Направо към съдържанието

Борис Светлинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Светлинов
български писател
Роден
Борис Илиев Стефанов
Починал
30 юни 1954 г. (58 г.)

Учил вСофийски университет
Семейство
ДецаНевена Стефанова
Други родниниНиколай Станишев (първи братовчед)
Подпис
Борис Светлинов в Общомедия
Свѣтлиновъ, Борисъ. Вкаменени сърдца. София, Д-ръ Жеко Добриновъ. Печатница Добриновъ, Табаковъ, [1938].

Борис Светлинов (изписване до 1945 година: Борисъ Свѣтлиновъ) е псевдоним на Борис Илиев Стефанов, български писател и преводач от първата половина на XX век.[1]

Роден е на 13 февруари 1896 година в Солун. Негов вуйчо е революционерът и солунски атентатор Георги Богданов. Брат му Никола Стефанов е литератор, пишещ в „Ново време“. В 1906 година семейството емигрира в българската столица София. Тук Борис завършва в 1914 година гимназия и в 1918 година право в Софийския университет. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в 22-ра допълваща дружина и 22-ра сборна дружина.[2] От 1923 до 1941 година работи в Министерството на правосъдието, след което се занимава с адвокатска дейност.[1]

В 1921 година Светлинов публикува във вестник „Народна армия“ своето произведение „Четири писма от фронта“. Пише повести, разкази, пиеси, както и детска литература - стихове и разкази. В 1944 година става член на Съюза на българските писатели. Пише в изданията „Щит“, „Кормило“ и „Хиперион“. Сред превежданите от него автори са Достоевски, Катаев и други.[1]

Умира на 30 юни 1954 година в София. Негова дъщеря е писателката Невена Стефанова.[1]

  • „Закъсняла любов“ (повест, 1928);
  • „Братоубийството при Разметаница“ (повест, 1930);
  • „Чудото на св. Георги“ (1930);
  • Свѣтлиновъ, Борисъ. Изкупителна жертва. Библиотека „Модерна домакиня“, 1934.;
  • Свѣтлиновъ, Борисъ. Човѣкътъ отъ зоолгическата градина. Разкази. София, 1936.;
  • Свѣтлиновъ, Борисъ. Вкаменени сърдца. София, Д-ръ Жеко Добриновъ. Печатница Добриновъ, Табаковъ, [1938].;
  • Свѣтлиновъ, Борисъ. По-силна отъ смъртьта. Разкази. Библиотека „Модерна домакиня“, 1938.;
  • „Безсмъртният“ (повести и разкази, 1945).
  • „Стихове за най-малките“ (1945);
  • „В гората“ (приказки и стихове за деца, 1946);
  • „Босата бригада“ (стихотворения, приказки и гатанки за деца, 1947);
  • „Царят с магарешките уши“ (пиеска за деца, 1947);
  • „Три червени рибки“ (стихове за деца, 1948);
  • „Бяла козичка“ (стихове за най-малките, 1953);
  • „През родината“ (стихове, приказки, легенди и гатанки за деца, 1953);
  • „Нашата градина“ (1954); „Един ден на Луната“ (повест, 1955);
  • „Избрани произведения“ (1963);
  • „Върви коза рогата“ (2009).[1]
 
 
 
 
Петър Богданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Богданов
(? - след 1938)
 
Георги Богданов
(1879 - 1939)
 
Роксандра Богданова
(1871 - ?)
 
Илия Попстефанов
(1866 - 1936)
 
  1. а б в г д Борис Светлинов // Литературен свят. Посетен на 13 септември 2018.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 88.