Антарес (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антарес
Ракета-носител Антарес по време на приготвления за тестове.
Данни за ракетата
ФункцияРакета-носител
Производител Orbital Sciences
Страна САЩ
Размери
Височина40,5 метра
Диаметър3,9 метра
Маса~240 000 кг
Степени2 до 3
Капацитет
Товар до НЗО5000 кг
История на изстрелванията
СтатусАктивна
Космодруми Централно-атлантически регионален космодрум
Забележителни товариСигнъс
Първа степен - Aerojet AJ26
Двигатели2
Тяга~3500 kN
Време на работа?
ГоривоRP-1/LOX
Втора степен - Castor 30B
Двигатели1 твърдогоривен
Тяга293,4 kN
Време на работа?
Горивотвърдо
Трета степен - BTS
Двигатели1
ГоривоХидразин/диазотен тетраоксид
Трета степен - Star-48
Двигатели1
Горивотвърдо
Антарес в Общомедия

Антарес (на английски: Antares) преди известна като Тавър 2 (на английски: Taurus II) е американска ракета-носител за еднократен старт, разработена от частната компания Orbital Sciences. Ракетата е двустепенна с възможност за добавяне на трета степен. Основното ѝ предназначение е да извежда товари до 7000 кг в ниска околоземна орбита. През 2008 година НАСА плаща на Orbital Sciences $170 милиона за разработката на ракетата и безпилотния космически кораб Сигнъс по програмата за комерсиално снабдяване на Международната космическа станция.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата има шест конфигурации – 110, 120, 121, 130, 131 и 132 в дву- и тристепенна конфигурация и капацитет от 5100 до 6000 кг в ниска околоземна орбита и от 850 до 4200 кг в слънчево-синхронна околоземна орбита.

Първа степен[редактиране | редактиране на кода]

Първата степен работи с ракетен керосин и течен кислород. Тя е снабдена с два двигателя Aerojet AJ-26, които представляват преработени съветски двигатели НК-33. Тъй като Orbital Sciences нямат голям опит с течногоривни ракети, по време на разработката си сътрудничат с Конструкторско бюро Южное от Украйна.

Втора степен[редактиране | редактиране на кода]

Втората степен е Castor 30B, разработена от Alliant Techsystems Inc. Възможно е и използването на Castor 30XL, а Orbital Sciences работят и върху нова втора степен, работеща на метан и течен кислород, която ще ползва двигател Pratt & Whitney PWR35M.

Трета степен[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителната трета степен се добавя при нужда и е или разработената от Thiokol твърдогоривна Star-48V, или разработената от Orbital Sciences BTS (Bi-Propellant Third Stage, преди известна като ORK, Orbit Raising Kit).

Полети[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалният старт е планиран за 17 април 2013, но бива отложен на няколко пъти заради техническа неизправност и лоши атмосферни условия. Първото експериментално изстрелване се осъществи от космодрума на остров Уолъпс в Атлантическия океан (240 км от Вашингтон) на 21 април 2013 г. в 17 часа местно време. По договора си с НАСА, „Орбитал сайънсис“ трябва да извърши осем полета до МКС. Първият курс е предвиден за есента на 2013.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]