Битка при Кълоден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Кълоден
Якобитско въстание от 1745 г.
The Battle of Culloden.jpg
Битката при Кълоден, худ. Дейвид Мориър
Информация
Период16 април 1746 г.
МястоКълоден, източно от Инвърнес
РезултатРешителна правителствена победа
Страни в конфликта
Flag of Great Britain (1707–1800).svgХановерско британско правителствоBonnie Prince Charlie's Glenfinnan banner.jpgЯкобити,
Pavillon royal de France.svgФранция
Командири и лидери
Уилям Огъстъс, херцог на КамбърландЧарлз Едуард Стюарт
Сили
8000ок. 7000
Жертви и загуби
50 убити,
259 ранени
Якобити: 1500 – 2000 убити или ранени,
154 пленени
Франция: 222 пленени
Битка при Кълоден в Общомедия

Битката при Кълоден (на шотландски келтскиBlàr Chùil Lodair; на английски: Battle of Culloden) е последното стълкновение от Якобитското въстание от 1745 – 1746 г.

Състои се на 16 април 1746 г.[1] и изправя едни срещу други якобитските сили на Чарлз Едуард Стюарт (известен и като Бони Принц Чарли) и армията, командвана от принц Уилям Огъстъс, лоялна на британското правителство. На якобитската кауза да свали Хановерската власт и да възстанови династията Стюарт е нанесено решително поражение при Кълоден – Чарлз Стюарт вече никога не възобновява опита си да предизвика Хановерската династия във Великобритания. Битката близо до Инвърнес в Шотландските планини е последната битка на британска почва.

Армията на Чарлз Стюарт се състои предимно от шотландски планинци, както и от шотландци от низините и малко подразделение англичани от Манчестър. Якобитите се поддържат и снабдяват от Кралство Франция; френски и ирландски части, лоялни на Франция, са част от якобитската армия. Правителствените сили са предимно английски, но също включват шотландци от планините и от низините, батальон ълстърци и малък брой хесенци и австрийци. Битката на Кълоден Мур е кратка и кървава, протича за по-малко от 1 час. След неуспешен планински щурм срещу правителствените линии якобитите са разбити и прогонени от полето.

Между 1500 и 2000 якобити са убити или ранени за краткото време, докато правителствените загуби са по-леки – с 50 убити и 259 ранени. Последвалата разправа с привържениците на якобитизма е брутална, спечелвайки на Къмбърланд прозвището „Касапина“. Направени са усилия за по-нататъшна интеграция на Шотландия в Обединеното кралство; въведени са граждански наказания за отслабване на келтската култура и атака срещу шотландската кланова система.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Duffy, Christopher. The '45: Bonnie Prince Charlie and the untold story of the Jacobite Rising. first. Orion, 2003. ISBN 978-0304355259. с. 198.