като третият е успешен.[4]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Ников (19-и в третата колона).

Убит е заедно с племенника си Христо Ников от гръцкия терорист Атанас Хаджипантазиев на 17 октомври 1906 година в Сяр[5] или според гръцки източници на 19 август.[6][7] Съпругата му продължава да се занимава с пробългарска дейност, заради което е заплашвана от гръцките активисти в града.[8]

  1. Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.67-69.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
  3. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 63.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 228.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 327.
  6. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 158. (на гръцки)
  7. Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, Αθήνα 1979, σελ. 184
  8. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.54