Бадама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бадама
Ποταμός Σταθμός – Potamos station
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Дедеагач
Географска област Западна Тракия
Население обезлюдено души (?)

Бадама наричана и Бадoма[1] (Badаma, Badоma) (днес Potamòs Rail Station) е старо българско село и гара[2] в Беломорска Тракия на стратегическата в миналото железопътна линия Солун - Одрин - Цариград, първата слад Дедеагач в посока Солун, при пъpвия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина. Тя е на около 8 км северно от Дедеагач.

Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. [3]. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис – Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.

В 1903 г. районния войвода от ВМОРО Таньо Николов планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село Манастир Гюмюрджинско и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.[4]

През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.

В 1923 във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от "българска" чета, след което селото е разграбено, а хората интернирани в казармите на о. Крит. В същата 1923 чети на ВТРО по заповед на главния войвода Таньо Николов нападат гръцките войници в казармите в Дедеагач и взривяват железопътния мост между Фере и Бадома.

Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села Еникьой (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бадама
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Атанасов Попов (1913 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бадома на Wikimaps
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.
  3. Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295
  4. Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 163 а