Българо-румънски отношения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта с местоположението на България и Румъния
Flag of Bulgaria.svg
България
Flag of Romania.svg
Румъния

Българо-румънските отношения са отношения между страните България и Румъния.

Българското посолство се намира в румънската столица Букурещ. У нас са разположени три почетни румънски консулства (Бургас, Видин, Силистра) и едно посолство (София). В Румъния живеят между 8000 и 30 000 българи, докато живеещите в България румънци са около 11 000.

И двете страни са членки на НАТО и Европейския съюз. Те споделят около 609 километра общи граници, повечето от които по поречието на река Дунав.

През 2004 година се навършват 125 години дипломатически отношения между България и Румъния, началото на които е поставено през 1879 година на ниво дипломатическо представителство; консулствата, легациите и посолствата на страните се появяват по-късно. Днес отношенията между двете страни се развиват спрямо Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство, подписан в българската столица през 1992 година.

В новата им история България и Румъния са воювали два пъти по време на Междусъюзническата и Първата световна война през 1913 и 1916 – 1918 години заради териториалния диспут за Южна Добруджа, приключил с Крайовската спогодба от 1940 година и сега оставен в миналото. Отношенията между двете страни се развиват все по-интензивно с влизането им в Европейския съюз през 2007 година. Градовете Русе и Гюргево, свързани чрез Дунав мост, са в близки отношения. Откриването на Дунав мост 2 през юни 2013 година допринася за развитието на отношенията между други два града, Видин и Калафат, в положителна посока. Общата граница на изключителните икономически зони в Черно море не е определена. Двете държави водят протяжен спор за прокарването ѝ и стратегическите връзки с другите черноморски държави.[1][2][3][4][5]

Икономически отношения[редактиране | редактиране на кода]

В миналото[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка, свидетелстваща за дружбата между страните; на заден план символично е изобразен бъдещият към момента на изработването ѝ мост (1948)

През 1949 година се учредява Съветът за икономическа взаимопомощ, който е спомогнал за икономическата интеграция на бившите социалистически страни. Тогавашното развитие на стокообмена се базира на търговски спогодби и протоколи за стокообмен. През 1957 година е подписана първата търговска спогодба, която е в сила до 1960 година, последвана от много други такива.

Когато този съюз се разпада, България и Румъния продължават своите икономически отношения на базата на двустранни споразумения и договори.

Днес[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1999 година е създаден Смесеният българо-румънски комитет за сътрудничество по програма ФАР. В две последователни години (2001, 2002) се подписват финансови меморандуми с Европейския съюз по програма за трансгранично сътрудничество между Румъния и България.

През 1999 година стокообменът между страните възлиза на 125,11 млн. щатски долара, през 2000 година – на 314,78 милиона, през 2001 година – 301,02 милиона. През 2002 година е отчетен стокообмен от 321,276 милиона, а през 2003 година – 482 млн. щатски долара. Към онзи момент се наблюдава увеличение на стокообмена за последните години близо 3 пъти, като търговското салдо на практика е изравнено.

На 10 септември 2003 година е учредена Българо-румънска търговско-промишлена палата. Същата година се увеличават и българските инвестиции в Румъния. Към края на месец септември 2003 г. в Румъния са регистрирани 501 дружества с българско участие и общ инвестиран капитал от 10,6 млн. щатски долара, с което страната ни заема 41-во място сред чуждестранните инвеститори.

Според българската Агенция за чуждестранни инвестиции, в голяма степен е нараснал броят регистрирани в България румънски фирми – 183 (2003). Сред по-забележителните инвеститори е международната петролна компания Ромпетрол, като в Русе се намира акцизният склад на фирмата.

Според румънската статистика, през 2012 година общата търговия между страните достига стойността от 3 269 580 000 евро, което е с 1,61% по-висока от отчетената през предходната година стойност. Румънският износ за България претърпява увеличение през 2012 година с 6,07%, отново в сравнение с предходната, достигайки 1 735 010 000 евро. Румънският внос от България през 2012 година, стойността на който възлиза на 1 534 570 000 евро, е намалял с 2,99%.[6]

Общата стойност на двустранната търговия и стойността на стоките, превозвани на българския пазар през 2012 година, е рекордна в историята на двустранните търговски отношения между двете страни в сравнение с минали периоди.

