Благой Видов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Благой Видов
български революционер
Видов, Петър Шанданов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 – 1936 г.
Видов, Петър Шанданов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 – 1936 г.

Роден
Починал
1980 г. (67 г.)

Благой (Блаже) Петров Видов, наричан Горчивко или Тръстенички,[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1913 година в град Кавадарци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Образованието му преминава в родния му град, както и в Белград и Скопие. От 1927 година се установява в София. Благой Видов е активен деец на ВМРО. След 1926 година събира насилствено пари и абонати за вестник „Македония“, заради което членът на ЦК на ВМРО Йордан Гюрков иска „развратникът да се накаже много строго“[3]. Близък е на ръководителя на ВМРО Иван Михайлов[4] до убийството на Александър Протогеров през 1928 година, когато застава на страната на Протогеровистите. През 1932 година участва в убийството на михайловиста Симеон Евтимов, заплатено от сръбския полковник Джорджевич с 20 млн. лева и извършено пред царския дворец по изрично негово желание[5]. Работи в Дирекция Храноизнос, като в периода 1941 – 1944 по време на Българското управление на Вардарска Македония работи там на същата позиция.[2] Редактор е на излизащия в 1942 година в Кавадарци български вестник „Тиквеш“.[6]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заема различни постове. През 1949 година е сътрудник на вестниците „Пиринско дело“ и „Народна армия“, както и на списание „Славяни“. В Благоевградския клон на Държавна агенция „Архиви“ се пазят три негови отворени писма до политиците и учените в Социалистическа република Македония срещу водената от тях антибългарска пропаганда. Там се съхраняват и биографичните му очерци за Яне Сандански, Методи Алексиев, Иван Куюмджиев с оценки за Илинденското въстание, ВМОРО и Тодор Александров[7]. Участва и в дейността на Македонския културен дом в София.

Умира през 1980 година в София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии от Благой Видов, публикувани в сборник Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 г.:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 29, 97.
  2. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 82. Посетен на 31 август 2015.
  3. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
  4. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
  5. Колектив. НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 – 1941 г., Македонския Научен Институт, София, 2002
  6. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 400.
  7. РЕДАКЦИЯ НА ВЕСТНИК „ПИРИНСКО ДЕЛО“ – БЛАГОЕВГРАД
     Портал „Македония“         Портал „Македония