S-IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
S-IV
S-IV rocket stage.jpg
Описание
Предназначение ускорителен блок
Статус неактивен
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператор Flag of the United States.svg НАСА
Производител Дъглас Еъркрафт
История на стартовете
Общ брой 10
Успешни 10
Неуспешни няма
Първи старт 27 октомври 1961
Последен старт 30 юли 1965

S-IV (на английски: S-IV) – ускорителен блок, използван в конфигурацията на ракетата – носител Сатурн I. Произведен от Дъглас Еъркрафт и използван от НАСА в ранните етапи на програмата Аполо.

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Ускорителен блок S-IV представлява голям горивен резервоар, който захранва клъстер от шест двигателя RL-10A-3. Формира втората степен на ракетата – носител Сатурн I. Всеки един от двигателите има тяга от 66,7 kN, като така е осигурена сумарна тяга около 400 kN за цялата степен. Използвани са високоенергетични криогенни горива – течен водород (LH2) и течен кислород (LOX). Всъщност, горивните резервоари са два, разделени от една обща преграда. Предната стена на резервоара за течния кислород (LOX) оформя кърмовата преграда на резервоара за течния водород (LH2). Тя представлява двойна преграда от фибростъкло тип "пчелна пита" с дебелина 6,4 мм. Екстремно ниската температура на течния водород създава вакуум във фибростъклото и осигурява ниска топлопроводимост, като по този начин пречи на преноса на по-висока температура от по-топлия течен кислород. Това високотехнологично решение пести около десет тона от структурното тегло на блока.

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

Ускорителен блок S-IV има следните характеристики:

Размери[редактиране | редактиране на кода]

  • Височина – 12,19 м.
  • Диаметър – 5,49 м.
  • Сухо тегло – 5217 кг.
  • Максимално тегло – 50 576 кг.

Двигатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Тип – шест Rocketdyne RL-10A-3 с тяга 66,7 kN всеки.
  • Сумарна тяга – около 400 kN.
  • Време за работа – 482 сек.
  • Специфичен импулс – 410 сек.
  • Дължина – 4,14 м.
  • Диаметър – 2,13 м.
  • Маса – 277 кг.
  • Гориво – течен водород (LH2).
  • Окислител – течен кислород (LOX).
  • Височина на орбита – 440 км.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

S-IV е произведен от Дъглас Еъркрафт като втора степен на ракета-носител Сатурн I. При започване на изпитателните полети става ясно, че за пилотираните мисии от програмата Аполо ще е необходим по-мощен ускорителен блок. Така S-IV е модифициран и на негова база е създаден технологичния шедьовър S-IVB, използван като втора степен в ракетата – носител Сатурн IB и като трета ускорителна степен в Сатурн V.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Bilstein 1999, p. 157
  • Bilstein 1999, pp. 166-168
  • Apollo Summary Report 1975, p. 187

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]