Герман Титов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Герман Титов
Gherman Titov 2.jpg
съветски космонавт
Роден 11 септември 1935 г.
Верхнее Жилино, СССР
Починал 20 септември 2000 г. (65 г.)
Москва, Русия
Националност руснак
Друга професия пилот
Звание генерал-полковник
Престой в космоса 1 ден 1 час 18 мин
Селекция Група ВВС 1
Мисии Восток 2
Герман Титов в Общомедия

Герман Титов (на руски: Ге́рман Степа́нович Тито́в ; 11 септември 1935 г. - 20 септември 2000 г.) е вторият съветски космонавт и най-младият космонавт, летял в космоса [1]. Той е дубльор на Юрий Гагарин при полета на „Восток 1“ през 1961 г. и лети в космоса същата година на борда на „Восток 2“, извършвайки първия полет с продължителност над 1 денонощие.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герман Титов е роден на 11 септември 1935 г. в село Верхнее Жилино, Косихински район, Алтайски край, Русия, в семейството на учителя по руски език и литература Степан Павлович Титов [2].

Завършва Налобихинското средно училище през 1953 г. и 9-то военно авиационно училище за начално обучение на военни летци през 1955 г. През 1957 г. завършва с отличие военното авиационно училище за летци в град Новосибирск и получава квалификация „военен летец“.

От 5 ноември 1957 г. е летец в 26-ти гвардейски изтребителен авиополк, 41-ва изтребителна авиодивизия на 76-та въздушна армия, разположена в селището Сиверская на Ленинградски военен окръг, а от 28 октомври 1959 г. заема длъжността старши летец в 103-ти гвардейски изтребителен авиополк към същата дивизия.

На 7 март 1960 г. е зачислен като слушател-космонавт в първия отряд към Центъра за подготовка на космонавти със заповед на главното командване на ВВС. Завършва общокосмическата си подготовка на 25 ануари 1961 г. и е назначен на длъжност с квалификация „космонавт на ВВС“.

Управлява космическия кораб „Восток 2“ на 6 и 7 август 1961 г., извършвайки първият космически полет, по-дълъг от едно денонощие - за 1 денонощие 1 час и 18 минути прави повече от 17 обиколки на Земята. Използва при полета позивната „Орёл“ (орел). Спускаемият апарат се приземява край град Красный Кут, Саратовска област.

От 1 септември 1961 г. до 2 март 1968 г. учи във ВВИА „Н. Е. Жуковски“, специалност „Пилотируеми въздуши и космически летателни апарати и двигатели за тях“. Завършва отново с отличие и и получава квалификация „летец-космонавт-инженер“.

През 1970 г. напуска отряда на космонавтите и постъпва във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, която също завършва с отличие през 1972 г. Получава квалификация „офицер с висшо военно образование“. През 1980 г. получава степен „кандидат на военните науки“. Заема редица ръководни длъжности. Излиза запас през 1992 г. с чин генерал-полковник от авиацията.

През 1992 г. създава акционерно дружество Международен звезден каталог „Космос-Земя“ [3].

Автор е на книгите „Семнадцать космических зорь“, „Первый космонавт планеты“, „Голубая моя планета“, „На звездных и земных орбитах“.

Умира на 20 септември 2000 г. от сърдечна недостатъчност и е погребан на Новодевическото гробище в Москва.

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на Военната академия на ГЩ заема редица длъжности [4][5]:

  • 1972 - 1973 г. - заместник-началник на Главния център за изпитания и управление на космическите средства;
  • юни 1973 - 1979 г. - първи заместник-началник на Главното управление на космическите средства;
  • юли 1979 - 1986 г. - първи заместник-началник на Главното управление на Министерството на отбраната на СССР;
  • 1986 - 1991 г. - първи заместник-началник на Космическите части на Министерството на отбраната на СССР и началник на космодрума Байконур;
  • 1991 - 1992 г. - първи заместник-началник на Космическите части на Министерството на отбраната на СССР.

От 1999 г. е президент Федерацията по космонавтика на Русия.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Депутат е на 6-ти и 7-ми Върховен съвет на СССР [5].

