Битка при Хоржице

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Хоржице
Хуситски войни
French gunner 15th century · HHWXI264.svg
Стрелец с ръчно огнестрелно оръжие, XV век
Информация
Период 27 април 1423
Място Хоржице, Чехия
Резултат Победа на хуситите-таборити
Територия Бохемия
Страни в конфликта

Таборити

Husitská korouhev.png Каликстинци

Командири и лидери

Ян Жижка

фон Вартенберг Винцент фон Вартенберг

Сили

хуситски фургони • 120
пехотниципехотниципехотници • 3000

тежка кавалерия • 3000

Битката при Хоржице се състои през 1422 г. между 2 клона на хуситите – радикалните таборити на Ян Жижка и склонните към компромиси каликстинци. Тази битка е последната фаза в Хуситската гражданска война и е резултат от оттеглянето на войските на Кръстоносния поход срещу Бохемия.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

След отблъскването на кръстоносеца Сигизмунд Люксембургски сред консолидираните хуситски сили се появяват старите идеологически пукнатини. Протежираният от Сигизмунд рицар от Ордена на Дракона Винцент фон Вартенберг успява да намери единомислие с фракциите на умерените каликстинци и пражани и да сформира боеспособна армия. В нея се включват оцелелите бохемско-романски лоялисти на Винцент и отцепниците-каликстинци, които открито се противопоставят на победните Жижкови табори.

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Сражението при град Хоржице в Краловохра̀дечкия край е типичен пример за начина на водене на бой от Ян Жижка. Той обикновено разпределя силите си за двуфазова битка – първа отбранителна и втора контранападателна. Таборитският пълководец, който е един от шестимата непобедени военачалници в историята, има предимството да избере мястото на сражението – височина в иначе равно поле, на което разполага своя табор.

Тази мобилна фортификация се състои от 120 подсилени бойни фургона, които осигуряват затворена кръгова отбрана с тактическо предимство на по-високото разположение. Кавалерията на фон Вартенберг не може да атакува пълноценно нагоре по хълма, затруднение изпитват за стрелба под такъв ъгъл и артилерийските единици. Каликстинците са принудени да се спешат и да извършат няколко атаки към така образуваната твърдина в полето. Срещу тях обаче са ветерани, обучени като отделни екипажи на всеки фургон и въоръжени с оръжия от ново поколение – към края на войната повече от 30% от хуситската армия представляват стрелци с ръчно огнестрелно оръжие. Немалка част от останалите хусити са прикрити в табора и използват стрелометни оръжия. Всичко това, зедно с тактическата дисциплина в табора изключително затруднява каликстиците, които са отблъснати на няколко пъти и въпреки жертвите не успяват да стигнат до ръкопашен сблъсък. Такъв обаче организира Жижка, който преминава във втора контраофанзивна фаза и помита от хълма децимираните лоялисти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]