Береника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Береника.

Береника
Βερενίκη
римска аристократка
Titus and Berenice.jpg
Родена
Починала
80-те (28 г.)
Семейство
Род Иродиади
Баща Ирод Агрипа I
Братя/сестри Ирод Агрипа II
Друзила
Мариамна
Съпруг Марк Юлий Александър (41 – 43)
Полемон II (48 – 49)
Партньор Тит
Береника в Общомедия

Береника или Юлия Береника (на латински: Berenike; Julia Berenice; * 28; † 79) е римска аристократка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Ирод Агрипа I, цар на Юдея, и съпругата му Кипро (Kypros), която е правнучка на Ирод Велики. Сестра е на по-стария Ирод Агрипа II (* 27), на Мариамна (* 34) и на Друзила (* 38). Нейната фамилия е от Иродската династия.

Береника се омъжва първо през 41 г. за Марк Юлий Александър, син на александрийския алабарх Тиберий Юлий Александър Старши. След неговата ранна смърт преди август 44 г. тя се омъжва за брата на баща си, чичо си Ирод от Халки (Халки, Сирия). През 44 г. той е издигнат от император Клавдий за цар и получава територията на регион Chalkis в Ливанските планини. Береника е на неговата страна царица на Халки и има двама сина – Беренициан и Хиркан. След неговата смърт през 48 г. тя живее няколко години с брат си Ирод Агрипа II, който получава царството на съпруга ѝ.

Береника се омъжва за трети път за цар Полемон II от Киликия, който заради сватбата се обрязва и приема юдейската религия, когото тя скоро оставя, за да се върне при брат си. Още през 60 г., когато Апостол Павел от Тарс трябва да се яви в Цезареа (Кесария, Палестина) пред Ирод Агрипа II, тя е още заедно с брат си.[1]

По време на унищожението на Юдея от римляните след юдейското въстание, Береника е харесана от генерал и по-късен император Тит, с когото тя отива като годеница заедно с брат си Ирод Агрипа през 75 г. в Рим. Когато Тит става император я изпраща обратно в страната ѝ след като се разделят поради държавни интереси.

Береника е героиня на много романи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Деян. 25:13, 23; 26:30
  • Flavius Josephus, De bello Iudaico. 3 Bände, 1959 – 1969
  • Flavius Josephus, Jüdische Altertümer. Flavii Josephi Opera recognovit Benedictus Niese (Editio minor), Wiesbaden 2004. ISBN 3-937715-62-2
  • Gabriele Wesch-Klein, Titus und Berenike: Lächerliche Leidenschaft oder weltgeschichtliches Liebesverhältnis? In: Wolfgang Spickermann u.a. (Hgg.), Rom, Germanien und das Reich, Festschrift zu Ehren von Rainer Wiegels anlässlich seines 65. Geburtstages, St. Katharinen 2005, S. 163 – 173.