Атанас Ников
| Атанас Ников | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1906 г.
|
| Атанас Ников в Общомедия | |
Атанас Георгиев Ников е български революционер и книжар, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ников е роден в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция в многолюдно семейство на въглищар. Учи в местното българско училище при изтъкнатите възрожденски учители Георги Зимбилев и Никола Падарев. През 1880 постъпва на работа в железарския магазин на свой роднина в Сяр, където чиракува шест години. В 1886 разкрива собствен дюкян – праматарница, малък магазин за дреболии. През 1888 година магазинчето се превръща в първата българска книжарница в Сяр. Тя е важно средище на българите от Серски санджак.[3] През пролетта на 1891 година, Васил Кънчов посещава книжарницата и ето какво пише за нея:
| „ | Надвечер бях в българската книжарница. То е едно толкова малко дюкянче, щото не могат да се поберат 6—7 души. Книгите стояха в два долапа в дирнята част на дюкянчето — види се, да не дразнят гръцкото общество. Отпреде имаше полички със сякакви лекове, които селяните купуваха, за да се лекуват... Това дюкянче е сборно място на българските учители от града и околността.[4] | “ |
Още от 1894 година Ников е привлечен във ВМОРО. Постоянен член е на Серския окръжния комитет. През 1902 година революционната му дейност е разкрита от турските власти и той емигрира в Княжество България. По време на Илинденско-Преображенското въстание е касиер на Задграничното представителство. След амнистията от 1904 той се завръща в Сяр, продължава да поддържа българската си книжарница. През 1906 година срещу Ников се организират три опита за покушение, като третият е успешен.[5]
Убит е заедно с племенника си Христо Ников от гръцкия терорист Атанас Хаджипантазиев на 17 октомври 1906 година в Сяр[6] или според гръцки източници на 19 август.[7][8] Съпругата му продължава да се занимава с пробългарска дейност, заради което е заплашвана от гръцките активисти в града.[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Описание от 1891 г. на книжарницата на Атанас Ников – В: Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 63
- „Още две жертви на гръцкия нож“, статия за убийството на Атанас Ников, публикувана във в-к „Дебър“, год. II, бр. 19, София, 27 ноември 1906 година
- „Атанас Г. Ников“, публикувано във в-к „Пирин. Македоно-одрински лист“, год. I, бр. 4, София, 4 ноември 1923 година
- Атанас Г. Ников, публикувано в сборник Илинден 1903 – 1953, стр. 149 – 150.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр. 67 – 69.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 63.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 63.]
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 228.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 327.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 158. (на гръцки)
- ↑ Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, Αθήνα 1979, σελ. 184
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр. 4, 2011, стр. 54
