Невена Стефанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Невена Стефанова
Родена 20 февруари 1923 г.
Починала 23 април 2012 г. (89 г.)
Професия журналист, писател
Националност Флаг на България България
Съпруг Михаил Величков (1945-?)

Невена Борисова Стефанова е българска поетеса, преводачка и есеистка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София през 1923 година в семейството на писателя Борис Светлинов. Завършва гимназия през 1941 година и специалност живопис в Държавната художествена академия през 1946 година. Преподавател ѝ е проф. Илия Петров. През 1945 година сключва брак с писателя и драматург Михаил Величков (1917-1993).

През 1952 и между 1960-63 година Стефанова работи като редактор в сценарната комисия при Българска кинематография. През 1957 година работи като редактор във вестник „Народна култура“, а през 1958-59 година — в списание „Жената днес“.[1]

Поетичният дебют на Невена Стефанова е през 1945 година с поемата „Без име“. Автор е на множество поетични, публицистични и документални книги:

  • 1945 – "Без име: лирична поема" ("НС ОФ", С.)
  • 1948 – „Стихотворения“, библ. "Смяна" („Народна младеж“, С.)
  • 1951 – „Лято в пустата“, стихотворения ("Български писател", С.)
  • 1952 – "Щит на мира", поема („Профиздат“, С.)
  • 1954 – „Гласовете на равнината. Стихотворения“ ("Български писател", С.)
  • 1957 – „Стихове“ ("Български писател", С.)
  • 1958 – „Цветен филм", библ. "Стършел" № 20 („Профиздат“, С.)
  • 1959 – „Романтично пътешествие: пътеписи и очерки“ ("Български писател", С.)
  • 1960 – „Откриване на света“, повести („Профиздат“, С.)
  • 1962 – „Созополски стъклописи“, размисли, портрети и скици („Профиздат“, С.)
  • 1963 – „Нови стихове“ ("Български писател", С.)
  • 1964 – „Пътешествия: Бележки, импресии, очерки“ ("Държавно издателство", Варна)
  • 1965 – "Из лабиринта на Родопа", пътни бележки ("НС ОФ", С.)
  • 1965 – „През девет баиря“, пътни бележки – от Родопите ("Христо Г. Данов", Пловдив)
  • 1966 – „Антология на съвременната френска поезия“ (съставителство, „Народна култура“, С.)
  • 1967 – „Писма и стихове“ ("Български писател", С.)
  • 1968 – „Поезия“ ("Български писател", С.)
  • 1970 – „Непознати улици. Стихотворения“ ("Български писател", С.)
  • 1972 – „В гипсовата отливка“, повест („Български писател“, С.)
  • 1973 – „Откровения“, стихотворения („Български писател“, С.)
  • 1974 – „Гипсовата отливка. Dum spiro, spero“, повест и пътепис („Български писател“, С.)
  • 1975 – „Следата от нас (художествено-документален дневник)“ ("Български писател", С.)
  • 1978 – „Последното денонощие“, роман ("Български писател", С.)
  • 1981 – „Книга за Златю Бояджиев“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „Книга за Васил Бараков“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „Книга за Давид Перец“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – "100 шедьоври на европейската любовна лирика XX в." сборник (подбор и предговор, „Народна култура", С.)
  • 1983 – „Избрани произведения“ в два тома ("Български писател", С.)
  • 1984 – „Докато ви чакаме“, роман-хроника ("Български писател", С.)
  • 1986 – „Амплитуди (портрети, есета, спомени, скици)" ("Български писател", С.)
  • 1987 – „Две далечни светлини. Страници от семейния архив“ ("Български писател", С.)
  • 1995 – „Мистичният път“, лирика ("Хемус“, С.)
  • 1997 – „Помръкнали сияния“, стихове и проза ("Свободно поетическо общество", С.)
  • 1998 – „Книга за Михаил Величков“ (ИК „Зограф“, Варна)
  • 2001 – „Авантюри. Опити за автобиография“ („Отечество (издателство)“, С.)
  • 2003 – „Императрица Зое“ (ИК „Факел“, ISBN 9544110855)
  • 2004 – „Личности и съдби“ (ИК „Гутенберг“, София, ISBN 9549943763)

Две от книгите ѝ, „През девет баира“ (1965) и „Нови стихове“ (1963) са забранени от властите преди 1989 година.[2] През 1988 година става член-съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.[3] От 1990 година е член на ръководството на Българския ПЕН-център.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Гено
(1738 - 1807)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Кръсте Попгенов
(1778 - 1839)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Стефан (Тео) Попкръстев
(1804 - 1868)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Богданов
 
 
 
 
 
Никола Попстефанов
(1837 - 1895)
 
Мария Хаджизафирова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Богданов
 
Георги Богданов
(1879 - 1939)
 
Роксандра Богданова
(1871 - ?)
 
Илия Стефанов
(1866 - ?)
 
Евтимия Станишева
(1873 - 1936)
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Стефанов
(1891 - 1915)
 
Борис Светлинов
(1896 - 1954)
 
 
 
 
Николай Станишев
(1897 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Невена Стефанова
(1923 - 2012)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония