Битка при Баница (1941)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Баница.

Битка при Баница (1941)
Втора световна война
Войници от австралийския 2/1-и противотанков полк на почивка, скоро след изтеглянето им от района на Баница.
Войници от австралийския 2/1-и противотанков полк на почивка, скоро след изтеглянето им от района на Баница.
Информация
Период11 – 12 април 1941
МястоБаница, Кралство Гърция
РезултатГерманска победа
Страни в конфликта
Австралия
Гърция Гърция
Великобритания
Нова Зеландия
Нацистка Германия
Командири и лидери
Австралия Айвен Макей (оперативен)
Австралия Джордж Вейси
Германия Германия Йозеф Дитрих
Германия Германия Вилхелм фон Апел
Германия Германия Фриц Вит
Сили
осем пехотни батальона, части от един картечен батальон и няколко артилерийни батареиедна механизирана бригада (Вафен СС), една бронирана бригада (Вермахт)
Жертви и загуби
Британска империя
56 убити и 480 пленени
Кралство Гърция
40 убити/ранени и 136 пленени[1]
37 убити
98 ранени
2 пленени

Битката при Баница (на английски: Battle of Vevi, на гръцки: Μάχη της Bεύης, Μάχη της στενωπού Κλειδίου, Битката при прохода Кирли) е част от битката за Гърция по време на Втората световна война. Провежда се между 11 и 12 април 1941 година, северно от град Суровичево, близо до северозападната граница на Кралство Гърция. Съюзниците във Втората световна война губят сражението срещу силите на Нацистка Германия.

Прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

Германските войски нахлуват в Гърция и Югославия от България в първата седмица на април 1941 година. След разгрома на Югославия, левият фланг на гърци и британци по линията на Каракамен остава изложен. Новият британски план предполага, че британските части могат да спрат германските сили в югозападна Македония, докато немоторизираните гръцки пехотни части се изтеглят от Каракамен на Синяк и не изградят нова защитна линия между Олимп и река Бистрица.[2][3]

В утрото на 10 април германският XL танков корпус напредва от Битоля по долината на юг и превзема Лерин в Гърция. Бригадата Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (LSSAH), ръководена от оберстгрупенфюрер Йозеф „Сеп“ Дитрих и подкрепена от 9-а танкова дивизия, напредва допълнително на юг и завзема Баница на 11 април. Германската 73-а пехотна дивизия, следвайки LSSAH, атакува на запад, за да разшири фронта на германския пробив. Изправяйки се срещу гръцка кавалерийна дивизия в прохода на Писодер, тя не успява да осъществи напредък.[4]

Сборна група от австралийци, британци, новозеландци и гърци, наречена „частта на Макей“ (Mackay Force), е формирана набързо. Нейната задача, по думите на британския командир в Гърция генерал Хенри Мейтланд Уилсън, е да „прекъсне блицкрига надолу по Леринската долина“.[3]

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Съюзниците[редактиране | редактиране на кода]

Германците[редактиране | редактиране на кода]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Откриващи сражнеия[редактиране | редактиране на кода]

Основно германско настъпление[редактиране | редактиране на кода]

Съюзническото отстъпление[редактиране | редактиране на кода]

Съюзническата загуба[редактиране | редактиране на кода]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Australian War Memorial, Roll of Honour Архив на оригинала от 2006-12-07 в Wayback Machine. (A full list of Australian deaths by date can be obtained through the advanced search page)
    Gavin Long, 1953, Australia in the War of 1939–1945, Volume II – Greece, Crete and Syria Архив на оригинала от 2016-01-15 в Wayback Machine. (1st ed.), Canberra: Australian War Memorial, p. 71.
    W.G. McClymont, 1959, To Greece: Official History of New Zealand in the Second World War, Historical Publications Branch, Wellington, New Zealand, p.210
  2. Australian War Memorial (AWM), no date, "Battle of Vevi (Veve) 9 April 1941 – 12 April 1941" Downloaded 24 August 2006.
  3. а б Australian Department of Veterans' Affairs (DVA), 2001, "The roof is leaking: Vevi and Sotir 9–14 April 1941". Архив на оригинала от 2 юни 2011 в Wayback Machine. Downloaded 9/10/06.
  4. Το Τέλος Μιάς Εποποιίας, ΔΙΣ, Αθήναι 1959, pages 23–26