Българо-монголски войни

Българо-монголските войни са серия от военни конфликти между Втората българска държава и Монголската Империя (по късно Златната Орда), датиращи от първата половина на XIII век до началото на XIV век.

Българо-монголски войни
Втората българска държава между 1241 и 1256 г.
Информация
Период	1241 г. – 1299/1300 г.
Място	Северна България, Влашко, Добруджа, Южна България
Резултат	Променлив • Първоначален успех за България (1241 г.) • Втората българска държава става васал на Златната Орда от 1280 до 1300 г. • Теодор Светослав убива Чака, успява да укрепи положението на държавата и слага край на татарската намеса във вътрешната и международната политика на Втората Българска Държава
Страни в конфликта
Втора българска държава Монголска империя Златна орда
Командири и лидери
Иван Асен II Коломан I Асен Михаил Асен Коломан II Асен Константин Асен Ивайло † Георги I Тертер Теодор Светослав Бату Хан Ногай Чака †

В българската историопис от Освобождението на България (1878 г.) до днес монголо-татарите и Златната Орда попадат в рамките на два исторически сюжета – съдбите на Дунавска България от втората половина на XIII – началото на XIV век, от една страна, и на Волжка България през XIII – XIV век от друга.

Първи въоръжени стълкновения с монголци и татари

През 1240 г. след разоряването на Волжка България, руските княжества, Кумания и превземането на Киев в последия месец на годината започва татарското нашествие в Централна Европа. През пролетта на 1241 г. Докато голяма част от татарската войска, предвождана от Хан Бату, разорява земите на Южна Полша, Чехия, Силезия и Унгария, отделни флангови отряди на лявото крило на които им е било възложено да преследват унгарския владетел след поражението при река Шайо, засягат отвъддунавските земи на Второто Българско Царство. Татарските нашественици се сражават с местни български войски и с влашките войводи, васали на Иван Асен II в Карпатските планини, където търпят поражение. Макар българската държава да не е по силите си, за да спре страшните нашественици, запазването на българската военна мощ от юг във фланг на татарските набези вероятно е след причините, принудили татарите да изоставят плановете си за завоевания в Централна Европа.