VLS-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
VLS-1
150
VLS на ракетната площадка
Данни за ракетата
Функция Орбитална ракета-носител
Производител Flag of Brazil.svg IAE
Страна Flag of Brazil.svg Бразилия
Размери
Височина 19,5 m
Диаметър 1,01 m
Маса 50 700 kg
Степени 3
Капацитет
Полезен товар до НЗО 380 kg
История на изстрелванията
Статус Активна
Космодруми Flag of Brazil.svg Алкантара
Общо изстрелвания 2
Неуспешни 2
Първи полет 2 ноември 1997
Бустери (Степен 0) - S-43
№ бустери 4
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 303 kN
Специфичен импулс 225 с (2,21 kN·s/kg)
Време на работа 59 секунди
Гориво твърдо
Тяга 68 100 lbf
Първа степен - S-43TM
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 320,6 kN
Специфичен импулс 277 сек (2,72 kN·s/kg)
Време на работа 58 секунди
Гориво твърдо
Втора степен - S-40TM
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 208,39 kN
Специфичен импулс 275 сек (2.70 kN·s/kg)
Време на работа 56 секунди
Гориво твърдо гориво
Трета степен - S-44
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга 33,24 kN
Специфичен импулс 282 сек (2,77 kN·s/kg)
Време на работа 68 секунди
Гориво твърдо
VLS-1 в Общомедия

VLS-1 (на португалски: Veículo Lançador de Satélites) е основната ракета-носител на Бразилската космическа агенция.[1] Целта на проекта е разработването на ракета за извеждане на малки по размери изкуствени спътници. Изстрелванията ще се извършват от център за изстрелвания Алкантара,[2] който е благоприятно разположен до екватора.

Подобни бразилски ракети са: Сонда (Синда 1, 2, 3, 4), VS-30, VS-40 и VSB-30.

История[редактиране | редактиране на кода]

Към днешна дата са произведени три прототипа и са осъществени две изстрелвания от Алкантра. При полетите на ракети с обозначения V01 и V02 технически проблеми довеждат до неуспех, но са тествани няколко компонента на ракетата.

Прототипът V03, насрочен за изстрелване през 2003 г. е унищожен малко преди изстрелването на 22 август. При експлозията е унищожена и част от инфраструктурата, което довежда до значително забавяне в развитието на програмата. Към края на 2007 година планът е както следва:

  • 2009 - завършване на подвижната кула за интеграция
  • 2009 - първи технологичен полет на VLS-1
  • 2010 - край на фазата за стартиране на „лабораторията за задвижване“
  • 2010 - втори технологичен полет на VLS-1
  • 2011 - изстрелване на VLS-1 V04 (изстрелването може да бъде очаквано, ако технологичните полети завършат с успех)
  • 2011 - изстрелване на VLS-1B с течно гориво - 600-килограмови сателити в 800-километрова орбита

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((pt)) Veículo Lançador de Satélites (VLS). // Brazilian Space Agency. Посетен на 8 ноември 2012.
  2. ((pt)) CLA - Centro de Lançamento de Alcântara Alcântara Launch Center. Посетен на 8 ноиември 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

VLS-1 в Енциклопедия Астронавтика.