Сафир (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сафир
Omid 0651.jpg
Ракета Сафир при изстрелването на спътника Омид.
Данни за ракетата
Функция Ракета носител
Производител Flag of Iran.svg Иранска космическа агенция
Страна Flag of Iran.svg Иран
Размери
Височина 22 м
Диаметър 1,25 м
Маса 26 000 кг
Степени 2 (според по-ранна информация 3)
Капацитет
Полезен товар до НЗО неизвестно
История на изстрелванията
Статус Активна
Космодруми Flag of Iran.svg Семнан
Общо изстрелвания Суборбитални: 1
Орбитални: 3
Успешни Суборбитални: 0
Орбитални: 3
Неуспешни Суборбитални: 1
Първи полет Суборбитален: 25 февруари 2007 или 4 февруари 2008
Орбитален: 17 август 2008 или 2 февруари 2009
Последен полет 3 февруари 2012
Забележителни товари Омид
Сафир в Общомедия

Сафир е първата иранска ракета носител, способна да изведе изкуствен спътник в орбита.[1] Първият успешен полет е извършен на 2 февруари 2009 г., с който ракетата извежда спътника Омид в орбита с апогей 258 km.[2]

Според държавната телевизия на Иран, суборбитален тестов полет на ракетата с името Кавошгар-1 (на персийски: کاوشگر ۱, Изследовател-1), е извършен на 4 февруари 2008. Предполага се че на 25 февруари 2007 г. е извършен подобен полет. Първите полети са били оборудвани с инструменти за измерване на горната част на атмосферата. Ракетата изстрелян на 4 февруари 2008 г. е производна на Шахаб-3.

На 19 фервуари 2009 г. Иран дава нова информация, според която първия суборбитален полет е имал две степени.[3] Първата степен се отделя след 100 секунди от началото на полета и пада на Земята с помощта на парашут. Втората степен продължава пътя си до височина 200 km. Не се предполага достигане на орбитална скорост.

Полети[редактиране | редактиране на кода]

Кавошгар-1[редактиране | редактиране на кода]

Кавошгар-1 (Изследовател-1) е вероятно първият тестов полет на ракетата, проведен на 19 февруари 2008 година. Ракетата носи инструменти за изследване на горните слоеве на атмосферата. Изстреляната на 4 февруари 2008 година ракета е работила с течно гориво, може би производна на балистичната ракета Шахаб-3. Тя достигнала височина 200 – 250 км и върнала научни данни според Иранската новинарска агенция.

На 19 февруари 2008 година Иран предостави нова информация за ракетата, като оповести, че тя е двустепенна[4]. Първата степен се отделила след 100 секунди и се приземила посредством парашут. Втората степен продължила, докато не достигнала височина 200 км. Все пак ракетата не била предназначена да достигне орбитална скорост.

Омид[редактиране | редактиране на кода]

На 2 февруари 2009 година Иран изстреля първия си домашно построен сателит Омид на борда на ракетата Сафир. Сателитът е инжектиран в орбита с параметри 246х377 км при инклинация 55,5° и орбитален период 90,76 минути.[5][6]

Навид[редактиране | редактиране на кода]

Навид е наблюдателен спътник, разработен от Иранския научно-технически университет с маса от 50 кг и планиран операционен живот от 18 месеца. Изстрелян е на 3 февруари 2012 година в орбита с височина 375х250 км и инклинация 55°.[7]

Бъдещо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Според експерти ракетата Сафир може да бъде надградена по няколко различни начина:

  • Добавяне на допълнителни твърдогоривни бустери към първата степен;
  • Втора степен, използваща двигателна система SAM-2;
  • Твърдогоривна трета степен.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Parisa Hafezi. Iran launches first home-made satellite into space. // Reuters, 2008. Посетен на 17 август 2008.
  2. OMID Spacecraft – Trajectory Details. // NASA NSSDC.
  3. Iran provides space launch info. // Press TV, 2008. Посетен на 11 януари 2009.
  4. ((en)) Press TV – Iran provides space launch info
  5. Stephen Clark. Iran puts satellite into Earth orbit. // Spaceflight Now. 3 февруари 2009. Посетен на 8 февруари 2009.
  6. Omid – Orbit Data. // Heavens Above. Посетен на 8 февруари 2009.
  7. Clark, Stephen. Observing satellite launched by modified Iranian missile. // SpaceFlightNow.com, 3 февруари 2012. Посетен на 13 февруари 2012.