Борна (болест)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борна
(Borna disease virus)
МКБ-9 062.9

Борна (Poeioencephalomyelitis non purulenta infectiosa) представлява неврологично заболяване проявяващо се като прогресивна хронична менингоенцефалитна инфекция при топлокръвните животни.[1] То е и зооноза, от него се заразяват и боледуват хора. Причинителят e вирус наречен Bornavirus. Спада към V група (−)ев РНК. Заболяването се характеризира с поява на необичайно поведение, залежаване, парези и много често завършва със смърт. Макар, че боледуват основно коне и овце, последните научни открития показват, че то може да бъде причина за появата на някои видове нервни и психични заболявания при човека, включително биполярно разстройство и депресия.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът е изолиран през 1927 г. от Zwick и сътрудници в град Борна, Германия. В средата на 1980-те години са открити и антитела в човешка кръв.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът, причиняващ заболяването, е с обвивка и диаметър около 80nm. Стабилен е при pH от 5 до 12, но е чувствителен към по-високи температури.

Епизоотология[редактиране | редактиране на кода]

Боледуват млади коне до 2 – 3 годишна възраст и по-рядко овце. Заболяването е установено и по говеда, кози, кучета, лисици. През 1995  г. в Швеция е регистрирано при домашни котки, а през 2000 г. и при рисове.[2]

Източник на инфекцията са болните животни. Вирусът се разпространява по въздушно-капков път, чрез слюнка, мляко, урина и други секрети. Входната врата е лигавицата на носната и устната кухина. От там по кръвен път вирусът достига до главния и гръбначния мозък, където се размножава.

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Инкубационния период продължава около една седмица. Появява се депресия, промяна на апетита, храносмилателни разстройства (диария или запек), некоординирани движения, парези, парализи и смърт. Смъртността при конете е 80 - 100%, а при овцете около 60%. Преболедувалите изграждат стабилен имунитет, но показват паралитични прояви през остатъка от живота си.

Патологоанатомични изменения[редактиране | редактиране на кода]

При аутопсия се наблюдават хиперемия на носната лигавица и дребни кръвоизливи в мозъка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г. ISBN 954-703-011-6
  • Попов Ат., Ников Св., Петров Д., Хараламбиев Х., Масалски Н., Болести по овцете, ДИ „Земиздат“, София 1977 г.