Беате Рюгиерт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беате Рюгиерт
Beate Rygiert
Беате Рюгиерт, 2023 г.
Беате Рюгиерт, 2023 г.
ПсевдонимТабеа Бах
Родена21 октомври 1960 г. (63 г.)
Професияписател, сценарист, режисьор
Националност Германия
Активен период2000 –
Жанрдрама, любовен роман, исторически роман, биография, мемоари
Уебсайтbeaterygiert.de
Беате Рюгиерт в Общомедия

Беа̀те Рюгѝерт (на немски: Beate Rygiert, [beˈʔaːtə ʁʏɡ'iːʁt]) е германска режисьорка, сценаристка и писателка на произведения в жанра социална драма, исторически роман, любовен роман, биография и мемоари. Пише и под псевдонима Табеа Бах (на немски: Tabea Bach).[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Беате Рюгиерт е родена на 21 октомври 1960 г. в Тюбинген, ФРГ.[2] Израства в Южна Германия и Франция. От дете е запалена читателка и мечтае да бъде писателка. Следва театрознание, музикология и италианска литература в Мюнхенския университет и Флорентинския университет (магистърска степен), както и „творчество на филми“ в Нюйоркската филмова академия.[3] След дипломирането си работи няколко години като оперен драматург. От 1993 г. е на свободна практика като пише романи, биографии, мемоари, сценарии и работи като режисьор на късометражни и документални филми.

Първият ѝ роман „Наследството на Броня“ е издаден през 2000 г. Следват романите ѝ „Фалшификаторът“, „Номадът“, „Любовният живот на папратите“ и др.[1][3]

През 2019 г. е издаден романът ѝ „Жорж Санд и езикът на любовта“ от съвместната поредица „Смели жени между изкуството и любовта“. Той е история за смелата и любознателна Жорж Санд, готова винаги да наруши табутата, и нейната любовна връзка с известния композитор Фредерик Шопен.[1]

През 2020 г. е издаден романът ѝ „Пианистката. Клара Шуман и музиката на любовта“ от поредицата „Смели жени между изкуството и любовта“. Историята се развива през 1835 г. в Лайпциг, когато шестнайсетгодишната виртуозна пианистка Клара Вик се завръща от успешно турне в Европа с баща си, музикалния педагог Фридрих Вик. Но с баща си има раздиращ конфликт, защото е влюбена в изключителния, но непригоден за живота Роберт Шуман.[1]

През 2021 г. е издаден романът ѝ „Фрау фон Гьоте: Той е най-великият поет на своето време, но само нейната любов може да го спаси“ от същата поредица. Във Ваймар през 1788 г. Кристиане Вулпиус е модистка във фабрика за изкуствени цветя. Заради брат си се среща с тайния съветник Гьоте и те имат любов от пръв поглед. Тя забременява, „доброто общество“ е възмутено, но тя се бори за любовта си.[1]

От 2017 г. публикува романи и под псевдонима Табеа Бах.[1] Авторка е на поредиците „Остров Камелия“, „Копринената вила“, „Солната градина“ и „Вила Розенхолц“, а романите ѝ стават бестселъри.[4]

За творческата си дейност получава множество работни стипендии от Асоциацията на немските писатели в Баден-Вюртемберг и от различни международни фондации, както и международната награда за книги „Корине“, наградата за литература „Вюрт“ и наградата за сценарий „Томас Стритматер“.[2][3]

Беате Рюгиерт живее със семейството си в Шварцвалд, Андалусия и Щутгарт.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Като Беате Рюгиерт[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Bronjas Erbe (2000)[1]
  • Die Fälscherin (2001)
  • Der Nomade (2006)
  • Das Liebesleben der Farne (2009)
  • Die Eroberung des Himmels (2010)
  • Perlen der Macht (2014)
  • Das Lied von der unsterblichen Liebe (2014)
  • Herzensräuber (2017)
  • Schäfchensommer (2020)
  • Die Ullsteinfrauen und das Haus der Bücher (2021)
  • Das Geheimnis der Mona Lisa (2023)

Поредица „Необикновени жени между новото начало и любовта“ (Außergewöhnliche Frauen zwischen Aufbruch und Liebe)[редактиране | редактиране на кода]

  • George Sand und die Sprache der Liebe (2019) – за Жорж Санд[1]
  • Die Pianistin. Clara Schumann und die Musik der Liebe (2020)
    Пианистката. Клара Шуман и музиката на любовта, изд.: „Емас“, София (2023), прев. Величка Стефанова
  • Frau von Goethe: Er ist der größte Dichter seiner Zeit, doch erst ihre Liebe kann ihn retten (2021)
от поредицата има още 12 романа от различни автори – Агнес Габриел, Алисън Патаки, Хайди Рен и др.

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • Bronjas Erbe
  • Das Orpheus-Projekt

Като Табеа Бах[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Остров Камелия“ (Kamelien-Insel)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Het bloemeneiland (2018)[1]
  2. Die Frauen der Kamelien-Insel (2018)
  3. Heimkehr auf die Kamelien-Insel (2019)

Поредица „Копринената вила“ (Seidenvilla)[редактиране | редактиране на кода]

  1. La Villa de la Seda (2020)[1]
  2. El esplendor de la Villa de la Seda (2020)
  3. El legado de la Villa de la Seda (2020)
  4. Weihnachten in der Seidenvilla (2021)

Поредица „Солната градина“ (Salzgarten)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sonne über dem Salzgarten (2022)[1]
  2. Himmel über dem Salzgarten (2022)
  3. Sterne über dem Salzgarten (2023)

Поредица „Вила Розенхолц“ (Rosenholzvilla)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die Rosenholzvilla (2024)[1]

Документални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • Auf der Walz (2003)
  • Die Wüsten-Apotheke (2004)
  • Mehr Licht! (2004)
  • Heilkraft aus der Wüste (2004)
  • Amok in Winnenden – das Leben danach (2014)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Beate Rygiert в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​