Арес I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арес.

Арес I
Виждането на художник за изстрелване на Арес I.
Виждането на художник за изстрелване на Арес I.
Факти
Функция Пилотирана орбитална ракета-носител
Производител Съединени американски щати Alliant Techsystems (Степен I)
Съединени американски щати Боинг (Степен II)
Страна Съединени американски щати САЩ
Размери
Височина 94 m (309 ft)
Диаметър 5,5 m
Маса
Степени 2
Капацитет
Полезен товар до НЗО 25 000 kg
История на изстрелванията
Статус неактивна
Космодруми Съединени американски щати Космически център Джон Ф. Кенеди, LC-39B
Общо изстрелвания 1
Първа степен
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга
Време на работа ~150 секунди
Гориво Твърдо
Втора степен
Двигатели 1 J-2X
Тяга
Време на работа
Гориво Течен водород/Течен кислород
NASA-Ares-logo.svg

Арес I е пилотираната ракета на НАСА от програмата Констилейшън. НАСА ще използва Арес I, за да изстрелва космическия кораб Орион, след като совалката бъде извадена от употреба след 2010 година.

Арес I и Арес V са в основата на бъдещите пилотирани мисии на НАСА до Луната, Марс, астероиди и други екзотични места в Слънчевата система. Името на ракетата произлиза от древногръцкия култ към Арес, който римляните наричали Марс.

Ролята на Арес I в Проект Констилейшън[редактиране | редактиране на кода]

Арес I ще бъде използван за изстрелване на космическия кораб Орион в ниска околоземна орбита. От там Орион ще продължава до Международната космическа станция или ще се скачва с Алтаир, за да продължи към Луната. В бъдеще ще бъдат разработвани и космически кораби за пилотирани полети до Марс и други обекти от Слънчевата система. Те отново ще бъдат изстрелвани в ниска околоземна орбита, където ще се скачват с изстреляния от Арес I Орион и ще продължават към целите си.

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Първа степен[редактиране | редактиране на кода]

Еволюция на дизайна на Арес I.

Първата степен на Арес I е по-голяма и по-мощна версия на твърдогоривните ракетни ускорители (ТРУ) на космическата совалка. Подобно на предшествениците си, те ще могат да бъдат използвани неколкократно, тъй като ще се спускат с парашути в океана. ТРУ на совалката разполага с 4 сегмента, докато ТРУ на Арес I и Арес V ще имат по 5 сегмента. Това ще увеличи тягата и съответно полезния товар на ракетата. Вместо конуси, новите 5-сегментни ускорители ще бъдат оборудвани с междустепенен адаптер и малки ракетни двигатели, които ще отделят първата степен от втората степен.

Втора степен[редактиране | редактиране на кода]

Втората степен ще разполага с един двигател J-2X — подобрена версия на J-2, който се използваше на ракетите Сатурн ІБ и Сатурн V. Той ще бъде захранван с течен водород и течен кислород. Първоначално НАСА предвиждаше да използва един от главните двигатели на космическата совалка, но този вариант отпадана, тъй като тези двигатели са проектирани да бъдат стартирани на земята с помощта на огромна екипировка, монтирана в помещение като стая на стартовата площадка. Качването на тази техника на ракетата би намалила драстично полезния товар на Арес I. Освен това J-2X струва доста по-малко от двигателите на совалката — само около $20 милиона.

История на разработката[редактиране | редактиране на кода]

Изпробвания[редактиране | редактиране на кода]

  • На 11 септември 2009 г. е изпробвана успешно първата степен на ракетата.

Арес-1-Х[редактиране | редактиране на кода]

Арес-1-Х е демонстратор за Арес-1. Целта му е да изпробва на практика концепцията за дизайна на ракетата.

Първата степен на Арес-1-Х реално е четирисегментна, вместо петсегментна, както е предвидено в дизайна. Петият, най-горен сегмент, ще съдържа тестова апаратура и управляващи модули. Втората степен е симулатор на истинска, направен от стомана и съдържащ също тестова апаратура. Над нея е монтиран модел на кораба „Орион“.

Предвижда се Арес-1-Х да бъде изстрелян от космическия център „Кенеди“ на 31 октомври 2009 г.

Планове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2006–2007 — Преглед на избрания дизайн от инженерите
  • 2008 (септември) — PA-1 непилотиран тест на системата за катапултиране на стартовата площадка [1]
  • 2009 (септември) — AA-1 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (свръхзвуков)
  • 2010 (пролет) — PA-2 непилотиран тест на системата за катапултиране на стартовата площадка
  • 2010 (август) — AA-2 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (максимален аеродинамичен стрес)
  • 2011 (февруари) — AA-3 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (малка височина)
  • 2012 (септември) — Арес I-Y непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (голяма височина)
  • 2012 — Първи непилотиран полет на Орион в земна орбита[2]
  • 2014 (септември) — Първи пилотиран полет на Орион в земна орбита

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]