Минотавър (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Минотавър.

Минотавър
Данни за ракетата
Функция малка орбитална ракета-носител
Производител Flag of the United States.svg Орбитал Сайънсес
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Размери
Височина 19,21 m
Диаметър 1,67 m
Маса 36 200 kg
Степени 4
Капацитет
Полезен товар до НЗО 580 kg
Товар до
ССО (700 km)
331 kg
История на изстрелванията
Статус Активна
Космодруми Flag of the United States.svg Ванденберг SLC-8
Flag of the United States.svg ЦАРК Pad-0B
Flag of the United States.svg Кодиак LP-1
Общо изстрелвания 9 (Минотавър I),
2 (Минотавър IV)
Успешни 9 (Минотавър I),
2 (Минотавър IV)
Първи полет 27 януари 2000
Първа степен - M55E1
Двигатели 1 твърдогоривни
Тяга 935,000 kN
Време на работа TBC
Гориво твърдо
Втора степен - SR19AJ1
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 268 kN
Време на работа TBC
Гориво твърдо
Трета степен - Орион 50XL
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 118,200 kN
Време на работа 74 секунди
Гориво твърдо
Четвърта степен - Орион 38
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 34,6 kN
Време на работа 68 секунди
Гориво твърдо
Минотавър в Общомедия

Минотавър (на английски: Minotaur) е американска лекотоварна ракета-носител конструирана за извеждане на малки изкуствени спътници. Създадена е от корпорация Орбитал Сайънсес и използва двигателите на междуконтинентална балистична ракета LGM-30 Minuteman за първата и втората си степен и тези на Пегас за третата си и четвъртата си степен. Може да изстреля товар до 580 kg в НЗО.

Ракетата извежда спътник TacSat-2 на 16 декември 2006 г., което е първото успешно изстрелване от остров Уопос от 22 г. насам.[1] Освен това се извършват изстрелвания и от централно-атлантическия регионален космодрум.

Изстрелвания[редактиране | редактиране на кода]

Дата (UTC) Ракета Полет Товар Ракетна площадка Резултат
27 януари 2000 03:03:06 Минотавър I 1 JAWSat (P98-1) (FalconSat1 / ASUSat1 / OCSE / OPAL) SLC-8, ВВС база Ванденберг, CA Успех
19 юли 2000 20:09:00 Минотавър I 2 MightySat II.1 (Sindri, P99-1) / MEMS 2A / MEMS 2B SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
11 април 2005 13:35:00 Минотавър I 3 XSS-11 SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
23 септември 2005 02:24:00 Минотавър I 4 Streak (STP-R1) SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
15 април 2006 01:40:00 Минотавър I 5 COSMIC (FORMOSAT-3) SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
16 декември 2006 12:00 Минотавър I 6 TacSat-2 / GeneSat-1 Pad 0B, Централно-атлантически регионален космодрум, о. Уопос, VA Успех
24 април 2007 06:48 Минотавър I 7 NFIRE Pad 0B, Централно-атлантически регионален космодрум, о. Уопос, VA Успех
19 май 2009 19:55 Минотавър I 8 TacSat-3, PharmaSat, CP6, HawkSat-1, Aerocube-3 Pad 0B, Централно-атлантически регионален космодрум, о. Уопос, VA Успех
26 септември 2010 04:41:00 Минотавър IV 1 SBSS SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех
20 ноември 2010 01:45:00 Минотавър IV HAPS 2 STPSat-2, FalconSat-5, Fastsat-HSV, Fastrac 1, Fastrac 2, O/OREOS, RAX, Nanosail-D, ГВМ S26 Ballast 1 и S26 Ballast 2 Кодиак LP-1 Успех
6 февруари 2011 12:26:00 Минотавър I 9 NROL-66 SLC-8, Вандербург AFB, CA Успех

Минотавър IV[редактиране | редактиране на кода]

Корпорацията разроботва много по-мощната ракета Минотавър IV за ВВС на САЩ. Тя ще използва ракетни двигатели от междуконтиненталната балистична ракета LGM-118A Пийскийпър, както и технологии разработени за други ракети-носители, като Минотавър I, Пегас и Тавър. Първото изстрелване на новата ракета се планира за декември 2008 г.

Минотавър V, която ще има пет степени също се проектира. Допълнителната пета степен е предвидена за изпълнението на полети в ГТО и междупланетното пространство.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]