Борис Георгиев (р. 1929)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борис Николов (1929))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Георгиев.

Борис Георгиев
български боксьор
Роден
Базаргик, Румъния (днес Добрич, България)
Починал
София, България
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Хелзинки 1952 бокс до 75 kg

Борис Георгиев Николов (с прякор Моката) е български спортист – треньор и състезател по бокс, първи в историята медалист на страната ни от олимпиада[1][2].

Печели бронзов медал в категория до 75 kg в боксовия турнир на летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г.[2][3] Играе в 289 мача, 54 от тях международни[4]. Женен, с 2 деца[4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Добрич на 6 или 10 март 1929 г.[2][4] Баща му почива рано и майка му се грижи за него и четиримата му братя и сестра му[5]. Учи в ОУ „Христо Ботев“ и в Мъжката гимназия (ХГ „Св. св. Кирил и Методий“) в Добрич. Завършва ВИФ „Георги Димитров“ с отличен успех[4].

Занимава се с бокс от 1945 г. В казармата тренира под ръководството на треньора на ЦСКА Константин Николов – Замората. В периода 1950 – 1957 г. е републикански шампион на България, става носител на купа „Странджа“ през 1955 г.

Участва в 3 европейски първенства – във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г.

Участва в летните олимпийски игри в Хелзинки (1952) в категория до 75 kg, вместо в собствената си до 71 kg, тъй като Петър Станков не успява да се задържи в категорията си до 67 kg. и Николов му отстъпва мястото си. Николов печели последователно срещу Алфред Щюрмер, Терънс Гудинг и Дийтер Вемхьонер, като по този начин достига полуфиналите. Там губи от сребърния медалист Василе Тита. Носи знамето в церемонията на закриването на олимпийските игри. На олимпийските игри в Мелбърн (1956) участва в категория до 71 kg, където достига четвъртфинал срещу Збигнев Петжиковски[2][4].

Моката носи олимпийския огън по пътя му към Москва за игрите през 1980 г. и към Атина за игрите през 2004 г.[6]

Работи в армията 33 години и достига чин подполковник от ВВС. Отговаря за физическата подготовка и спорта в поделението в Доброславци, където е в продължение на 33 години[4]. В началото на 1990-те години е треньор в Добрич[4]. Почива в София на 29 януари 2017 г.[6]

Ордени[редактиране | редактиране на кода]

През 1987 г. е удостоен със сребърната огърлица на Международния олимпийски комитет[4]. Почетен гражданин на град Добрич от 1996 г.[1] Удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен от президента на Република България през 2010 г.[7]

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

В усърдните тренировки се коват победите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]