Герман Титов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герман Титов
Gherman Titov 2.jpg
съветски космонавт
Националност руснак
Статус починал
Роден 11 септември 1935
Верхнее Жилино, СССР
Починал 20 септември 2000
Москва, Русия
Друга професия пилот
Звание генерал-полковник
Престой в космоса 1 ден 1 час 18 мин
Селекция Група ВВС 1
Мисии Восток 2
Емблема на мисията Vostok-2 mission patch.jpg

Герман Титов (на руски: Ге́рман Степа́нович Тито́в ; 11 септември 1935 г. - 20 септември 2000 г.) е вторият съветски космонавт и най-младият космонавт, летял в космоса [1]. Той е дубльор на Юрий Гагарин при полета на „Восток 1“ през 1961 г. и лети в космоса същата година на борда на „Восток 2“, извършвайки първия полет с продължителност над 1 денонощие.

Биография[редактиране | edit source]

Герман Титов е роден на 11 септември 1935 г. в село Верхнее Жилино, Косихински район, Алтайски край, Русия, в семейството на учителя по руски език и литература Степан Павлович Титов [2].

Завършва Налобихинското средно училище през 1953 г. и 9-то военно авиационно училище за начално обучение на военни летци през 1955 г. През 1957 г. завършва с отличие военното авиационно училище за летци в град Новосибирск и получава квалификация „военен летец“.

От 5 ноември 1957 г. е летец в 26-ти гвардейски изтребителен авиополк, 41-ва изтребителна авиодивизия на 76-та въздушна армия, разположена в селището Сиверская на Ленинградски военен окръг, а от 28 октомври 1959 г. заема длъжността старши летец в 103-ти гвардейски изтребителен авиополк към същата дивизия.

На 7 март 1960 г. е зачислен като слушател-космонавт в първия отряд към Центъра за подготовка на космонавти със заповед на главното командване на ВВС. Завършва общокосмическата си подготовка на 25 ануари 1961 г. и е назначен на длъжност с квалификация „космонавт на ВВС“.

Управлява космическия кораб „Восток 2“ на 6 и 7 август 1961 г., извършвайки първият космически полет, по-дълъг от едно денонощие - за 1 денонощие 1 час и 18 минути прави повече от 17 обиколки на Земята. Използва при полета позивната „Орёл“ (орел). Спускаемият апарат се приземява край град Красный Кут, Саратовска област.

От 1 септември 1961 г. до 2 март 1968 г. учи във ВВИА „Н. Е. Жуковски“, специалност „Пилотируеми въздуши и космически летателни апарати и двигатели за тях“. Завършва отново с отличие и и получава квалификация „летец-космонавт-инженер“.

През 1970 г. напуска отряда на космонавтите и постъпва във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, която също завършва с отличие през 1972 г. Получава квалификация „офицер с висшо военно образование“. През 1980 г. получава степен „кандидат на военните науки“. Заема редица ръководни длъжности. Излиза запас през 1992 г. с чин генерал-полковник от авиацията.

През 1992 г. създава акционерно дружество Международен звезден каталог „Космос-Земя“ [3].

Автор е на книгите „Семнадцать космических зорь“, „Первый космонавт планеты“, „Голубая моя планета“, „На звездных и земных орбитах“.

Умира на 20 септември 2000 г. от сърдечна недостатъчност и е погребан на Новодевическото гробище в Москва.

Заемани длъжности[редактиране | edit source]

След завършване на Военната академия на ГЩ заема редица длъжности [4][5]:

  • 1972 - 1973 г. - заместник-началник на Главния център за изпитания и управление на космическите средства;
  • юни 1973 - 1979 г. - първи заместник-началник на Главното управление на космическите средства;
  • юли 1979 - 1986 г. - първи заместник-началник на Главното управление на Министерството на отбраната на СССР;
  • 1986 - 1991 г. - първи заместник-началник на Космическите части на Министерството на отбраната на СССР и началник на космодрума Байконур;
  • 1991 - 1992 г. - първи заместник-началник на Космическите части на Министерството на отбраната на СССР.

От 1999 г. е президент Федерацията по космонавтика на Русия.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Депутат е на 6-ти и 7-ми Върховен съвет на СССР [5].

