Валентин Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентин Стефанов
български художник
Роден
1959 г. (60 г.)

Образование Национална художествена академия
Семейство
Съпруга Нина Ковачева

Уебсайт ninavale.com

Валентин Стефанов е съвременен български художник.[1] Работи предимно в областта на видеоарта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1959 г. в София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в София (1985).[1]

Заедно с Нина Ковачева осъществява много от проектите си като част от артгрупата „ninavale“.[1]

За видео инсталацията „In the Out“ (съвместно с Нина Ковачева), показана на 4-ото Биенале в Цетине – 2002, получава годишната награда за изкуство на ЮНЕСКО.[1]

Живее и работи в Париж.[1]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 2018 – „0 за Черно 1 за Бяло“, СГХГ, София (самостоятелна ninavale)
  • 2017 – „Изкушенията на ninavale“, Национална художествена галерия, Скопие, Македония (самостоятелна ninavale)
  • 2017 – „Le Musée a 30 ans! Музей за модерно и съвременно изкуство, Сент Етиен, Франция
  • 2017 – „Distinction“, Музей Гуо Шанг, Пекин, Китай
  • 2015 – „Изкуство за промените 1985 – 2015“, СГХГ, София
  • 2012 – „Физика и метафизика на тъмното петно“, Галерия Аросита, София (самостоятелна)
  • 2012 – „Възможната история“, СГХГ, София
  • 2012 – „Защо Дюшан? От обекта към музея и обратно“, САМСИ, София
  • 2010 – „Close Encounter“, Музей Джежу, Южна Корея
  • 2010 – „Surplus Enjoyment, Музей за съвременно изкуство, Тайпе, Тайван (самостоятелна ninavale)
  • 2008 – „Shifting Identity, Ли Спейс, 798, Пекин, Китай
  • 2008 – „Micro-Narratives“, Музей за модерно и съвременно Изкуство, Сент Етиен, Франция
  • 2008 – „Биенале за съвременно изкуство“, Квебек, Канада
  • 2008 – „European Attitude“, Зендай Музей за Mодерно Изкуство Шанхай, Китай
  • 2007 – „Face“, ZONE Челси Център за съвременно изкуство, Ню Йорк, САЩ
  • 2007 – „Желанието и Съпротивата определят преместването“, Музей за модерно и съвременно изкуство, Страсбург, Франция
  • 2007 – „Micro-narratives“, Октоберски Салон, Белград, Сърбия[2]
  • 2006 – „Игра за две ръце и черно“, фасада на Национална Художествена Академия, София (самостоятелна ninavale)
  • 2006 – „Phases of Accumulation and Extraction in a Limited Space“, Музей за Модерно и Съвременно Изкуство, Страсбург
  • 2006 – „ASIA – EUROPE Mediations“, Национален Музей, Познан, Полша
  • 2005 – „Отвъд Видимото“, Hационален музей за съвременно изкуство, Букурещ, Румъния (самостоятелна ninavale)
  • 2005 – „Two Asias, Two Europes“, Долун Музей за съвременно изкуство, Шанхай, Китай
  • 2005 – „Фази на Натрупване и отнемане в ограничено пространство, НХГ, София (самостоятелна ninavale)
  • 2004 – „Sometimes close is more open then open …, Център за съвременно изкуство, Aнемас, Франция
  • 2004 – „Отвъд Видимото, видео прожекция в публично пространство, Париж, Франция
  • 2004 – „Cosmopolis, Македонски музей за съвременно изкуство, Солун, Гърция
  • 2003 – „Експорт – Импорт, СГХГ, София
  • 2003 – „Currency, Галерия Мабел Сумлер, Париж, Франция (самостоятелна)
  • 2002 – „Мокар Конаткт, Kунстхале, Хановер, Германия
  • 2000 – „Отворено-Затворено“, Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия (самостоятелна)
  • 2000 – „Идентификация на Пространството“, Gallery Luc Queyrel, Париж, Франция (самостоятелна)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Валентин Стефанов, openartfiles.bg.
  2. ((fr)) ((en)) Jара Бубнова, „Валентин Стефанов“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта