Направо към съдържанието

Сатурн IB

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сатурн IB
Ракетата-носител „Сатурн IВ“ на стартовата площадка.
Данни за ракетата
Функцияракета-носител
Производител Крайслер
Дъглас
Страна САЩ
Размери
Височина68 m
Диаметър6,6 m
Маса590 000 kg
Степени2
Капацитет
Товар до НЗО21 000 kg
История на изстрелванията
Статусизведена от употреба
Космодруми Космически център Джон Ф. Кенеди
Общо изстрелвания9
Успешни9
Първи полет26 февруари 1966
Последен полет15 юли 1975
Първа степен – S-IB
Двигатели8 броя H-1
Тяга6700 КN
Време на работа150 секунди
Горивокеросин/LOX
Втора степен – S-IVB
Двигатели1 брой J-2
Тяга890 КN
Време на работа475 секунди
ГоривоLH2/LOX
Сатурн IB в Общомедия
„Сатурн IB“ на път за стартовата площадка

„Сатурн IВ“ (на английски: Saturn IВ) – американска ракета-носител, модернизирана версия на ракетата Сатурн I, притежаваща много по-мощна втора степен (S-IVB). За разлика от предшественичката си тя може да изведе в орбита командния и служебния отсек и лунния модул на кораба „Аполо“ на ниска околоземна орбита. Затова тя се използва за изпитания на кораба „Аполо“, когато ракетата Сатурн V все още не е готова. По-късно се използва в програмата Скайлаб и проекта Аполо-Союз.

Стартове на ракетата „Сатурн IВ“

[редактиране | редактиране на кода]
Снимки на всички стартове на ракетата „Saturn IВ“ от АS-201 до АSТР
Сериен номер Mисия Дата на старт Бележки
AS-201 AS-201 26 февруари 1966 Първи пробен полет. Суборбитален тест на командния и служебния модул на кораба „Аполо“
AS-203 Aполо 2 (AS-203) 5 юли 1966 2-ри пробен полет. Изпитания на степента S-IVB. Изучаване поведението на течния водород в състояние на безтегловност и изпитания на системите, осигуряващи повторно включване на основния двигател на степента. Ступента се взривява на седмата обиколка около Земята
AS-202 Аполо 3 (AS-202) 25 август 1966 3-ти пробен полет. 2-ри суборбитален тест на командния и сервизния модули (безпилотни).
AS-204 Аполо 5 22 януари 1968 Безпилотни изпитания на лунния модул на Земна орбита. Стартира с помощта на неизползваната ракета-носител от кораба Аполо 1. 36 обиколки.
AS-205 Аполо 7 11 октомври 1968 Тестове на околоземна орбита. Екипаж: Шира, Айзъл, Кънингам. 163 обиколки около Земята. Последен старт от стартова площадка 34
AS-206 Скайлаб 2 25 май 1973 Първи екипаж на Skylab: Конрад, Уайтц, Къруин. 404 обиколки. Първи старт от площадка 39B с използване на „Сатурн-1B“.
AS-207 Скайлаб 3 28 юли 1973 Втори екипаж на Skylab: Бийн, Лузма и Гериът. 838 обиколки около Земята.
AS-208 Скайлаб 4 16 ноември 1973 Трети и последен екипаж на Skylab: Кар, Гибсън, Поуг. 1.214 обиколки около Земята.
AS-209 Скайлаб спасителна мисия 1973, 1974 Спасителната мисия Скайлаб. Не използвана. Сега може да се види в Kennedy Space Center, с имитация на кораба „Aполо“.
AS-210 ASTP 15 юли 1975 Тестови изпитания с кораба „Союз“. Екипаж: Стафорд, Бранд, Слейтън. 136 обиколки. Последен полет на „Сатурн IB“.
AS-211 Неизползвана. Първата степен е изложена, заедно със скачения ускорителен блок S-IVB в Alabama Welcome Center на трасе I-65 в Ardmore, AL. Втората степен (S-IVB), имитира станцията Skylab.
AS-212 Неизползвана. Втората степен S-IVB е преработена в космическата станция Скайлаб.
AS-213 Построена е само първата степен. Неизползвана
AS-214 Построена е само първата степен. Неизползвана