Доналд Слейтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доналд Слейтън
Donald Slayton
американски астронавт
Slayton.jpg
1960 г.
Роден
Починал
13 юни 1993 г. (69 г.)

Учил вМинесотски университет
Кариера в космонавтиката
Професиялетец-изпитател
Званиемайор от USAF
Престой в космоса9 денонощия 01 час 28 минути
СелекцияГрупа NASA-1 (1959)
МисияАполо-Союз
ЕмблемаASTP patch.png
Активностдо 27 февруари 1982 г.

ПодписDeke Slayton signature.svg
Уебсайт
Доналд Слейтън в Общомедия

Доналд Кент „Дийк“ Слейтън (на английски: Donald Kent „Deke“ Slayton) е американски тест пилот и астронавт на НАСА, участник в един космически полет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 март 1924 г. в Спарта, щат Уисконсин. В деня на своята 18-годишнина, на 1 март 1942 г., Слейтън постъва на служба във ВВС на САЩ и започва да се обучава за летец. През април 1943 г. получава званието пилот и е изпратен на фронта в Европа. От 1943 до 1944 г. Слейтън участва в бойните действия като пилот на бомбардировач В-25. В средата на 1944 г. се връща в Америка и продължава службата си като пилот-инструктор. През април 1945 г. Слейтън отново е на фронта, на о. Окинава, където участва във военните действия срещу Япония. След завършване на Втората световна война продължава службата си като пилот-инструктор.

През 1946 г. Слейтън напуска военна служба и постъпва в Минесотския университет (University of Minnesota). През 1949 г. получава степента бакалавър по аеронавтика и е приет на работа в корпорацията „Боинг“ в Сиатъл.

През 1951 г. Доналд Слейтън постъпва на служба във въздушните сили на Националната гвардия на щата Минесота. Известно време Слейтън служи в Германия, в гр. Битбург (Bitburg).

На 15 май 1955 г. Слейтън се жени за Маржъри Лани (Marjorie Lunney).

През юни 1955 г. Слейтън се връща в САЩ и започва служба във Военновъздушната база Едуардс в Калифорния. От януари 1956 до април 1959 г. служи в като летец-изпитател.

Програма „Мъркюри“[редактиране | редактиране на кода]

На 9 април 1959 г. Доналд Слейтън е включен в първата група астронавти на САЩ.

Първоначално Слейтън е трябвало да извърши четвъртия суборбитален полет на кораба „Меркюри-Редстоун 6“. Този полет се планирал за есента на 1961 г. Но след двата успешни орбитални полета на съветските космонавти Юрий Гагарин през април и Герман Титов през август 1961 г., броят на планираните суборбитални полети е съкратен на три, а Слейтън е трябвало да извърши първия американски орбитален космически полет. След двата успешни американски суборбитални полета, които извършват Алън Шепърд и Върджил Грисъм, ръководството на НАСА се отказва и от третия планиран суборбитален полет, който трябвало да бъде извършен от Джон Глен. На 29 ноември 1961 г. Глен е назначен за пилот на първия американски орбитален полет на кораба „Мъркюри-Атлас 6“ (МА-6), а Слейтън за пилот за втория орбитален полет на кораба „Мъркюри-Атлас 7“ (МА-7). Полета на МА-6 е трябвало да се състои през декември 1961 г., а полет МА-7 през април 1962 г.

Слейтън нарича своя космически кораб – „Делта 7“ (Delta 7). На 15 март 1962 г. Слейтън е отстранен от космически полети по медицински показания заради проблем с сърцето. На 24 май 1962 г., вместо Слейтън, на кораба „Мъркюри-Атлас 7“ в космоса излита Скот Карпентър, който преименувал своя кораб на „Аврора 7“ (Aurora 7).

Доналд Слейтън остава единственият астронавт от първата седморка, неизвършил по това време космически полет.

Слейтън остава в НАСА и изпълнява административна работа. Той е ръководител на астронавтското бюро за проектите „Мъркюри“, „Джемини“ и „Аполо“. През 1963 г. Слейтън се уволнява от ВВС на САЩ, но остава в НАСА на длъжност заместник-директор на НАСА по подготовка на екипажите. Слейтън отговаря и за подбора на екипажите. Той избирал астронавтите, които трябва да излетят за поредния космически полет, и астронавтите, които трябва да кацнат на Луната.

През 1969 г. Слейтън е награден с медала на НАСА „За изключителни заслуги“.

Аполо – Союз[редактиране | редактиране на кода]

Доналд Слейтън през 1975 г.
Слейтън и Леонов. Среща в орбита. „Союз – Аполо“

Слейтън нямал надежда да осъществи космически полет. Той поддържал своята физическа форма и следял своето здравословно състояние. През лятото на 1970 г. се установило, че той няма никакви проблеми със сърцето. След цялостно медицинско обследване, през март 1972 г. Слейтън е отново допуснат до космически полети.

На 9 февруари 1973 г. Доналд Слейтън, заедно с Томас Стафорд и Ванс Бранд е назначен в екипажа на кораба „Аполо“ за съвместния съветско-американски космически проект „Союз – Аполо“. Следвала двугодишна подготовка за полета. В това време Слейтън няколко пъти бил в Съветския съюз и изучавал руски език.

Полетът по програмата „Союз – Аполо“ се провежда от 15 до 24 юли 1975 г. Слейтън е на 51 години и в този момент той става най-възрастният човек, летял в космоса.

По време на полета, корабът „Аполо“ се скача със съветския кораб „Союз 19“. В орбита се срещат американските астронавти: Томас Стафорд, Доналд Слейтън и Ванс Бранд и съветските космонавти: Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Корабите „Аполо“ и „Союз 19“ се намират 44 часа в скачено състояние. Корабът „Аполо“ се приводнява в Тихия океан, близо до Хавайските острови. Продължителността на полета на кораба „Аполо“ е 217 часа и 28 минути. Това е първият съвместен съветско-американски проект в космоса.

„Спейс Шатъл“[редактиране | редактиране на кода]

От декември 1975 г. Доналд Слейтън ръководи изпитанията на създавания в САЩ космически кораб за многократно използване. Изпитанията се провеждат на совалката „Ентърпрайз“ в Калифорния.

От ноември 1977 до февруари 1982 г. Слейтън е мениджър по планиране и подготовка на полетите на совалките.

След НАСА[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 г. Слейтън напуска НАСА. Той става президент на частната фирма Space Services Inc., която се занимава с конструиране на ракети за малки полезни товари.

Доналд Слейтън умира на 13 юни 1993 г. в League City, щата Тексас на възраст 69 години от злокачествен мозъчен тумор.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]