Избран е за депутат от първото свикване на Държавната Дума на Русия в 107-ти Коломенски окръг, Московска област, с мандат от 12 декември 1993 г. до 15 януари 1996 г. Член на фракцията на КПРФ. От 16 юни 1995 г. е член на комитета по промишленост, строителство, транспорт и енергетика [6]. Председател е на Координационния съвет по програмата „Москва - Санкт-Петербург“ към руското правителство [7].

Във втората Държавнаа дума е избран в 106-ти Коломенски окръг, отново от фракцията на КПРФ, с мандат от 17 декември 1995 г. до 17 януари 2000 г. Член е на комитета по отбрана [8] и на комитета по конверсия и наукоемки технологии [7]. Един от вносителите на законопроект за държавна поддръжка на ракетно-космическата промишленост и космическата инфраструктура [9].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • медал Герой на Съветския Съюз, „Златна Звезда“ (9 август 1961 г.);
  • два ордена „Ленин“ (17 юни 1961 г. и 9 август 1961 г.);
  • орден на Октомврийската Революция (21 февруари 1985 г.);
  • орден на Трудовото Червено Знаме (15 януари 1976 г.);
  • орден „За заслуги пред Отечеството“, III степен (декември 1995 г.);
  • медал „За усвояване на целинните земи“ (август 1961 г.);
  • 9 юбилейни медала;
  • лауреат на Ленинска премия в областта на науката и техниката (1988 г.);
  • лауреат на Ломоносовска премия (за филма, заснет при космическия полет);
  • медал Герой на Труда, „Златна Звезда“ (21 януари 1962 г.);
  • орден Хо Ши Мин (СРВ), орден „Дружба“ (СРВ);
  • Герой на социалистическия труд (НРБ, 27 септември 1962 г.);
  • орден „Георги Димитров“ (НРБ, 27 септември 1962 г.);
  • медал „25 години народна власт“ (НРБ);
  • медал Герой на МНР, „Златна Звезда“ (10 декември 1961 г.);
  • орден Сухе-Батор (МНР, 10 декември 1961 г.);
  • орден Карл Маркс (ГДР, 1 септември 1961 г.);
  • златен медал „За примерна работа“ (ГДР, 4 септември 1961 г.);
  • орден Звезда на Индонезия, II степен (9 януари 1962);
  • орден Звезда на Югославия с лента (19 септември 1962 г.);
  • орден Звезда на Румъния, I степен (14 октомври 1961 г.);
  • орден Звезда на Република Конго (1965 г.);
  • орден Дружба и сотрудничество (САР, 1988 г.);
  • медал „30 години от победата над милитаристска Япония“ (МНР, 8 януари 1976 г.);
  • медал „100 години от раждането на Георги Димитров“ (НРБ, 14 февруари 1983 г.);
  • Почетен знак за отличие на Президента на Украйна (11 април 1995 г.) за комплекса „Зенит“;
  • Златен медал Константин Циолковски на АН СССР (1961 г.);
  • медал де Лаво (ФАИ), златен медал от ВДНХ (28 декември 1961 г.).

На него е наречен кратер Титов на обратната страна на Луната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Център за подготовка на космонавти - Биографии космонавтов отряда РГНИИЦПК им. Ю.А. Гагарина (на руски)
  2. peoples.ru - Герман Степанович Титов
  3. Звезден каталог „Космос-Земя“ - Основатель: Титов Герман Степанович (на руски)
  4. Аерокосмически портал на Украйна - Памятные даты в истории авиации и космонавтики: 6 - 12 сентября (на руски)
  5. а б Астронет - ТИТОВ Герман Степанович (на руски)
  6. Държавна Дума на Русия, първо свикване - Титов Герман Степанович (на руски)
  7. а б Електронна версия на справочника "Федеральное Собрание: Совет Федерации, Государственная Дума" - Титов Герман Степанович (на руски)
  8. Държавна Дума на Русия, второ свикване - Титов Герман Степанович (на руски)
  9. Архив на Държавната Дума на Русия - О государственной поддержке ракетно-космической промышленности и космической инфраструктуры Российской Федерации (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]