Учредителен конгрес на БСДП

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бузлуджански конгрес)
Направо към: навигация, търсене

Учредителеният конгрес на Българската социалдемократическа партия е учредително събрание на партията, състояло се на 2 август 1891 (20 юли - стар стил) под връх Бузлуджа в Стара планина, по инициатива на Димитър Благоев. Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища[1].

Учредителеният конгрес, наричан още Бузлуджански конгрес, бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в Царство България и началото на организирана партийна дейност за съединяване на социализма с работническото движение. БСДП приема марксизма за своя идеология[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

От 3 до 5 май 1891 г. в Търново се провежда конференция под ръководството на Димитър Благоев, на която присъстват представители от Търново (Димитър Благоев, Никола Хр. Габровски и Драгомир Герганов), Дряново (Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев и Панайот Венков), Габрово (един представител), Севлиево (Сава Мутафов) и Казанлък (Константин Бозвелиев). Главният въпрос на тази конференция е бил: Трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. С изключение на представителите от Севлиево и Казанлък, болшинството решили, че трябва да се организира партия, и че тя трябва да е работническа и легитимна. Решено било още, да се свика през същата 1891 г. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията[1].

Провеждане[редактиране | редактиране на кода]

Събранието се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си[1].

Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия "социалистически преврат", да ги организира и просвещава. Освен това, уставът на БСДП утвърждава децентрализирана структура на партията и автономия на отделните дружинки. Въпросът за членството се разглежда в общи рамки[1].

Ръководни органи[редактиране | редактиране на кода]

За ръководен орган на партията е избран Общ съвет на БСДП със седалище в Търново. Взема се решение да се издава седмичен орган на БСДП и серия брошури - „Българска социалдемократическа библиотека“, чийто първи номер да бъде книгата на Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли почва у нас?“, а за социалистическа пропаганда да се използва редактираното от Янко Сакъзов списание „Ден“[1].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Фонд 1 Б, опис 1, 24 а.е., 1899-1922 г.