Сатурн IB

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сатурн IВ
Saturn IB - AS-202.jpg
Ракетата-носител „Сатурн IВ“ на стартовата площадка.
Данни за ракетата
Функция ракета-носител
Производител Flag of the United States.svg Крайслер
Flag of the United States.svg Дъглас
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Размери
Височина 68 m
Диаметър 6,6 m
Маса 590 000 kg
Степени 2
Капацитет
Полезен товар до НЗО 21 000 kg
История на изстрелванията
Статус изведена от употреба
Космодруми Flag of the United States.svg Космически център Джон Ф. Кенеди
Общо изстрелвания 9
Успешни 9
Първи полет 26 февруари 1966
Последен полет 15 юли 1975
Първа степен - S-IB
Двигатели 8 броя H-1
Тяга 6700 КN
Време на работа 150 секунди
Гориво керосин/LOX
Втора степен - S-IVB
Двигатели 1 брой J-2
Тяга 890 КN
Време на работа 475 секунди
Гориво LH2/LOX
Сатурн IВ в Общомедия
„Сатурн IB“ на път за стартовата площадка

„Сатурн IВ“ (на английски: Saturn IВ) – американска ракета-носител, модернизирана версия на ракетата Сатурн I, притежаваща много по-мощна втора степен (S-IVB). За разлика от предшественичката си тя може да изведе в орбита командния и служебния отсек и лунния модул на кораба „Аполо“ на ниска околоземна орбита. Затова тя се използва за изпитания на кораба „Аполо“, когато ракетата Сатурн V все още не е готова. По-късно се използва в програмата Скайлаб и проекта Аполо-Союз.

Стартове на ракетата „Сатурн IВ“[редактиране | редактиране на кода]

Снимки на всички стартове на ракетата „Saturn IВ“ от АS-201 до АSТР
Сериен номер Mисия Дата на старт Бележки
AS-201 AS-201 26 февруари 1966 Първи пробен полет. Суборбитален тест на командния и служебния модул на кораба „Аполо“
AS-203 Aполо 2 (AS-203) 5 юли 1966 2-и пробен полет. Изпитания на степента S-IVB. Изучаване поведението на течния водород в състояние на безтегловност и изпитания на системите, осигуряващи повторно включване на основния двигател на степента. Ступента се взривява на седмата обиколка около Земята
AS-202 Аполо 3 (AS-202) 25 август 1966 3-и пробен полет. 2-и суборбитален тест на командния и сервизния модули (безпилотни).
AS-204 Аполо 5 22 януари 1968 Безпилотни изпитания на лунния модул на Земна орбита. Стартира с помощта на неизползваната ракета-носител от кораба Аполо 1. 36 обиколки.
AS-205 Аполо 7 11 октомври 1968 Тестове на околоземна орбита. Екипаж: Шира, Айзъл, Кънингам. 163 обиколки около Земята. Последен старт от стартова площадка 34
AS-206 Скайлаб 2 25 май 1973 Първи екипаж на Skylab: Конрад, Уайтц, Къруин. 404 обиколки. Първи старт от площадка 39B с използване на „Сатурн-1B“.
AS-207 Скайлаб 3 28 юли 1973 Втори екипаж на Skylab: Бийн, Лузма и Гериът. 838 обиколки около Земята.
AS-208 Скайлаб 4 16 ноември 1973 Трети и последен екипаж на Skylab: Кар, Гибсън, Поуг. 1.214 обиколки около Земята.
AS-209 Скайлаб спасителна мисия 1973, 1974 Спасителната мисия Скайлаб. Не използвана. Сега може да се види в Kennedy Space Center, с имитация на кораба „Aполо“.
AS-210 ASTP 15 юли 1975 Тестови изпитания със кораба „Союз“. Екипаж: Стафорд, Бранд, Слейтън. 136 обиколки. Последен полет на „Сатурн IB“.
AS-211 Неизползвана. Първата степен е изложена, заедно със скачения ускорителен блок S-IVB в Alabama Welcome Center на трасе I-65 в Ardmore, AL. Втората степен (S-IVB), имитира станцията Skylab.
AS-212 Неизползвана. Втората степен S-IVB е преработена в космическата станция Скайлаб.
AS-213 Построена е само първата степен. Неизползвана
AS-214 Построена е само първата степен. Неизползвана

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]