Титан IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


ТИТАН ІV
Titian IV Centaur - Vandenburg AFB.jpg
Описание
Предназначение тежък носител
В експлоатация 1989 - 2005
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператор Seal of the US Air Force.svg USAF
Производител Локхийд-Мартин
Технически данни
Височина 44 м.
Диаметър 3,05 м.
Маса 943 050 кг.
Степени 5
Товароносимост НЗО 21 680 кг.
Товароносимост ПО 17 600 кг.
Товароносимост ГСО 5 760 кг.
Товароносимост ХЦО 5 660 кг.
Оперативна история
Статус Неактивна
Първи полет 14 юни 1989
Последен полет 19 октомври 2005
Стартове 39
Успешни 35
Неуспешни 4

Титан ІV (на английски: Titan IV) е последната ракета-носител от семейството Титан, конструирана и произведена от Локхийд-Мартин в края на 80 - те години на 20 - ти век. Ракетата е най-тежкия носител използван от USAF. Изведена е от експлоатация през 2005 год. поради високите оперативни разходи.

История[редактиране | edit source]

Титан IV е еволюция на семейството Титан III и представлява подобрена версия на последния негов член - ракетата - носител Титан 34D. Разработките започват през 1980 год. Ракетата е предназначена за извеждане на тежки сателити по т. нар. програма Титан - Шатъл. След като НАСА се отказва от програмата (дооборудва Космическата совалка и тя става годна за тази цел без помощта на Титан), Титан IV преминава на експлоатация в USAF. Военновъздушните сили използват ракетата за извеждане на големи товари по свои програми. Единствения старт на ракета от серията Tитан-IV, който не е изпълнен от USAF е запуска на междупланетната станция Касини на 15 октомври 1997 год. През 2005 год. ракетата е свалена от оперативния график на USAF поради високата цена на всеки старт - 432 млн. долара. Освен това тя започва да остарява морално с появата на новите тежки носители Атлас V и Делта ІV. Компанията Локхийд-Мартин проектира Титан V, като заместник на Титан ІV, но не получава контракт от правителството и преустановява дейностите по развитието на ракетното семейство Титан.

Предназначение[редактиране | edit source]

Титан ІV е предназначена за извеждане на тежки товари. В зависимост от мисията, конфигурацията на носителя може да бъде променяна. Стартовете се осъществяват от двете крайбрежия на САЩ в зависимост от целите и параметрите на конкретната мисия. Космодрума Кейп Канаверъл във Флорида (стартови площадки SLC-40 и SLC-41) се използва за извеждане на полезния товар на геостационарна орбита или на други орбити с малка инклинация. Космодрума Ванденберг в Калифорния (стартова площадка SLC-4E) се използва за извеждане на сателити на полярна орбита или други орбити с голям наклон.

Дизайн[редактиране | edit source]

Титан IV е съставена от двустепенната ракета-носител Титан II и два твърдогоривни бустера като нулева степен. В зависимост от използваните бустери са произведени две модификации: Титан IVА и Титан IVВ. Така съставен, ракетно - космическия комплекс може да извежда полезен товар от почти 22 тона на НЗО и над 17,5 тона на ПО. Към комплекса може да бъде добавен (на снимката в шаблона) ускорителен блок Центавър. По този начин се доставят товари от порядъка на 5,5 тона на ГСО или ХЦО.

Спецификация[редактиране | edit source]

Нулева степен[редактиране | edit source]

Титан IVА - UA1207[редактиране | edit source]

  • Двигатели: 2 x UA1207
  • Тяга: 14,234 МN
  • Специфичен импулс: 272 секунди
  • Време за работа: 120 секунди
  • Гориво: твърдо

Титан IVВ - USRM[редактиране | edit source]

  • Двигатели: 2 x Hercules USRM
  • Тяга: 15,12 МN
  • Специфичен импулс: 286 секунди
  • Време за работа: 140 секунди
  • Гориво: твърдо

Първа степен[редактиране | edit source]

Втора степен[редактиране | edit source]

Трета степен - Центавър[редактиране | edit source]

Полети[редактиране | edit source]

Дата Конфигурация Космодрум Траектория Резултат Полезен товар Забележка
14 юни 1989 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО Успех Военен сателит Първи полет на Титан IV
8 юни 1990 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 НЗО Успех Пет военни сателита
13 ноември 1990 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО Успех Военен сателит
8 март 1991 Титан IVA Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Военен сателит
8 ноември 1991 Титан IVA Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Четири военни сателита
28 ноември 1992 Титан IVA Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Разузнавателен сателит KH-12
2 август 1993 Титан IVA Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО (планирана) Неуспех Четири сателита Експлозия след старта
7 февруари 1994 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Сателит Milstar DFS-1
3 май 1994 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО Успех Сателит Trumpet
27 август 1994 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО Успех Сателит Mercury
22 декември 1994 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Военен сателит
14 май 1995 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Сателит Mentor
10 юли 1995 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО Успех Военен сателит
6 ноември 1995 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Сателит Milstar DFS-2
5 декември 1995 Титан IVA Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Разузнавателен сателит KH-12
24 април 1996 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО Успех Сателит Mercury
12 май 1996 Титан IVA Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Четири военни сателита
3 юли 1996 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 НЗО Успех Военен сателит SDS
20 декември 1996 Титан IVA Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Разузнавателен сателит KH-12
23 февруари 1997 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Военен сателит DSP Първи полет на Титан IVB
15 октомври 1997 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ХЦО Успех Междупланетна сонда Касини Полет на НАСА
24 октомври 1997 Титан IVA Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Сателит Lacrosse
8 ноември 1997 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО Успех Сателит
9 май 1998 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Сателит Mentor
12 август 1998 Титан IVA Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО (планирана) Неуспех Сателит NROL-7 Последен полет на Титан IVA
9 април 1999 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 41 ГСО (планирана) Неуспех Сателит DSP Повреда в ускорителния блок
30 април 1999 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО (планирана) Неуспех Сателит Milstar Повреда в ускорителния блок
22 май 1999 Титан IVB Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Сателит Misty
8 май 2000 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Военен сателит
17 август 2000 Титан IVB Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Сателит Onyx
27 февруари 2001 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Сателит Milstar DFS-4
6 август 2001 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Военен сателит
5 октомври 2001 Титан IVB Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Разузнавателен сателит KH-12
16 януари 2002 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Сателит Milstar DFS-5
8 април 2003 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Сателит Milstar DFS-6 Полет с два ускорителни блока
8 април 2003 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Сателит Mentor Полет с два ускорителни блока
14 февруари 2004 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 ГСО Успех Военен сателит
30 април 2005 Титан IVB Кейп Канаверал, Флорида, LC 40 НЗО Успех Сателит Onyx
19 октомври 2005 Титан IVB Ванденберг, Калифорния, SLC-4E НЗО Успех Разузнавателен сателит KH-12 Последен полет на Титан IVB

Източници[редактиране | edit source]

  • "Lockheed Martin's Last Titan IV Successfully Delivers National Security Payload to Space". October 19, 2005.
  • Titan 4B and Cape Canaveral
  • Titan 4B and Vandenberg Air Force Base
  • "Astronomy Picture of the Day: 2005 October 27 - The Last Titan". Antwrp.gsfc.nasa.gov. Retrieved 2008-09-20.

Външни препратки[редактиране | edit source]