Беден
| Беден | |
 | |
  Беден  Беден | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 282 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 1141 m |
| Пощ. код | 4817 |
| Тел. код | 03049 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 03112 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Девин Здравко Иванов (БСП за България, ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Беден Румен Каров (ДПС) |
| Беден в Общомедия | |
Беден е село в Южна България. То се намира в община Девин, Област Смолян.
География
Село Беден се намира в планински район.
История
Беден е старинно българско селище, съществувало и преди помохамеданчването. Според едно предание първоначално селото е в местността Долня Равня, където имало 4 – 5 колиби, чиито жителите са наричани “бедняците”. Добитъкът на тези колибари пасе сам, без пастири, на сегашното място на село Беден, където ливадите са по-добри. Обилната паша задържа добитъка, той не се прибира при стопаните си и тогава колибарите решават да се заселят на това място.
Съществуват няколко предания, които обясняват името на днешното село Беден. Първото гласи, че овчарят на селото е набеден, че откраднал мома от съседното село Лясково. Нещата стигат до съд. При разследването цялото село защитава своя съселянин, който в крайна сметка е оправдан. Оправдани са и беденци, но останават "набедени" и оттам идва името на селото. Според друго предание беденци са наклеветени (т. е. "набедени") от жителите на съседното село Брезе, че уж си присвоили част от тяхното тяхно землище. Въпреки, че са оправдани от съда, името на селото останало Беден. Трето предание е, че селото носи името си от бедната каменлива и непроизводителна земя. Но като най-вероятно се счита мнението, че село Беден носи името си от средновековната крепост Беаднос, чиито останки се намират край селото и наричана от местното население Бадан. С името Бедян селото се споменава за пръв път в турски регистър от 1576 г. В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Беден (Beden).[2]
През 1959 г. в селото е открит средновековен християнски некропол от XI – XII в., а в землището му – следи от светилище на Тракийския Херос, от антично селище и некропол от IV в., както и останки от манастир, разрушен през XVII в.
През османското владичество в България Беден е голямо село и административно принадлежи към Татарпазарджишката кааза. Според Българо-турската спогодба от 1886 г. селото остава към Турция. Върнато е на България по силата на Букурещкия мирен договор 1913.
В периода 1878-1886 г. селото влиза в Тъмръшката република. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Беден (Беденъ) се състои от помаци.[3]
Религии
Една част от жителите са православни християни.Друга част от жителите на селото изповядват исляма и са помаци.
Културни и природни забележителности
Редовни събития
Външни препратки
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 2009-03-16.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
| ||||||||