Избран е за депутат от първото свикване на Държавната Дума на Русия в 107-ти Коломенски окръг, Московска област, с мандат от 12 декември 1993 г. до 15 януари 1996 г. Член на фракцията на КПРФ. От 16 юни 1995 г. е член на комитета по промишленост, строителство, транспорт и енергетика [6]. Председател е на Координационния съвет по програмата „Москва - Санкт-Петербург“ към руското правителство [7].

Във втората Държавнаа дума е избран в 106-ти Коломенски окръг, отново от фракцията на КПРФ, с мандат от 17 декември 1995 г. до 17 януари 2000 г. Член е на комитета по отбрана [8] и на комитета по конверсия и наукоемки технологии [7]. Един от вносителите на законопроект за държавна поддръжка на ракетно-космическата промишленост и космическата инфраструктура [9].

Награди[редактиране | edit source]

  • медал Герой на Съветския Съюз, „Златна Звезда“ (9 август 1961 г.);
  • два ордена „Ленин“ (17 юни 1961 г. и 9 август 1961 г.);
  • орден на Октомврийската Революция (21 февруари 1985 г.);
  • орден на Трудовото Червено Знаме (15 януари 1976 г.);
  • орден „За заслуги пред Отечеството“, III степен (декември 1995 г.);
  • медал „За усвояване на целинните земи“ (август 1961 г.);
  • 9 юбилейни медала;
  • лауреат на Ленинска премия в областта на науката и техниката (1988 г.);
  • лауреат на Ломоносовска премия (за филма, заснет при космическия полет);
  • медал Герой на Труда, „Златна Звезда“ (21 януари 1962 г.);
  • орден Хо Ши Мин (СРВ), орден «Дружба» (СРВ);
  • Герой на социалистическия труд (НРБ, 27 септември 1962 г.);
  • орден „Георги Димитров“ (НРБ, 27 септември 1962 г.);
  • медал „25 години народна власт“ (НРБ);
  • медал Герой на МНР, „Златна Звезда“ (10 декември 1961 г.);
  • орден Сухе-Батор (МНР, 10 декември 1961 г.);
  • орден Карл Маркс (ГДР, 1 септември 1961 г.);
  • златен медал „За примерна работа“ (ГДР, 4 септември 1961 г.);
  • орден Звезда на Индонезия, II степен (9 януари 1962);
  • орден Звезда на Югославия с лента (19 септември 1962 г.);
  • орден Звезда на Румъния, I степен (14 октомври 1961 г.);
  • орден Звезда на Република Конго (1965 г.);
  • орден Дружба и сотрудничество (САР, 1988 г.);
  • медал „30 години от победата над милитаристска Япония“ (МНР, 8 януари 1976 г.);
  • медал „100 години от раждането на Георги Димитров“ (НРБ, 14 февруари 1983 г.);
  • Почетен знак за отличие на Президента на Украйна (11 април 1995 г.) за комплекса „Зенит“;
  • Златен медал Константин Циолковски на АН СССР (1961 г.);
  • медал де Лаво (ФАИ), златен медал от ВДНХ (28 декември 1961 г.).

На него е наречен кратер Титов на обратната страна на Луната.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Център за подготовка на космонавти - Биографии космонавтов отряда РГНИИЦПК им. Ю.А. Гагарина (на руски)
  2. peoples.ru - Герман Степанович Титов
  3. Звезден каталог „Космос-Земя“ - Основатель: Титов Герман Степанович (на руски)
  4. Аерокосмически портал на Украйна - Памятные даты в истории авиации и космонавтики: 6 - 12 сентября (на руски)
  5. а б Астронет - ТИТОВ Герман Степанович (на руски)
  6. Държавна Дума на Русия, първо свикване - Титов Герман Степанович (на руски)
  7. а б Електронна версия на справочника "Федеральное Собрание: Совет Федерации, Государственная Дума" - Титов Герман Степанович (на руски)
  8. Държавна Дума на Русия, второ свикване - Титов Герман Степанович (на руски)
  9. Архив на Държавната Дума на Русия - О государственной поддержке ракетно-космической промышленности и космической инфраструктуры Российской Федерации (на руски)

Външни препратки[редактиране | edit source]