Титан II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ТИТАН ІІ
Titan2 color silo.jpg
Описание
Програма Джемини
Продължителност 19621966
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператор Flag of the United States.svg НАСА
Производител Мартин
Технически данни
Височина 31,4 м.
Диаметър 3,05 м.
Маса 154 000 кг.
Степени 2
Товароносимост 4 000 кг.
Гориво аерозин
Окислител диазотен тетраоксид
Тактически данни
Базиране шахта
Обсег 15 000 км.
Точност 0,5 км.
Бойна глава термоядрена
Мощност 9 МТ

Титан ІІ (на английски: LGM-25C Titan II) – американска течногоривна двустепенна ракета – носител, част от семейството Титан. Използвани са като стратегически междуконтинентални балистични ракети и като носител в програмата на НАСА Джемини, под името Титан GLV (на английски: Gemini Launch Vehicle, съкр. GLV).

Титан ІІ[редактиране | редактиране на кода]

Титан ІІ е междуконтинентална балистична ракета с радиус на действие 15 000 км., произведена от Мартин за USAF.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на тази балистична ракета стартира в края на 50-те години на 20-ти век. Тя е дълбока модификация на ракетата Титан I. Новата ракета е представена от компанията – производител през м. юни 1960 г. Първия изпитателен старт на ракетата е през м. декември 1961 г. Първия старт с бойна глава е на 12 март 1962 г. Титан ІІ е рекордьор сред американските междуконтинентални балистични ракети по мощ на бойната глава – 9 МТ. Ракетата е базирана в шахти. Това е най-надеждната от всички течногоривни ракети с такова базиране. Постъпва на въоръжение 1963 г. и е активна до 1987 г. За този период са изстреляни 106 ракети (по учебни цели). Успешните стартове са 101. Тази версия претърпява няколко модификации, от които последната лети на 18 октомври 2003 г.

Оператор[редактиране | редактиране на кода]

Оператор на ракетата е Стратегическото въздушно командване на САЩ (на английски: Strategic Air Command). Обикновено денонощното бойно дежурство се носи от 18 ракети Титан ІІ базирани в Аризона, Арканзас и Канзас. В авиобазата Ванденберг, Калифорния се намират 9 учебно – бойни ракети. През годините количеството на ракетите с термоядрена бойна глава варира, като пика е достигнат през 1967 г. – 63 ракети. След появата на по – модерни междуконтинентални балистични ракети на твърдо гориво в края на 60 – те години на 20 – ти век, Титан ІІ започва да остарява. Благодарение на изключително надеждната си конструкция и огромната мощ на термоядрения боеприпас W-53, както и на забележителната си точност, ракетата остава на въоръжение до 1987 г. Години след това, до 2003 г. различни модификации са използвани за полети с небоен товар.

Титан GLV[редактиране | редактиране на кода]

Титан GLV е двустепенна американска ракета – носител с помощта, на която са изведени на орбита дванадесет космически кораба на САЩ от второ поколение – Джемини.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Mасата на космическият кораб „Джемини“ (3 760 кг.) превишава възможностите на тогавашните ракети-носители на САЩ и поради тази причина за носител е модифицирана по-мощната междуконтинентална балистична ракета с голям радиус на действие Титан ІІ. Ракетата е двустепенна с течно гориво и два двигателя за първата и един за втората степен, работещи с аерозин като гориво и диазотен тетраоксид като окислител. Ракетата има известни различия с базовата конструкция, основно свързани с безопасността. В носителя е монтирана система за диагностика и подобрена система срещу отказ на двигателите. Системата за управление на полета е дублирана, което повишава надеждността на целия ракетно – космически комплекс. Радиоуправлението е заменено с автоматична система за управление. Доработките на Титан ІІ са контролирани от USAF.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

НАСА[редактиране | редактиране на кода]

НАСА е основен оператор на Титан GLV. Между 1964 и 1966 г. агенцията извежда на околоземна орбита 12 космически кораба от второ поколение, космическа програма Джемини – 2 автоматични и 10 пилотирани. Всички стартове са успешни.

USAF[редактиране | редактиране на кода]

USAF разработват своя пилотирана космическа програма – Пилотирана орбитална лаборатория, предназначена основно за събиране на разузнавателна информация. По тази програма е извършен един суборбитален космически полет. На 3 ноември 1966 г. ракетата – носител извежда космическия кораб Джемини 2 на суборбитална траектория без екипаж. Джемини 2 става първия космически апарат летял в космоса два пъти. В края на 60 – те години на 20-ти век тази програма е закрита като безперспективна.

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

Първа степен[редактиране | редактиране на кода]

Втора степен[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Krebs, Gunter. „Titan-2-GLV“. Gunter's Space Page. Retrieved 2009-04-29.
  • Wade, Mark. „Titan“. Encyclopedia Astronautica. Retrieved 2009-04-29.
  • Gunston, Bill (1979). Illustrated Encyclopedia of the World's Rockets & Missiles. London: Salamander Books. ISBN 0-517-26870-1.
  • Stumpf, David K. (2000). Titan II: A History of a Cold War Missile Program. Fayetteville: University of Arkansas Press. ISBN 1-55728-601-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]