Титан I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ТИТАН I
Titan 1 ICBM.jpg
Описание
Предназначение междуконтинентална балистична ракета
На въоръжение 1960 – 1965
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Оператор Seal of the United States Department of the Air Force.svg USAF
Производител Мартин
Технически данни
Височина 31 м.
Диаметър 3,05 м.
Маса 105 140 кг.
Степени 2
Товароносимост 1800 кг.
Гориво керосин
Окислител течен кислород
Тактически данни
Базиране шахта
Обсег 10 200 км.
Точност 2,2 км.
Бойна глава термоядрена
Мощност 1,44 МТ
Оперативна история
Статус Изведена от употреба
Първи полет 6 февруари 1959
Последен полет 5 март 1965
Произвеждани от 1957 до 2000
Стартове 70
Успешни 53
Неуспешни 17

Титан I (на английски: HGM-25A Titan I) е името на първата американска междуконтинентална балистична ракета от семейството Титан, конструирана и произведена от Мартин в края на 50-те години на 20 век. До 1965 г. ракетата е основен носител на ядрено оръжие в арсенала на САЩ.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Титан I е междуконтинентална балистична ракета с голям радиус на действие. Има две степени с два двигателя – по един в първа и във втора степен. И двата работят с гориво RP-1 – специално рафиниран керосин, който дава по-нисък специфичен импулс от течния водород, но е много по-практичен. По-евтин е, опасността от пожар или експлозия е по-ниска, и е много по-плътен. За окислител е използван течен кислород. Малкото на брой двигатели осигуряват лесна поддръжка и надеждност на ракетата. Системата за управление е усъвършенствана инерциална, с вероятна кръгова грешка от 2,2 км. – отлично постижение за края на 50-те години на 20 век. Бойната глава е моноблокова, термоядрена с мощност 1,44 МТ. Общо са произведени 101 ракети на стойност 1,64 млрд. долара. Ракетата е на въоръжение до 1965 г. когато започва подмяната и с по – съвършени оръжейни системи.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Оператор на ракетата е USAF. През годините боеготовността на Титан I достига около 60 – 65% (от всички произведени ракети) и е както следва:

През 1962 – 1963 е постигнато максимално ниво на боеготовност. На постоянно бойно дежурство са 62 – 63 ракети. Те са разположени в шест авиобази на САЩ:

  • 568-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Ларсън, Вашингтон;
  • 569-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Маунтин Хоум, Айдахо;
  • 724-ти Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
  • 725-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
  • 850-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Елсуърт, Южна Дакота;
  • 851-ви Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Бийл, Калифорния.

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

Първа степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Двигател – LR-87.
  • Тип – течногоривен.
  • Тяга – 1900 kN.
  • Специфичен импулс – 290 сек.
  • Време за работа 140 сек.

Втора степен[редактиране | редактиране на кода]

  • Двигател – LR-91.
  • Тип – течногоривен.
  • Тяга – 356 kN.
  • Специфичен импулс – 308 сек.
  • Време за работа 155 сек.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • missilebases.com (2011). „History of Missile Bases“. missilebases.com. Посетен на 4 септември 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]