Титан I
ТИТАН I | ||
---|---|---|
Описание | ||
Предназначение | междуконтинентална балистична ракета | |
На въоръжение | 1960 – 1965 | |
Националност | ![]() | |
Оператор | ![]() | |
Производител | Мартин | |
Технически данни | ||
Височина | 31 м. | |
Диаметър | 3,05 м. | |
Маса | 105 140 кг. | |
Степени | 2 | |
Товароносимост | 1800 кг. | |
Гориво | керосин | |
Окислител | течен кислород | |
Тактически данни | ||
Базиране | шахта | |
Обсег | 10 200 км. | |
Точност | 2,2 км. | |
Бойна глава | термоядрена | |
Мощност | 1,44 МТ | |
Оперативна история | ||
Статус | Изведена от употреба | |
Първи полет | 6 февруари 1959 | |
Последен полет | 5 март 1965 | |
Произвеждани | от 1957 до 2000 | |
Стартове | 70 | |
Успешни | 53 | |
Неуспешни | 17 |
Титан I (на английски: HGM-25A Titan I) е името на първата американска междуконтинентална балистична ракета от семейството Титан, конструирана и произведена от Мартин в края на 50-те години на 20 век. До 1965 г. ракетата е основен носител на ядрено оръжие в арсенала на САЩ.
Предназначение[редактиране | редактиране на кода]
Титан I е междуконтинентална балистична ракета с голям радиус на действие. Има две степени с два двигателя – по един в първа и във втора степен. И двата работят с гориво RP-1 – специално рафиниран керосин, който дава по-нисък специфичен импулс от течния водород, но е много по-практичен. По-евтин е, опасността от пожар или експлозия е по-ниска, и е много по-плътен. За окислител е използван течен кислород. Малкото на брой двигатели осигуряват лесна поддръжка и надеждност на ракетата. Системата за управление е усъвършенствана инерциална, с вероятна кръгова грешка от 2,2 км. – отлично постижение за края на 50-те години на 20 век. Бойната глава е моноблокова, термоядрена с мощност 1,44 МТ. Общо са произведени 101 ракети на стойност 1,64 млрд. долара. Ракетата е на въоръжение до 1965 г. когато започва подмяната и с по – съвършени оръжейни системи.
Оператори[редактиране | редактиране на кода]
Оператор на ракетата е USAF. През годините боеготовността на Титан I достига около 60 – 65% (от всички произведени ракети) и е както следва:
През 1962 – 1963 е постигнато максимално ниво на боеготовност. На постоянно бойно дежурство са 62 – 63 ракети. Те са разположени в шест авиобази на САЩ:
- 568-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Ларсън, Вашингтон;
- 569-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Маунтин Хоум, Айдахо;
- 724-ти Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
- 725-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
- 850-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Елсуърт, Южна Дакота;
- 851-ви Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Бийл, Калифорния.
Спецификация[редактиране | редактиране на кода]
Първа степен[редактиране | редактиране на кода]
- Двигател – LR-87.
- Тип – течногоривен.
- Тяга – 1900 kN.
- Специфичен импулс – 290 сек.
- Време за работа 140 сек.
Втора степен[редактиране | редактиране на кода]
- Двигател – LR-91.
- Тип – течногоривен.
- Тяга – 356 kN.
- Специфичен импулс – 308 сек.
- Време за работа 155 сек.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- missilebases.com (2011). „History of Missile Bases“. missilebases.com. Посетен на 4 септември 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Tri-City Herald article by Kristin Alexander about Titan 1 complexes in Washington State
- Titan 1 Upgrade Project Архив на оригинала от 2011-02-11 в Wayback Machine. at NASA Moffett Field
|