Титан IIIC
| Титан IIIC | |
 | |
| Данни за ракетата | |
|---|---|
| Функция | ракета-носител |
| Производител | Мартин |
| Оператор | USAF |
| Страна | САЩ |
| Размери | |
| Височина | 42 m |
| Диаметър | 3,05 m |
| Маса | 626 190 kg |
| Степени | 3 |
| Капацитет | |
| Товар до НЗО | 13 100 kg |
| История на изстрелванията | |
| Статус | изведена от употреба |
| Космодруми | „Кейп Канаверал“ ВВС база Ванденберг |
| Общо изстрелвания | 36 |
| Успешни | 31 |
| Неуспешни | 5 |
| Първи полет | 18 юни 1965 г. |
| Последен полет | 6 март 1982 г. |
| Бустери (Степен 0) – UA120 | |
| № бустери | 2 |
| Сборна тяга | 5850 kN |
| Импулс | 263 секунди |
| Време на работа | 115 секунди |
| Гориво | твърдо |
| Първа степен | |
| Двигатели | 2 x LR87-11 |
| Тяга | 2340 kN |
| Импулс | 302 секунди |
| Време на работа | 147 секунди |
| Гориво | N2O4 / аерозин 50 |
| Втора степен | |
| Двигатели | 1 x LR91-11 |
| Тяга | 454 kN |
| Импулс | 316 секунди |
| Време на работа | 205 секунди |
| Гориво | N2O4 / аерозин 50 |
| Трета степен – Транстейдж | |
| Двигатели | 2 х AJ-10-138 |
| Тяга | 71,2 kN |
| Импулс | 319 секунди |
| Време на работа | 440 секунди |
| Гориво | N2O4 / аерозин 50 |
| Титан IIIC в Общомедия | |
Титан IIIС (на английски: Titan IIIС) е американска тристепенна ракета-носител. Трета ракета-носител от подсемейството Титан III.
Предназначение
[редактиране | редактиране на кода]Титан IIIС е проектирана на базата на ракетата Титан IIIA с добавени твърдогоривни бустери за увеличаване на стартовата, а оттам и допустимата максимална маса на полезния товар. Твърдогоривните бустери, които са разработени за Tитан IIIC представляват значителен напредък в сравнение с предишните ракети с твърдо гориво, основно поради големия им размер и тяга, както и техните напреднали векторни системи за контрол на тягата. Като трета степен е използван ускорителен блок Транстейдж (на английски: Transtage). Системата за управление на Титан IIIC е усъвършенствана и използва електроника Delco VI IMU с много по-добри параметри от тези на IBM ASC-15 използвана в по-ранните модификации на Титан III. Основното предназначение на тази ракета е да извежда на околоземна орбита пилотирани летателни апарати - ракетоплан Х-20 и космически кораб Джемини - В, част от отменените програми X-20 Dyna-Soar и Пилотирана орбитална лаборатория. След закриването на споменатите програми, Титан IIIС е използван за извеждане на разузнавателни и комуникационни сателити, основно на USN. Ракетата - носител стартира от космодрума Кейп Канаверал, Флорида, за разлика от нейния събрат Титан IIID, който е изстрелван от авиобазата Ванденберг, Калифорния. До 1988 г. Титан ІІІС е най-големият носител, използван от USAF, докато се появява по-мощната ракета Титан IV.
Спецификация
[редактиране | редактиране на кода]Нулева степен
[редактиране | редактиране на кода]- Двигатели: 2 x UA1205
- Тяга: 5849 kN
- Специфичен импулс: 263 секунди
- Време за работа: 115 секунди
- Гориво: твърдо
Първа степен
[редактиране | редактиране на кода]- Двигатели: 2 x LR87-11
- Тяга: 2340 kN
- Специфичен импулс: 302 секунди
- Време за работа: 147 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Втора степен
[редактиране | редактиране на кода]- Двигател: LR91-11
- Тяга: 454 kN
- Специфичен импулс: 316 секунди
- Време за работа: 205 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Трета степен – Транстейдж
[редактиране | редактиране на кода]- Двигатели: 2 х AJ-10-138
- Тяга: 71,2 kN
- Специфичен импулс: 319 секунди
- Време за работа: 440 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Krebs, Gunter. "Titan-3D". Gunter's Space Page. Посетен на 25 януари 2009.
- Wade, Mark. "Titan". Encyclopedia Astronautica. Посетен на 25 януари 2009.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Titan3C
- Titan III & variations
- Future Space Booster Requirements Архив на оригинала от 2008-03-20 в Wayback Machine.
- www.astronautix.com
| |||||||||||