Титан I

ТИТАН I
Описание
Предназначение	междуконтинентална балистична ракета
На въоръжение	1960 – 1965
Националност	САЩ
Оператор	USAF
Производител	Мартин
Технически данни
Височина	31 м.
Диаметър	3,05 м.
Маса	105 140 кг.
Степени	2
Товароносимост	1800 кг.
Гориво	керосин
Окислител	течен кислород
Тактически данни
Базиране	шахта
Обсег	10 200 км.
Точност	2,2 км.
Бойна глава	термоядрена
Мощност	1,44 МТ
Оперативна история
Статус	Изведена от употреба
Първи полет	6 февруари 1959
Последен полет	5 март 1965
Произвеждани	от 1957 до 2000
Стартове	70
Успешни	53
Неуспешни	17

Титан I (на английски: HGM-25A Titan I) е името на първата американска междуконтинентална балистична ракета от семейството Титан, конструирана и произведена от Мартин в края на 50-те години на 20 век. До 1965 г. ракетата е основен носител на ядрено оръжие в арсенала на САЩ.

Предназначение

Титан I е междуконтинентална балистична ракета с голям радиус на действие. Има две степени с два двигателя – по един в първа и във втора степен. И двата работят с гориво RP-1 – специално рафиниран керосин, който дава по-нисък специфичен импулс от течния водород, но е много по-практичен. По-евтин е, опасността от пожар или експлозия е по-ниска, и е много по-плътен. За окислител е използван течен кислород. Малкото на брой двигатели осигуряват лесна поддръжка и надеждност на ракетата. Системата за управление е усъвършенствана инерциална, с вероятна кръгова грешка от 2,2 км. – отлично постижение за края на 50-те години на 20 век. Бойната глава е моноблокова, термоядрена с мощност 1,44 МТ. Общо са произведени 101 ракети на стойност 1,64 млрд. долара. Ракетата е на въоръжение до 1965 г. когато започва подмяната и с по – съвършени оръжейни системи.

Оператори

Оператор на ракетата е USAF. През годините боеготовността на Титан I достига около 60 – 65% (от всички произведени ракети) и е както следва:

• 1961 – 1;
• 1962 – 62;
• 1963 – 63;
• 1964 – 56.

През 1962 – 1963 е постигнато максимално ниво на боеготовност. На постоянно бойно дежурство са 62 – 63 ракети. Те са разположени в шест авиобази на САЩ:

• 568-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Ларсън, Вашингтон;
• 569-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Маунтин Хоум, Айдахо;
• 724-ти Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
• 725-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
• 850-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Елсуърт, Южна Дакота;
• 851-ви Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Бийл, Калифорния.

Спецификация

Първа степен

• Двигател – LR-87.
• Тип – течногоривен.
• Тяга – 1900 kN.
• Специфичен импулс – 290 сек.
• Време за работа 140 сек.

Втора степен

• Двигател – LR-91.
• Тип – течногоривен.
• Тяга – 356 kN.
• Специфичен импулс – 308 сек.
• Време за работа 155 сек.

Източници

• missilebases.com (2011). „History of Missile Bases“. missilebases.com. Посетен на 4 септември 2011.

Външни препратки

• Tri-City Herald article by Kristin Alexander about Titan 1 complexes in Washington State
• Titan 1 Upgrade Project Архив на оригинала от 2011-02-11 в Wayback Machine. at NASA Moffett Field