Безплатна ученическа трапезария (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Безплатна ученическа трапезария
Копривщица
Информация
ОснователиВелика и Иван Личеви
Рашко Брайков
протойерей Ненчо Марков
Основана17 ноември 1902 г.[1]
Закрита1950 г,
Положениезакрита
СедалищеКопривщица, България

Безплатна ученическа трапезария „Велика и Иван Личеви“ в Копривщица е благотворителна организация, продължител на делото на съществуващото в края на 1915 година Старопиталище в Копривщица Обществена кухня за безплатно изхранване на социално слаби и възрастни копривщенци, включително и семейства на военнослужещи в армията. Началото е поставено със създаденото през 1902 г. настоятелство на Безплатната ученическа трапезария.[2]

Начало на организираната благотворителност в Копривщица е положено със създаването на 25 март 1871 г. на Женското благотворително дружество „Благовещение“. В началото на тази дейност стоят църковната, общинската, училищната и читалищната управа.[2]

В периода от 1915 г. до началото на 1919 г. сред обществениците, ангажирали се активно с дейността на трапезарията са Рашко Брайков, и протойерей Ненчо Марков, които още в края на 1915 г., след влизането на България в Първата световна война, учредяват в Копривщица Обществена кухня за безплатно изхранване на социално слаби и възрастни копривщенци. Дейността на тази Обществена кухня продължава до края на войната – началото на 1919 година.[2]

Приходите на дружеството се образуват от членски внос, волни пожертвования на граждани и завещания в пари, продукти или вещи; помощи от местни благотворителни и други обществени учреждения; приходи от „представления, вечеринки и разни забавления, представяни от самото дружество, от пункта на учителското дружество и от други лица и корпорации“; от лихвите на фонда и други суми. Към Дирекция стопанска грижа и обществена предвидливост на 14 май 1917 г. за делегат е определен гимназиалният учител Петко Сиреков.[2]

Къщата на семейство Личеви е използвана като безплатна ученическа трапезария до 1950 г., след което там се помещава Горското стопанство, след това и питейно заведение, наречено „Староградско кафене“. Днес на фасадата и има табела, указваща че къщата е роден дом на генерал-майор Гаврил Личев, малка мраморна плоча напомня и за благотворителната дейност на лейди Странгфорд. На третата табела с големи букви пише, че тук е била Общинската здравна служба „Д-р Рашко Хаджистойчев“.[2]

Спомосъществуватели[редактиране | редактиране на кода]

Трапезарията от юг
колективни дарители
Женско благотворително дружество „Благовещение“
Храм „Свети Николай“
Храм „Света Богородица“
Народно читалище „Неофит Рилец“
Класно училище „Св. св. Кирил и Методий“
Пирдопско околийско училищно дружество
индивидуални дарители
Велика, Иван и Личо Личеви
Рашко Брайков и протойерей Ненчо Марков
Рашко Маджаров и Екатерина Каравелова
Тодор Груев и Стоян Доганов
Василя Папукчиева и Мария Дебелянова-Григорова
Нешо Груев и Владимир и Станьо Маврудиеви
Душко Рашков и Петър Калъчев
Евтимий Сапунджиев и подпоручик Карагьозов
Алипий Влайков и Екатерина Кесякова
Лука Доросиев и Петко Сиреков
Иван Кесяков и Мария Кесякова
Семко Палавеев и Найден Райчинов
Гаврил Азманов и Цанко Драгийски
Емили Странгфорд и Вельо Мандулов
Неша Палавеева и Николай Райчинов
Стефан Козинаров и Михаил Дилсизов

Източници[редактиране | редактиране на кода]