Сафир (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сафир
Omid 0651.jpg
Ракета Сафир при изстрелването на спътника Омид.
Данни за ракетата
Функция Ракета-носител
Производител Flag of Iran.svg Иранска космическа агенция
Страна Flag of Iran.svg Иран
Размери
Височина 22 м
Диаметър 1,25 м
Маса 26 000 кг
Степени 2 (според по-ранна информация 3)
Капацитет
Полезен товар до НЗО неизвестно
История на изстрелванията
Статус Активна
Космодруми Flag of Iran.svg Семнан
Общо изстрелвания Суборбитални: 1
Орбитални: 3
Успешни Суборбитални: 0
Орбитални: 3
Неуспешни Суборбитални: 1
Първи полет Суборбитален: 25 февруари 2007 или 4 февруари 2008
Орбитален: 17 август 2008 или 2 февруари 2009
Последен полет 3 февруари 2012
Забележителни товари Омид
Сафир в Общомедия

Сафир е първата иранска ракета-носител, способна да изведе изкуствен спътник в орбита.[1] Първият успешен полет е извършен на 2 февруари 2009 г., с който ракетата извежда спътника Омид в орбита с апогей 258 km.[2]

Според държавната телевизия на Иран, суборбитален тестов полет на ракетата с името Кавошгар-1 (на персийски: کاوشگر ۱, Изследовател-1), е извършен на 4 февруари 2008. Предполага се че на 25 февруари 2007 г. е извършен подобен полет. Първите полети са били оборудвани с инструменти за измерване на горната част на атмосферата. Ракетата изстрелян на 4 февруари 2008 г. е производна на Шахаб-3.

На 19 фервуари 2009 г. Иран дава нова информация, според която първия суборбитален полет е имал две степени.[3] Първата степен се отделя след 100 секунди от началото на полета и пада на Земята с помощта на парашут. Втората степен продължава пътя си до височина 200 km. Не се предполага достигане на орбитална скорост.

Полети[редактиране | редактиране на кода]

Кавошгар-1[редактиране | редактиране на кода]

Кавошгар-1 (Изследовател-1) е вероятно първият тестов полет на ракетата, проведен на 19 февруари 2008 година. Ракетата носи инструменти за изследване на горните слоеве на атмосферата. Изстреляната на 4 февруари 2008 година ракета е работила с течно гориво, може би производна на балистичната ракета Шахаб-3. Тя достигнала височина 200 – 250 км и върнала научни данни според Иранската новинарска агенция.

На 19 февруари 2008 година Иран предостави нова информация за ракетата, като оповести, че тя е двустепенна[4]. Първата степен се отделила след 100 секунди и се приземила посредством парашут. Втората степен продължила, докато не достигнала височина 200 км. Все пак ракетата не била предназначена да достигне орбитална скорост.

Омид[редактиране | редактиране на кода]

На 2 февруари 2009 година Иран изстреля първия си домашно построен сателит Омид на борда на ракетата Сафир. Сателитът е инжектиран в орбита с параметри 246х377 км при инклинация 55,5° и орбитален период 90,76 минути.[5][6]

Навид[редактиране | редактиране на кода]

Навид е наблюдателен спътник, разработен от Иранския научно-технически университет с маса от 50 кг и планиран операционен живот от 18 месеца. Изстрелян е на 3 февруари 2012 година в орбита с височина 375х250 км и инклинация 55°.[7]

Бъдещо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Според експерти ракетата Сафир може да бъде надградена по няколко различни начина:

  • Добавяне на допълнителни твърдогоривни бустери към първата степен;
  • Втора степен, използваща двигателна система SAM-2;
  • Твърдогоривна трета степен.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Parisa Hafezi. Iran launches first home-made satellite into space. // Reuters, 2008. Посетен на 17 август 2008.
  2. OMID Spacecraft – Trajectory Details. // NASA NSSDC.
  3. Iran provides space launch info. // Press TV, 2008. Посетен на 11 януари 2009.
  4. ((en)) Press TV – Iran provides space launch info
  5. Stephen Clark. Iran puts satellite into Earth orbit. // Spaceflight Now. 3 февруари 2009.
  6. Omid – Orbit Data. // Heavens Above. Посетен на 8 февруари 2009.
  7. Clark, Stephen. Observing satellite launched by modified Iranian missile. // SpaceFlightNow.com, 3 февруари 2012. Посетен на 13 февруари 2012.