Антарес (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антарес (ракета)
Ракета-носител Антарес по време на приготвления за тестове.
Ракета-носител Антарес по време на приготвления за тестове.
Факти
Функция Ракета-носител
Производител Flag of the United States.svg Orbital Sciences
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Размери
Височина 40,5 метра (133 фута)
Диаметър 3,9 метра (12,8 фута)
Маса ~240 000 кг (530 000 паунда)
Степени 2 до 3
Капацитет
Полезен товар до НЗО 5 000 кг (11 000 паунда)
История на изстрелванията
Статус Активна
Космодруми Flag of the United States.svg Централно-атлантически регионален космодрум
Забележителни товари Сигнъс
Първа степен - Aerojet AJ26
Двигатели 2
Тяга ~3 500 kN
Време на работа  ?
Гориво RP-1/LOX
Втора степен - Castor 30B
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 293,4 kN (89 000 паунда)
Време на работа  ?
Гориво твърдо
Трета степен - BTS
Двигатели 1
Тяга
Време на работа
Гориво Хидразин/диазотен тетраоксид
Трета степен - Star-48
Двигатели 1
Тяга
Време на работа
Гориво твърдо

Антарес (на английски: Antares) преди известна като Тавър 2 (на английски: Taurus II) е американска ракета-носител за еднократен старт, разработена от частната компания Orbital Sciences. Ракетата е двустепенна с възможност за добавяне на трета степен. Основното ѝ предназначение е да извежда товари до 7000 кг в ниска околоземна орбита. През 2008 година НАСА плаща на Orbital Sciences $170 милиона за разработката на ракетата и безпилотния космически кораб Сигнъс по програмата за комерсиално снабдяване на Международната космическа станция.

Описание[редактиране | edit source]

Ракетата има шест конфигурации - 110, 120, 121, 130, 131 и 132 в дву- и тристепенна конфигурация и капацитет от 5100 до 6000 кг в ниска околоземна орбита и от 850 до 4200 кг в слънчево-синхронна околоземна орбита.

Първа степен[редактиране | edit source]

Първата степен работи с ракетен керосин и течен кислород. Тя е снабдена с два двигателя Aerojet AJ-26, които представляват преработени руски двигатели НК-33. Тъй като Orbital Sciences нямат голям опит с течногоривни ракети, по време на разработката си сътрудничат с Конструкторско бюро Южное от Украйна.

Втора степен[редактиране | edit source]

Втората степен е Castor 30B, разработена от Alliant Techsystems Inc. Възможно е и използването на Castor 30XL, а Orbital Sciences работят и върху нова втора степен, работеща на метан и течен кислород, която ще ползва двигател Pratt & Whitney PWR35M.

Трета степен[редактиране | edit source]

Допълнителната трета степен се добавя при нужда и е или разработената от Thiokol твърдогоривна Star-48V, или разработената от Orbital Sciences BTS (Bi-Propellant Third Stage, преди известна като ORK, Orbit Raising Kit).

Полети[редактиране | edit source]

Първоначалният старт е планиран за 17 април 2013, но бива отложен на няколко пъти заради техническа неизправност и лоши атмосферни условия. Първото експериментално изстрелване се осъществи от космодрума на остров Уолъпс в Атлантическия океан (240 км от Вашингтон) на 21 април 2013 г. в 17 часа местно време. По договора си с НАСА, "Орбитал сайънсис" трябва да извърши осем полета до МКС. Първият курс е предвиден за есента на 2013.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]