Невена Стефанова
Невена Стефанова | |
---|---|
българска поетеса и преводач | |
Родена |
20 февруари 1923 г.
|
Починала | |
Националност | ![]() |
Учила в | Национална художествена академия |
Работила в | журналист, писател |
Семейство | |
Баща | Борис Светлинов |
Съпруг | Михаил Величков (1945 – 1993) |
Невена Борисова Стефанова е българска поетеса, преводачка и есеистка.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в София през 1923 година в семейството на писателя Борис Светлинов. Завършва гимназия през 1941 година и специалност живопис в Държавната художествена академия през 1946 година. Преподавател ѝ е проф. Илия Петров. През 1945 година сключва брак[1] с писателя и драматург Михаил Величков (1917 – 1993).
През 1952 и между 1960 – 63 година Стефанова работи като редактор в сценарната комисия при Българска кинематография. През 1957 година работи като редактор във вестник „Народна култура“, а през 1958 – 59 година – в списание „Жената днес“.[2]
Поетичният дебют на Невена Стефанова е през 1945 година с поемата „Без име“. Автор е на множество поетични, публицистични и документални книги:
- 1945 – „Без име: лирична поема“ („НС ОФ“, С.)
- 1948 – „Стихотворения“, библ. „Смяна“ („Народна младеж“, С.)
- 1951 – „Лято в пустата“, стихотворения („Български писател“, С.)
- 1952 – „Щит на мира“, поема („Профиздат“, С.)
- 1954 – „Гласовете на равнината. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
- 1957 – „Стихове“ („Български писател“, С.)
- 1958 – „Цветен филм", библ. „Стършел“ №20 („Профиздат“, С.)
- 1959 – „Романтично пътешествие: пътеписи и очерки“ („Български писател“, С.)
- 1960 – „Откриване на света“, повести („Профиздат“, С.)
- 1962 – „Созополски стъклописи“, размисли, портрети и скици („Профиздат“, С.)
- 1963 – „Нови стихове“ („Български писател“, С.)
- 1964 – „Пътешествия: Бележки, импресии, очерки“ („Държавно издателство“, Варна)
- 1965 – „Из лабиринта на Родопа“, пътни бележки („НС ОФ“, С.)
- 1965 – „През девет баиря“, пътни бележки – от Родопите („Христо Г. Данов“, Пловдив)
- 1966 – „Антология на съвременната френска поезия“ (съставителство, „Народна култура“, С.)
- 1967 – „Писма и стихове“ („Български писател“, С.)
- 1968 – „Поезия“ („Български писател“, С.)
- 1970 – „Непознати улици. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
- 1972 – „В гипсовата отливка“, повест („Български писател“, С.)
- 1973 – „Откровения“, стихотворения („Български писател“, С.)
- 1974 – „Гипсовата отливка. Dum spiro, spero“, повест и пътепис („Български писател“, С.)
- 1975 – „Следата от нас (художествено-документален дневник)“ („Български писател“, С.)
- 1978 – „Последното денонощие“, роман („Български писател“, С.)
- 1981 – „Книга за Златю Бояджиев“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
- 1981 – „Книга за Васил Бараков“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
- 1981 – „Книга за Давид Перец“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
- 1981 – „100 шедьоври на европейската любовна лирика XX в.“ сборник (подбор и предговор, „Народна култура“, С.)
- 1983 – „Избрани произведения“ в два тома („Български писател“, С.)
- 1984 – „Докато ви чакаме“, роман-хроника („Български писател“, С.)
- 1986 – „Амплитуди (портрети, есета, спомени, скици)“ („Български писател“, С.)
- 1987 – „Две далечни светлини. Страници от семейния архив“ („Български писател“, С.)
- 1995 – „Мистичният път“, лирика („Хемус“, С.)
- 1997 – „Помръкнали сияния“, стихове и проза („Свободно поетическо общество“, С.)
- 1998 – „Книга за Михаил Величков“ (ИК „Зограф“, Варна)
- 2001 – „Авантюри. Опити за автобиография“ („Отечество (издателство)“, С.)
- 2003 – „Императрица Зое“ (ИК „Факел“, ISBN 9544110855)
- 2004 – „Личности и съдби“ (ИК „Гутенберг“, София, ISBN 954-9943-76-3)
Две от книгите ѝ, „През девет баира“ (1965) и „Нови стихове“ (1963) са забранени от властите преди 1989 година.[3] През 1988 година става член-съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.[4] От 1990 година е член на ръководството на Българския ПЕН-център.[2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
поп Гено (1738 - 1807) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кръсте Попгенов (1778 - 1839) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стоя (1810 - 1872) | Стефан (Тео) Попкръстев (1804 - 1868) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петър Богданов | Никола Попстефанов (1837 - 1895) | Мария Хаджизафирова (1841 - 1910) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тодор Богданов | Георги Богданов (1879 - 1939) | Роксандра Богданова (1871 - ?) | Илия Попстефанов (1866 - 1936) | Евтимия Станишева (1873 - 1936) | Христо Станишев (1863 - 1952) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Стефанов (1891 - 1915) | Борис Светлинов (1896 - 1954) | Николай Станишев (1897 - 1980) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Невена Стефанова (1923 - 2012) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Статия във в. „Култура“ от 14 май 2002, архив на оригинала от 14 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110714043612/http://www.kultura.bg/media/my_html/2232/rainov.htm, посетен на 2010-02-20
- ↑ а б Биографична информация и поезия на Невена Стефанова, Литернет
- ↑ „Шести отдел“, Димитър Иванов, ИК Труд, 2004, ISBN 954-528-428-5, стр. 437
- ↑ Списък членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, архив на оригинала от 13 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070713001418/http://www.omda.bg/arhiv/dokumenti_politicheski/spisak.htm, посетен на 2010-02-20
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Невена Стефанова в Литернет
- Преводи на Невена Стефанова в Литературен свят
- Красимира Близнакова, Приключения на духа, Литературен форум, брой 12 (453), 27.03. – 2.04.2001
- Невена Стефанова, „Извадки от бележника“, в-к „Култура“
- „Разхвърляно из десетилетието“ (март 1989 – 25 април 1999)
- „Разхвърляно из десетилетието“ (13 май 1999 – 12 юни 1999)
- „Извадки от бележника“ (10 август 1997 – 12 януари 1998)
- „По въпроса за измите…“ (22 февруари 1997 – 1 март 1998)
- „Краят на Славейковия дъб“ (15 април 1998 – 14 октомври 1998)
- „Човекът Найден“ (16 май 1998 – 24 май 1998)
- „Около две книги“ Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine. (8 юни 1998 – 12 юли 1998)
- „Годишнини“ Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine. (29 юли 1998 – 2 август 1998)
- „Децата и фемините“ (август – септември 2001)
- „Талантлив угодник, какво унизително съчетание“ (14 юни 2002)
- „Месец март“ Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine. (7 март 2003 – 30 март 2003)
- „Извадки от бележника“ Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine. (юни 2005)
- „Книги и поуки“
|