Атанас Хаджипантазиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Хаджипантазиев
Αθανάσιος Χατζηπανταζής
гръцки революционер

Роден
Починал

Атанас Хаджипантазиев (на гръцки: Αθανάσιος Χατζηπανταζής, Атанасиос Хадзипантазис) e гъркомански революционер, капитан на гръцка андартска чета в Македония.

Биография

Хаджипантазиев е роден в българското гъркоманско село Просеник. Присъединява се към гръцката пропаганда и оглавява Долноджумайската чета на организацията. На 17 октомври 1906 година Хаджипантазиев убива българския книжар в Сяр Атанас Ников. Според гръцки източници убийството на Ников е станало на 19 август, при нападението Хаджипантазиев по грешка е ранен от своя подкапитан Атанасиос Кипурос, тайно е лекуван в Сяр, но умира от перитонит на 2 септември.[1][2] Според Христо Силянов Хадзипантазис участва заедно с капитан Митруш Гоголаков в нападението над българското екзархийско село Горно Караджово (днес Моноклисия) на 25 октомври. Двете чети, преоблечени като турски войници нападат селото, изгарят десетина къщи и убиват 30 души. При нападението Хаджипантазиев е ранен и умира от раните си през януари 1907 година. Клането в Горно Караджово предизвиква намесата на великите сили - анкетирано е от австрийския консул Пари и от френския офицер Фулон и е обсъждано в английския парламент.[3] Четата на Хаджипантазиев е оглавена от жена му София Хаджипантазиева, а капитан в Джумайско става Стерьос Влахвеис.[4] Името му носи улица в Сяр.[5]

Бележки

  1. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 158
  2. Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, Αθήνα 1979, σελ. 184
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 2, София, 1943, стр. 228 - 229.
  4. Στέργιος Ι. Βλάχμπεης
  5. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 180. Посетен на 6 юли 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония