Борис Светлинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Светлинов
български писател
Роден
Борис Илиев Стефанов
Починал

Образование Софийски университет
Семейство
Деца Невена Стефанова
Подпис Signature of Boris Svetlinov.svg
Борис Светлинов в Общомедия
Свѣтлиновъ, Борисъ. Вкаменени сърдца. София, Д-ръ Жеко Добриновъ. Печатница Добриновъ, Табаковъ, [1938].

Борис Светлинов (изписване до 1945 година Борисъ Свѣтлиновъ) е псевдоним на Борис Илиев Стефанов, български писател и преводач от първата половина на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1896 година в Солун. Негов вуйчо е революционерът и солунски атентатор Георги Богданов. Брат му Никола Стефанов е литератор, пишещ в „Ново време“. В 1906 година семейството емигрира в българската столица София. Тук Борис завършва в 1914 година гимназия и в 1918 година право в Софийския университет. От 1923 до 1941 година работи в Министерството на правосъдието, след което се занимава с адвокатска дейност.[1]

В 1921 година Светлинов публикува във вестник „Народна армия“ своето произведение „Четири писма от фронта“. Пише повести, разкази, пиеси, както и детска литература - стихове и разкази. В 1944 година става член на Съюза на българските писатели. Пише в изданията „Щит“, „Кормило“ и „Хиперион“. Сред превежданите от него автори са Достоевски, Катаев и други.[1]

Умира на 30 юни 1954 година в София. Негова дъщеря е писателката Невена Стефанова.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Закъсняла любов“ (повест, 1928);
  • „Братоубийството при Разметаница“ (повест, 1930);
  • „Чудото на св. Георги“ (1930);
  • Свѣтлиновъ, Борисъ. Изкупителна жертна. Библиотека „Модерна домакиня“, 1934.;
  • Свѣтлиновъ, Борисъ. Човѣкътъ отъ зоолгическата градина. Разкази. София, 1936.;
  • Свѣтлиновъ, Борисъ. Вкаменени сърдца. София, Д-ръ Жеко Добриновъ. Печатница Добриновъ, Табаковъ, [1938].;
  • Свѣтлиновъ, Борисъ. По-силна отъ смъртьта. Разкази. Библиотека „Модерна домакиня“, 1938.;
  • „Безсмъртният“ (повести и разкази, 1945).
  • „Стихове за най-малките“ (1945);
  • „В гората“ (приказки и стихове за деца, 1946);
  • „Босата бригада“ (стихотворения, приказки и гатанки за деца, 1947);
  • „Царят с магарешките уши“ (пиеска за деца, 1947);
  • „Три червени рибки“ (стихове за деца, 1948);
  • „Бяла козичка“ (стихове за най-малките, 1953);
  • „През родината“ (стихове, приказки, легенди и гатанки за деца, 1953);
  • „Нашата градина“ (1954); „Един ден на Луната” (повест, 1955);
  • „Избрани произведения“ (1963);
  • „Върви коза рогата“ (2009).[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Гено
(1738 - 1807)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Кръсте Попгенов
(1778 - 1839)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Стефан (Тео) Попкръстев
(1804 - 1868)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Богданов
 
 
 
 
 
Никола Попстефанов
(1837 - 1895)
 
Мария Хаджизафирова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Богданов
 
Георги Богданов
(1879 - 1939)
 
Роксандра Богданова
(1871 - ?)
 
Илия Стефанов
(1866 - ?)
 
Евтимия Станишева
(1873 - 1936)
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Стефанов
(1891 - 1915)
 
Борис Светлинов
(1896 - 1954)
 
 
 
 
Николай Станишев
(1897 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Невена Стефанова
(1923 - 2012)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Борис Светлинов. // Литературен свят. Посетен на 13 септември 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония