Бърнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
БЪРНЪР
Предназначение ускорителен блок
Статус неактивен
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператор Emblem of the United States Department of the Army.svg USArmy
Производител Боинг
Първи старт 19 януари 1965

Бърнър (на английски: Burner) – семейство американски ускорителни степени, което включва блоковете Бърнър 1 и Бърнър 2. Използвани са като връхни степени в ракетите – носители Тор-Бърнър и Делта от 1965 г. насам. Ракетите Тор-Бърнър се използват главно във военни метеорологични програми (т. нар. DMSP), но в последно време започват да извеждат на орбита и леки технологични сателити. Ускорителните блокове от семейството Бърнър са използвани също така в ракетите – носители Атлас и Титан.

Бърнър 1[редактиране | редактиране на кода]

Бърнър 1 – първия ускорителен блок от семейството Бърнър е разработен от Лабораторията по балистика в Западна Вирджиния (на английски: Allegany Ballistics Laboratory или съкр. ABL) в началото на 60-те години на 20 век. За базов модел е използвана ракетата X-248 Алтаир. Производството се осъществява от Боинг. Двигателят е Thiokol FW-4 (TE 364 – 1). Ускорителния блок е използван като последна степен в ракетите – носители Тор и Авангард. Първия старт на комплекса Тор-Бърнър е на 19 януари 1965 г. USArmy извежда на орбита метеорологичен сателит B4A-01 по армейската космическа програма Defense Meteorological Satellite Program или както е по – известна DMSP.

Бърнър 2[редактиране | редактиране на кода]

Бърнър 2 – втория ускорителен блок от семейството Бърнър е развитие на първата модификация. Той е разработен и се произвежда от Боинг. Усъвършенстването на Бърнър 1 стартира през март 1964 г., а производството започва през 1965 г. Първия старт на Тор-Бърнър с новия ускорителен блок е на 16 септември 1966 г. за американската военна метеорологична програма (на английски: Defense Meteorological Satellite Program, съкр. DMSP). Тогава на орбита е изведен метеорологичен сателит B4A-07. Това е първата твърдогоривна ускорителна степен, която е използвана за общи космически приложения, и която има пълен контрол и възможност за ориентиране. Съгласно договора Боинг произвежда 14 ускорителни степени.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

На основата на ускорителен блок Бърнър е разработен и се произвежда ускорителния блок Стар в три различни модификации, всички с твърдогоривен двигател на Тиокол. Блокът се използва във военни (от армията на САЩ) и граждански (от НАСА) космически програми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Star 37“. Encyclopedia Astronautica.
  • „Thor with a solid fuel top stage“. The Satellite Encyclopedia.
  • „History – Jets and Moon Rockets: 1957 – 1970 – The Boeing Company ... Booster Rockets“. Boeing.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]