Бейчимо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бейчимо
Baychimo
Baychimo.jpg
Флаг Flag of the German Empire.svg Германска империя 1914 – 1921
Civil Ensign of the United Kingdom.svg Великобритания 1921 -
Клас и тип товарен кораб
Производител Lindholmens Mekaniska Verkstad A/B
Живот
Влиза в строй 1914 г.
Изведен от
експлоатация
изоставен и загубен през 1931 г.
Характеристика
Тонаж 1322 t
Дължина 70,1 m
Задвижване парен двигател
Скорост 10 възела
Бейчимо в Общомедия

„Бейчимо“ (на английски: Baychimo) е 1322-тонен товарен параход със стоманен корпус, построен през 1914 г. в Швеция.

Корабът е използван за търговия с кожи и плава до инуитските селища по бреговете на остров Виктория и Северозападната територия на Канада. Плавателният съд добива славата на призрачен кораб край бреговете на Аляска, след като през 1931 г. е изоставен от своя екипаж. Забелязван е нееднократно и по-късно, като последният път това се случва през 1969 г.

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

„Бейчимо“ е спуснат на вода през 1914 г. под името „Ангерманелфвен“ от корабостроителницата Lindholmens (Lindholmens Mekaniska Verkstad A/B) в Гьотеборг, Швеция, за Baltische Reederei GmbH в Хамбург. Корабът е с дължина 70,1 m, задвижван е от парна машина с тройно задвижване и развива скорост от 10 морски възла (19 km/h). „Ангерманелфвен“ (кръстен е на името на шведската река Ангерман) се използва по търговските маршрути между Хамбург и Швеция до началото на Първата световна война през август 1914 г. След Първата световна война той е предаден на Обединеното кралство като част от германските репарации и е придобит от Компанията на Хъдсъновия залив през 1921 г. Преименуван е на „Бейчимо“ и е базиран в Ардросан, Шотландия. Извършва девет успешни пътувания до северното крайбрежие на Канада, посещавайки търговски пунктове и пренасяйки кожи.

На 21 юли 1928 г. „Бейчимо“ засяда на остров Пол в залива Камдън на северния бряг на Неорганизирана област в Аляска. Върнат е на вода още на следващия ден.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Casualty reports“. The Times (44959). London. 31 юли 1928. col G, p. 25.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dalton, Anthony, Baychimo: Arctic Ghost Ship, Heritage House, 2006, ISBN-1-894974-14-X.
  • Gillingham, Donald W., Umiak!, Museum Press, 1955 г.
  • ((en)) Swancer, Brent. The Mysterious Ghost Ship of the Arctic. // Mysterious Universe. Посетен на 26 юли 2018 г..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]