Борис Светлинов

Борис Светлинов
	български писател
Роден	Борис Илиев Стефанов 13 февруари 1896 г. Солун, Османска империя
Починал	30 юни 1954 г. (58 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Семейство
Деца	Невена Стефанова
Подпис
	Борис Светлинов в Общомедия

Свѣтлиновъ, Борисъ. Вкаменени сърдца. София, Д-ръ Жеко Добриновъ. Печатница Добриновъ, Табаковъ, [1938].

Борис Светлинов (изписване до 1945 година: Борисъ Свѣтлиновъ) е псевдоним на Борис Илиев Стефанов, български писател и преводач от първата половина на XX век.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1896 година в Солун. Негов вуйчо е революционерът и солунски атентатор Георги Богданов. Брат му Никола Стефанов е литератор, пишещ в „Ново време“. В 1906 година семейството емигрира в българската столица София. Тук Борис завършва в 1914 година гимназия и в 1918 година право в Софийския университет. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в 22-ра допълваща дружина и 22-ра сборна дружина.^[2] От 1923 до 1941 година работи в Министерството на правосъдието, след което се занимава с адвокатска дейност.^[1]

В 1921 година Светлинов публикува във вестник „Народна армия“ своето произведение „Четири писма от фронта“. Пише повести, разкази, пиеси, както и детска литература - стихове и разкази. В 1944 година става член на Съюза на българските писатели. Пише в изданията „Щит“, „Кормило“ и „Хиперион“. Сред превежданите от него автори са Достоевски, Катаев и други.^[1]

Умира на 30 юни 1954 година в София. Негова дъщеря е писателката Невена Стефанова.^[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Закъсняла любов“ (повест, 1928);
„Братоубийството при Разметаница“ (повест, 1930);
„Чудото на св. Георги“ (1930);
Свѣтлиновъ, Борисъ. Изкупителна жертва. Библиотека „Модерна домакиня“, 1934.;
Свѣтлиновъ, Борисъ. Човѣкътъ отъ зоолгическата градина. Разкази. София, 1936.;
Свѣтлиновъ, Борисъ. Вкаменени сърдца. София, Д-ръ Жеко Добриновъ. Печатница Добриновъ, Табаковъ, [1938].;
Свѣтлиновъ, Борисъ. По-силна отъ смъртьта. Разкази. Библиотека „Модерна домакиня“, 1938.;
„Безсмъртният“ (повести и разкази, 1945).
„Стихове за най-малките“ (1945);
„В гората“ (приказки и стихове за деца, 1946);
„Босата бригада“ (стихотворения, приказки и гатанки за деца, 1947);
„Царят с магарешките уши“ (пиеска за деца, 1947);
„Три червени рибки“ (стихове за деца, 1948);
„Бяла козичка“ (стихове за най-малките, 1953);
„През родината“ (стихове, приказки, легенди и гатанки за деца, 1953);
„Нашата градина“ (1954); „Един ден на Луната“ (повест, 1955);
„Избрани произведения“ (1963);
„Върви коза рогата“ (2009).^[1]