Иванко I Басараб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Басараб I)
Направо към: навигация, търсене
Басараб I
воевода на Влашко
Basarab I of Wallachia.jpg
средновековна фреска в дървената църква в Куртя де Арджеш
Лични данни
Управление 1310/1319 - 1352
Пълно име на румънски: Basarab Întemeietorul
Починал
1352 г.
Предшественик Тихомир
Наследник Николае I Александру
Семейство
Династия Басараб
Баща Тихомир
Брак Анна
Потомци Николае
Теодора
Басараб I в Общомедия

Иванко I Басараб е владетел на княжество Влахия. Управлява от 1310/19 г. до 1352 г.

Около 1324 г. се признава за васал на унгарския крал Карл Роберт, след което се започва война с Унгария и на 12 ноември 1330 г. разбива унгарската армия в битката при Посада. Басараб става и основател на династията Басараб, първата владетелска династия на Влахия. В ново време от името му, както и от това на основаната от него династия, произлиза названието Бесарабия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Басараб е син на Токомерий (Тихомир ? Тотемир ?), за който нищо определено не е известно. Някои румънски историци[1] изказват хипотезата, че Токомерий наследил Бербат, който се упоменава в грамота на унгарския крал Ласло IV като премник на Литовой, войвода в Арджеш и на Олтения[2].

Тюркската или по-скоро куманската етимология на името Басараб(а) (от тюркските езици) се предполага, а не е доказана[2], че произлиза от кумански език. Първата сричка от неговото име — «бас» — произлиза от глагола «правя, спирам», а втората — «аба» — е уважително обръщение към «баща, по-голям брат».

Влахия през втората половина на XIII век[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XIII век на територията на българската провинция Влашко започват да се формират войводства зависими от българската , а понякога и на унгарската корона. Впоследствие те започват борба за защита на северната граница на България от Кралство Унгария[1]. Така също, Литовой в 1277 г. загива в сражение срещу маджарите.

В края на управлението на династията Арпади, Унгария изпада в тежка династична и политическа криза. Едновременно с нея в края на XIII век България е в тежко положение и подложена на удари и опустошения от страна на Златната Орда. Това усилва центробежните сили и желанието на влашките войводства към обединение в независимо държавно образувание.

Басараб става васал на крал Карл Роберт, който потвърждава с грамота от 26 юни 1324 г. положението му [1]. Вероятно той получава васален статут в 1321 г., когато унгарския крал провежда военна операция в Банат. Повторно в друга грамота от 18 юни 1325 г. Карл Роберт нарича Басараб «неверен на кралската корона»[2]. В грамотата също така се говори за някой си Стефан от кумански произход, като се отбелязва, че войската на Басараб превъзхожда по численост армията на Карл Роберт. Причините за това обръщение не са ясни. В 1327 г. папа Йоан XXII се обръща към Басараб като към «католически княз» и високо оценя водената от него «война против неверниците». Отхвърля сюзеренитета на Унгария и минава под властта на новия български цар Михаил III Шишман.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Битка при Посада[редактиране | редактиране на кода]

Басараб дава дъщеря си за жена на ловешкия деспот Иван Александър, бъдещ български цар и племеник на цар Михаил III Шишман Асен. България в онзи момент се е намирала във връждебни отношения с Унгария. В документ носещ дата 27 март 1329 г., Басараб е упоменат като един от враговете на унгарския крал, редом с българите, сърбите и татарите. В 1330 г. Басараб взима участие във Велбъждската битка, завършила трагично за неговия сюзерен Михаил Шишман.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

След последвалия мир Карл Роберт предприема поход срещу българските земи на север от Дунав във владенията на загубилия Басараб и заема контролирания от последния Северински банат. Басараб предлага на унгарците да признае суверенитета на краля, като заплаща ежедневно по седем хиляди сребърни марки, но Карл Роберт отхвърля пренебрежително предложението и поема към Куртя де Арджеш. Унгарската войска страда от липса на продоволствие и започва да изпитва липса на провизии, и краля се вижда принуден да отстъпи към Трансилвания, без да влиза в сражение.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Съпруга — Анна[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Georgescu, Vlad (Author) – Calinescu, Matei (Editor) – Bley-Vroman, Alexandra (Translator): The Romanians – A History; Ohio State University Press, 1991, Columbus; ISBN 0-8142-0511-9
  • Klepper, Nicolae: Romania: An Illustrated History; Hippocrene Books, 2005, New York; ISBN 0-7818-0935-5
  • Sălăgean, Tudor: Romanian Society in the Early Middle Ages (9th-10th Centuries); in: Ioan-Aurel Pop – Ioan Bolovan (Editors): History of Romania: Compendium; Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies), 2006, Cluj-Napoca; ISBN 978-973-7784-12-4
  • Treptow, Kurt W. – Popa, Marcel: Historical Dictionary of Romania (entries ‘Basarab I’, ‘Posada, Battle of (9-12 November 1330)’, and ‘Wallachia (Ţara Românească)’); The Scarecrow Press, Inc., 1996, Lanham (Maryland, USA) & Folkestone (UK); ISBN 0-8108-3179-1
  • Vásáry, István: Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365; Cambridge University Press, 2005, Cambridge; ISBN 0-521-83756-1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Georgescu, Vlad. The Romanians: A History.
  2. а б в Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365.
  3. Charles Cawley. Bulgaria, Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman). // Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, 2009-02-12. Посетен на 2009-11-29.
Първи владетел на Влашко (1310/1319 – 1352) Николае I Александру