Минотавър (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Минотавър.

Минотавър
Данни за ракетата
Функция малка орбитална ракета-носител
Производител Flag of the United States.svg Орбитал Сайънсес
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Размери
Височина 19,21 m
Диаметър 1,67 m
Маса 36 200 kg
Степени 4
Капацитет
Полезен товар до НЗО 580 kg
Товар до
ССО (700 km)
331 kg
История на изстрелванията
Статус Активна
Космодруми Flag of the United States.svg Ванденберг SLC-8
Flag of the United States.svg ЦАРК Pad-0B
Flag of the United States.svg Кодиак LP-1
Общо изстрелвания 9 (Минотавър I),
2 (Минотавър IV)
Успешни 9 (Минотавър I),
2 (Минотавър IV)
Първи полет 27 януари 2000
Първа степен - M55E1
Двигатели 1 твърдогоривни
Тяга 935,000 kN
Време на работа TBC
Гориво твърдо
Втора степен - SR19AJ1
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 268 kN
Време на работа TBC
Гориво твърдо
Трета степен - Орион 50XL
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 118,200 kN
Време на работа 74 секунди
Гориво твърдо
Четвърта степен - Орион 38
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 34,6 kN
Време на работа 68 секунди
Гориво твърдо
Минотавър в Общомедия

Минотавър (на английски: Minotaur) е американска лекотоварна ракета-носител конструирана за извеждане на малки изкуствени спътници. Създадена е от корпорация Орбитал Сайънсес и използва двигателите на междуконтинентална балистична ракета LGM-30 Minuteman за първата и втората си степен и тези на Пегас за третата си и четвъртата си степен. Може да изстреля товар до 580 kg в НЗО.

Ракетата извежда спътник TacSat-2 на 16 декември 2006 г., което е първото успешно изстрелване от остров Уопос от 22 г. насам.[1] Освен това се извършват изстрелвания и от централно-атлантическия регионален космодрум.

Изстрелвания[редактиране | редактиране на кода]

Дата (UTC) Ракета Полет Товар Ракетна площадка Резултат
27 януари 2000 03:03:06 Минотавър I 1 JAWSat (P98-1) (FalconSat1 / ASUSat1 / OCSE / OPAL) SLC-8, ВВС база Ванденберг, CA Успех
19 юли 2000 20:09:00 Минотавър I 2 MightySat II.1 (Sindri, P99-1) / MEMS 2A / MEMS 2B SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
11 април 2005 13:35:00 Минотавър I 3 XSS-11 SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
23 септември 2005 02:24:00 Минотавър I 4 Streak (STP-R1) SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
15 април 2006 01:40:00 Минотавър I 5 COSMIC (FORMOSAT-3) SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
16 декември 2006 12:00 Минотавър I 6 TacSat-2 / GeneSat-1 Pad 0B, Централно-атлантически регионален космодрум, о. Уопос, VA Успех
24 април 2007 06:48 Минотавър I 7 NFIRE Pad 0B, Централно-атлантически регионален космодрум, о. Уопос, VA Успех
19 май 2009 19:55 Минотавър I 8 TacSat-3, PharmaSat, CP6, HawkSat-1, Aerocube-3 Pad 0B, Централно-атлантически регионален космодрум, о. Уопос, VA Успех
26 септември 2010 04:41:00 Минотавър IV 1 SBSS SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
20 ноември 2010 01:45:00 Минотавър IV HAPS 2 STPSat-2, FalconSat-5, Fastsat-HSV, Fastrac 1, Fastrac 2, O/OREOS, RAX, Nanosail-D, ГВМ S26 Ballast 1 и S26 Ballast 2 Кодиак LP-1 Успех
6 февруари 2011 12:26:00 Минотавър I 9 NROL-66 SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех

Минотавър IV[редактиране | редактиране на кода]

Корпорацията разроботва много по-мощната ракета Минотавър IV за ВВС на САЩ. Тя ще използва ракетни двигатели от междуконтиненталната балистична ракета LGM-118A Пийскийпър, както и технологии разработени за други ракети-носители, като Минотавър I, Пегас и Тавър. Първото изстрелване на новата ракета се планира за декември 2008 г.

Минотавър V, която ще има пет степени също се проектира. Допълнителната пета степен е предвидена за изпълнението на полети в ГТО и междупланетното пространство.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]