Брахитерапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Брахитерапията е вид вътретъканна лъчетерапия, при която източникът на йонизираща енергия се поставя в самия орган или в близост до него. Йонизиращата енергия уврежда структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). Захарно-фосфатният скелет и водородните връзки между азотните бази на ДНК се разрушават под йонизиращото действие на α-, β-частици и γ-лъчи. Увредената молекула на ДНК възпрепятства деленето на клетката. Точната локализация на йонизиращия източник предпазва от облъчване съседните тъкани и позволява прилагането на много по-високи дози радиация, отколкото при телетерапията.

Капсули въведени в областта на таза

Брахитерапията се прилага при лечение на:

Видове брахитерапия според местоположението на радиоактивния източник[редактиране | редактиране на кода]

Лечението чрез брахитерапия включва поставяне на радиоактивен материал в тялото близо до туморното образувание. Мястото, в което ще се поставя радиоактивният материал, зависи от много фактори: локализация (местоположение) на тумора, степен на усложнение, цялостно състояние на организма. Видовете брахитерапия според местоположението на източника на радиация биват:

Въвеждане на радиоизотопи в простатата под ултразвуков контрол.
  • интракавитарна – източниците на радиация са поставени в телесни кухини в близост до тумора;
  • интерстициална – източниците са имплантирани перманентно или временно въведени директно в тумора като радиационни капсули – „семена“;
  • контактна – източникът се поставя на повърхността на кожата;
  • интраваскуларна – източникът се поставя в кръвоносен съд;
  • интерлуминарна – източникът е поставен в рамките на интралуминалното пространство, като хранопровода или трахеята.
Робот за въвеждане на радиоизотопите в тялото на пациента.

При интракавитарната брахитерапия устройството, съдържащо радиоактивния материал, се поставя в отвор на тялото, например във влагалището или ректума. Устройството се избира така, че да приляга на отвора в тялото. Може да бъде с тръбовидна или цилиндрична форма. За да се гарантира, че устройството е поставено на правилното място, могат да се използват ултразвук, ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) или КТ (компютърен томограф). При интерстициалната брахитерапия в тъканите се въвеждат капсули – семена или специални катетри (SAVI устройства), в които се намира радиоактивното вещество. За въвеждането на източника може да се използва специализиран робот с цел по-кратка експозиция на медицинските лица на йонизиращи лъчения.[1]

Видове брахитерапия в зависимост от дозировката[редактиране | редактиране на кода]

Дозировката се измерва в Gy.h-1 (грей за час)

Семена за брахитерапия
  • високодозова (HDR) – радиационните източници (главно 192Ir) излъчват висока доза йонизиращи лъчения и се въвеждат за кратко време в тялото на човека посредством захранващ уред – feeder (фиг. 3). Освен тези уреди могат да се използват и SAVI устройства – при рак на гърдата. Дозировката при HDR е над 12 Gy.h -1
  • нискодозова (LDR) – използват се радиационни семена (фиг. 1), изградени от титанова капсула, сърцевина от радиоактивен материал (напр. сребърен йодид върху пореста керамична повърхност – 125I, или микрокапсули от 192Ir, потопени в смола или вградени в платина) и метален маркер за проследяване на капсулата. Имплантират се в тъканите около тумора, както и в самия тумор. Дозировката е по-малко от 2 Gy.h-1 (Lee et al., 2012)[2].
  • пулсова (PDR) – използва се при лечение на тумори в областта на шията и главата. При нея радиацията се прилага на т.нар. пулсации в продължение на няколко часа. Подобна е на HDR. Често лечението е комбинирано – PDR и LDR едновременно (Nath et al., 1995)[3].
  • постоянна (Permanent) – използва се за лечение на тумори на простатата при пациенти в напреднала възраст. Радиоактивните семена остават завинаги в тъканите на пациента.
  • електронна (Electronic) – използват се специални уреди, доставящи изключително високоволтови рентгенови лъчи (около 50 kV) за кратко време. Най-често се използва при контактна брахитерапия за лечение на кожни тумори.[1]

Планиране на лечение чрез брахитерапия[редактиране | редактиране на кода]

Ядрено-магнитен резонанс на пациент.