Румънско-българското търговското салдо от 200 440 000 евро от 2012 година е в полза на северната ни съседка, което, в сравнение с 2011 година, представлява увеличение в размер на 146 570 000 евро. България е на тринадесето място между партньорските държави с положително търговско салдо за Румъния и второ сред партньорите на Европейския съюз.[7]

Таблицата по-долу съдържа данни за търговския обмен между двете страни за периода 2006 – 2012 година (в милиони евро)

Година 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012
Внос 386 606,3 976,4 942,2 1439,7 1581,93 1534,57
Износ 728,4 941,1 1389,9 1094,2 1337,3 1635,79 1735,01
Общо 1114,4 1547,4 2366,3 2036,4 2777 3217,72 3269,58
Баланс 324,4 334,8 413,5 152 -102,3 53,87 200,44

Основни двустранни документи[редактиране | редактиране на кода]

  • Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (София, 1958);
  • Конвенция за консулства (София, 1973);
  • Декларация на добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество (София, 1991);
  • Конвенция за сътрудничество при опазването на околната среда (София, 1991);
  • Договор за приятелство, сътрудничество и добросъседски отношения (София, 1992);
  • Споразумение за взаимното насърчаване и защита на инвестициите (Букурещ, 1994);
  • Конвенция за избягване на двойното данъчно облагане и борба с укриването на данъци (Букурещ, 1994);
  • Споразумение за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата (Букурещ, 1998);
  • Споразумение за сътрудничество в областта на туризма (Букурещ, 1998);
  • Декларация за изграждане на моста над Дунав при Калафат-Видин (Букурещ, 2000);
  • Споразумение за реадмисия (Букурещ, 2000);
  • Споразумение за сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност, трафика на наркотици, психотропни вещества и прекурсори, тероризма и други тежки престъпления (София, 2002);
  • Споразумение за сътрудничество между граничните органи (София, 2004);
  • Споразумение за сътрудничество и взаимна помощ на страните за реализиране на дейностите на Европейски междууниверситетски център (Русе, 2005);
  • Споразумение за гражданска сигурност (София, 2005);
  • Споразумение за взаимна защита на класифицираната информация (Букурещ, 2006);
  • Споразумение за съвместен граничен контрол (Букурещ, 2006);
  • Споразумение за сътрудничество между трансграничната полиция по наказателноправни въпроси (Видин, 2009);
  • Споразумение относно създаването и функционирането Общия център за контакти на полицейско и митническо сътрудничество (Видин, 2009);
  • Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката, културата, масмедии, младежта и спорта (Букурещ, 2009);
  • Споразумение между Националната агенция за данъчно управление в Румъния и Националната агенция по приходите в България (София, 2010);
  • Съвместна декларация по изграждането на нови мостове над река Дунав (София, 2010);
  • Съвместна политическа декларация за създаването на Съвет за сътрудничество на високо равнище между България и Румъния (Букурещ, 2011);
  • Споразумение между правителството за въздушни операции на трансграничната полиция (Букурещ, 2011).[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Граничният спор с Румъния може да стигне до съда в Хага", „Капитал“, 23 март 2012 г.
  2. Marian Chiriac, "Black Sea Gas Bonanza Stirs Balkan Dispute", „Balkan Insight“, 23 март 2013.
  3. Никола Лалов, "Румъния иска спорът в Черно море да се реши по „неизгодните“ за България правила", Mediapool.bg, 27 март 2013 г.
  4. Въпрос от народния представител Венцислав Лаков към министъра на външните работи Николай Младенов относно действията, които Министерството на външните работи предприема и възнамерява да предприеме по повод претенциите на Румъния към България за делимитация на акваторията, границата по река Дунав и проблеми с румънско малцинство в България, пленарна зала на Народното събрание, www.mfa.bg, 15 юни 2012 г.
  5. Христина Теодосиева, "Румъния иска наше находище със 100 млрд. куб. м газ в морето", „168 часа“, 14 август 2014 г.
  6. www.bdi.mfa.government.bg, Състояние на българо-румънските отношения
  7. www.sofia.mae.ro, Икономически отношения
  8. www.sofia.mae.ro, Юридическа рамка

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния