Титан III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ТИТАН ІІІ
Titan Missile Family.png
Описание
Предназначение ракета-носител
Продължителност 1964 – 1989
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператори Seal of the United States Department of the Air Force.svg USAF
NASA logo.svg НАСА
Производител Мартин
Оперативна история
Статус Неактивна
Първи полет 1 септември 1964
Последен полет 4 септември 1989
Модификации 6

Титан ІІІ (на английски: Titan ІІІ) е името на третата ракета от американското семейство ракети-носители Титан, конструирани от Мартин в края на 50-те години на 20 век. Титан III е модифицирана версия на Титан II с допълнителни ракетни ускорители. Тя е разработена от името на USAF като тежък носител, използван основно за извеждане на разузнавателни сателити и други апарати от военни космически програми на САЩ. По правилно е третата версия на ракетите Титан да се разглежда като отделно подсемейство, тъй като произвежданите 6 модификации варират силно като параметри и външен вид.

Титан IIIA[редактиране | редактиране на кода]

Титан IIIA – американска течногоривна тристепенна ракета-носител. Първа ракета-носител от подсемейството Титан ІІІ. Това е прототип, който представлява ракета Титан II с добавен ускорителен блок Транстейдж като трета степен. Осъществени са 4 изстрелвания между септември 1964 и май 1965 г.

Титан IIIB[редактиране | редактиране на кода]

Титан IIIB – американска течногоривна тристепенна ракета-носител. Втора ракета-носител от подсемейството Титан ІІІ. Проектирана е на базата на ракетите Титан II и Титан IIIA. Произвеждана е в 4 различни версии – 23B, 24B, 33B, 34B с малки различия помежду си. Основната разлика с Титан IIIA е третата степен на ракетата. Там като ускорителен блок вместо Транстейдж е използван Аджена (на английски: RM-81 Agena). Тази конфигурация е използвана за извеждане на серия от сателити KH-8 Gambit за събиране на разузнавателна информация. Те са изстреляни от авиобазата Ванденберг, Калифорния, на юг над Тихия океан в полярни орбити. Масата на сателитите е около 3000 кг. Между юли 1966 и февруари 1987 г. са осъществени 68 изстрелвания, от които 62 успешни. Първите две ракети от подсемейството Титан III използват инерциална навигационна система, управлявана от компютър IBM ASC-15 използван в ракетата – носител Титан II. Специално за новия носител Титан III, на IBM ASC-15 са добавени още 20 използваеми писти, които увеличават капацитета на паметта с 35%.

Титан IIIC[редактиране | редактиране на кода]

Титан IIIC – мощна модификация на базовата разработка. Трета ракета-носител от подсемейството Титан ІІІ. Модификация на носителя Титан IIIA с добавени твърдогоривни бустери за увеличаване на стартовата, а оттам и допустимата максимална маса на полезния товар. Твърдогоривните бустери, които са разработени за Titan IIIC представляват значителен напредък в сравнение с предишните ракети с твърдо гориво, основно поради големия им размер и тяга, както и техните напреднали векторни системи за контрол на тягата. Като трета степен е използван ускорителен блок Транстейдж (на английски: Transtage). Системата за управление на Титан IIIC е усъвършенствана и използва електроника Delco VI IMU с много по-добри параметри от тези на IBM ASC-15 използвана в по-ранните модификации. Между юни 1965 и март 1982 г. са осъществени 36 изстрелвания, от които 31 успешни.

Титан IIID[редактиране | редактиране на кода]

Титан IIID – производна на Титан IIIC. Четвърта ракета-носител от ракетното подсемейство Титан ІІІ. Ракетата е без ускорителен блок Транстейдж. Използвана е за извеждане на разузнавателни сателити от серията Key Hole на ниска околоземна орбита. Между юни 1971 и ноември 1982 г. са осъществени 22 изстрелвания, всички успешни.

Титан IIIE[редактиране | редактиране на кода]

Титан IIIE – производна на Титан IIIC. Пета ракета-носител от ракетното подсемейство Титан ІІІ. Разликата между нея и Титан IIIC е в третата степен, където вместо ускорителен блок Транстейдж е използван ускорителен блок Центавър с по-висок специфичен импулс. Ракетата е използвана за извеждане на няколко научни космически кораба, включително двете сонди на НАСА Вояджър (на английски: Voyager) и двете Викинг (на английски: Viking) на орбита около Марс. Между юни 1971 и септември 1977 г. са осъществени 7 изстрелвания, от които 6 успешни.

Титан 34D[редактиране | редактиране на кода]

Титан 34D – шеста, последна версия на Титан ІІІ. Използвана е за извеждане на редица сателити предимно с военно приложение. След като USAF заменят ракетата с по-мощния носител Титан IV, Титан 34D е превърната в комерсиална ракета-носител, която извежда няколко комуникационни сателита и космическия кораб на НАСА Марс Обзървър (на английски: Mars Observer). Тази модификация на ракетата е с по-голям аеродинамичен обтекател и е известна като Титан 34Ds. Разликата между Титан IIIC и Титан 34D е в по-мощните твърдогоривни бустери използвани в нулевата степен на последната. Между октомври 1982 и септември 1989 г. са осъществени 15 изстрелвания, от които 12 са успешни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • David K. Stumpf. Titan II: A History of a Cold War Missile Program. The University of Arkansas Press, 2000. Pages 63 – 65
  • USAF Sheppard Technical Training Center. „Student Study Guide, Missile Launch/Missile Officer (LGM-25).“ May 1967. Pages 61 – 65.
  • Larson, Paul O. „Titan III Inertial Guidance System,“ in AIAA Second Annual Meeting, San Francisco, 26 – 29 July 1965, pages 1 – 11.
  • Liang, A.C. and Kleinbub, D.L. „Navigation of the Titan IIIC space launch vehicle using the Carousel VB IMU“. AIAA Guidance and Control Conference, Key Biscayne, FL, 20 – 22 August 1973. AIAA Paper No. 73 – 905.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]