Процедурата по планирането на такова лечение е много специфична и включва създаване на триизмерен виртуален модел на пациента от данни, получени чрез ЯМР, КТ и ултразвук. Въвеждането на микрокатетрите или иглите, през които ще се транспортират капсулите също се провежда под наблюдение, чрез ултразвук или КТ.[1]

Възможни нежелани ефекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Остри и краткосрочни – оток и синини в дадената област, промяна в цвета на спермата и наличие на микрокапсули – семена, в спермата (при лечение на рак на простатата); кървене; болка и дискомфорт на мястото на импланта; умора. Дискомфорт в областта на пикочо-половите пътища, включително задържане на урина, уретрит и цистит, невъзможност за уриниране, диария, запек и ректални кръвоизливи.
  • Дългосрочни – безплодие и еректилна дисфункция.[1]

Брахитерапията в България[редактиране | редактиране на кода]

В Република България брахитерапия се прилага в болнични условия по клинична пътека (КП) 246, 247, 249. Лечение може да се провежда в Комплексен онкологичен център – Шумен, Комплексен онкологичен център – Стара Загора, Комплексен онкологичен център – Велико Търново, Университетска специализирана болница по активно лечение по онкология – София, Acibadem City Clinic Sofia, както и в Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ – София.[1]

По данни на НЗОК в България през 2016 г. с монолечение с брахитерапия са лекувани 281 души, а комбинирано с химиотерапия и външна лъчева терапия – 594. През 2017 г. с монолечение с брахитерапия са лекувани 411 души, а комбинирано с химиотерапия и външна лъчева терапия – 524.[4]

Клинични пътеки за лекуване с брахитерапия към юни 2018[5]
Местоположение Брой ЛЗБП КП 246 КП 247 КП 249
Благоевград 1 1 1
Бургас 1 1 1
Варна 2 2
Велико Търново 1 1 1
Враца 1 1 1
Пазарджик 1 1 1 1
Плевен 1 1
Пловдив 2 2 1
Русе 1 1 1 1
София 7 4 6 2
Шумен 1 1 1
Хасково 1 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Георги Върбанов, Радостин Михайлов, Деница Симеонова, Йорданка Енева, (2018), Иновации в борбата с туморни образувания – лечение чрез брахитерапия, Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education, Volume 27, Number 3, 2018, p. 445 – 453
  2. Lee, H., Huh, S.J., Oh, D., Jeong, B.K. & Ju, S.G. (2012). Radiation sigmoiditis mimicking sigmoid colon cancer after radiation therapy for cervical cancer: the implications of three-dimensional image-based brachytherapy planning. J. Gynecol. Oncol., 22, 197 – 200.
  3. Nath, R., Anderson, L.L., Luxton, G., Weaver, K.A., Williamson, J.F. & Mejqooni, A.S. (1995). Dosimetry of interstitial brachytherapy sources: recommendations of the AAPM Radiation Therapy Committee Task Group No. 43. American Association of Physicists in Medicine. Med. Phys., 22, 209 – 234.
  4. Georgi Varbanov, Radostin Mihaylov, Denitsa Simeonova; (2018); Number of patients, treated with brachytherapy in Bulgaria for 2016 and 2017, DOI: 10.13140/RG.2.2.26528.07682
  5. Georgi Varbanov, Radostin Mihaylov, Denitsa Simeonova, Aylq Ragubova; (2018); Clinical Pathways for Brachytherapy in Bulgaria for 2018, https://www.researchgate.net/publication/328415486_Clinical_Pathways_for_Brachytherapy_in_Bulgaria_for_2018 DOI: 10.13140/RG.2.2.14825.95840