Валентин Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентин Стефанов
български художник
Роден
1959 г. (62 г.)

Етнос българи
Образование Национална художествена академия
Семейство
Съпруга Нина Ковачева

Уебсайт ninavale.com

Валентин Стефанов (Valentin Stefanoff) е съвременен български художник.[1] Работи предимно в областта на видеоарта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1959 г. в София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в София (1985).[1]

В края на 80-те и началото на 90-те години се фокусира върху графиката. При първото си участие в Международното биенале на графиката във Варна печели Първа награда. След 1995 г. фокусът на художествените му проекти се премества към инсталации, видеоклипове, фотография и обекти. Работи с материали като плексиглас, восък, стъкло и метал. Неговите творби често разчитат на взаимодействието между призрачна прозрачност и физическа плътност, зависима от сенките, хвърлени върху предметите. Звукът и текстът също са ключов компонент на неговото изкуство.

Заедно с Нина Ковачева осъществява много от проектите си като част от артгрупата „ninavale“.[1]

За видео инсталацията „In the Out“ (съвместно с Нина Ковачева), показана на 4-тото Биенале в Цетине – 2002, получава годишната награда за изкуство на ЮНЕСКО.[1]

Живее и работи в Париж.[1]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Гилотината. Физика на свободата
Органон. Музей за модерно и съвременно изкуство, Сент Етиен.
  • 2018 – „0 за Черно 1 за Бяло“, Софийска градска художествена галерия, София (самостоятелна ninavale)
  • 2017 – „Изкушенията на ninavale“, Национална галерия на Македония, Скопие, Македония (самостоятелна ninavale)
  • 2017 – „Le Musée a 30 ans!“, Музей за модерно и съвременно изкуство, Сент Етиен, Франция
  • 2017 – „Distinction“, Музей Гуо Шанг, Пекин, Китай
  • 2015 – „Изкуство за промените 1985 – 2015“, СГХГ, София
  • 2012 – „Физика и метафизика на тъмното петно“, Галерия Аросита, София (самостоятелна)
  • 2012 – „Възможната история“, СГХГ, София
  • 2012 – „Защо Дюшан? От обекта към музея и обратно“, САМСИ, София
  • 2010 – „Close Encounter“, Музей Джежу, Южна Корея
  • 2010 – „Surplus Enjoyment“, Музей за съвременно изкуство, Тайпе, Тайван (самостоятелна ninavale)
  • 2008 – „Shifting Identity“, Ли Спейс, 798, Пекин, Китай
  • 2008 – „Micro-Narratives“, Музей за модерно и съвременно изкуство, Сент Етиен, Франция
  • 2008 – „Биенале за съвременно изкуство“, Квебек, Канада
  • 2008 – „European Attitude“, Зендай Музей за модерно изкуство, Шанхай, Китай
  • 2007 – „Face“, ZONE Челси Център за съвременно изкуство, Ню Йорк, САЩ
  • 2007 – „Желанието и Съпротивата определят преместването“, Музей за модерно и съвременно изкуство, Страсбург, Франция
  • 2007 – „Micro-narratives“, Октоберски салон, Белград, Сърбия[2]
  • 2006 – „Игра за две ръце и черно“, фасада на Национална художествена академия, София (самостоятелна ninavale)
  • 2006 – „Phases of Accumulation and Extraction in a Limited Space“, Музей за модерно и съвременно икуство, Страсбург
  • 2006 – „ASIA – EUROPE Mediations“, Национален музей, Познан, Полша
  • 2005 – „Отвъд Видимото“, Hационален музей за съвременно изкуство, Букурещ, Румъния (самостоятелна ninavale)
  • 2005 – „Two Asias, Two Europes“, Долун Музей за съвременно изкуство, Шанхай, Китай
  • 2005 – „Фази на Натрупване и отнемане в ограничено пространство, НХГ, София (самостоятелна ninavale)
  • 2004 – „Sometimes close is more open then open …“, Център за съвременно изкуство, Aнемас, Франция
  • 2004 – „Отвъд видимото“, видео прожекция в публично пространство, Париж, Франция
  • 2004 – „Cosmopolis“, Македонски музей за съвременно изкуство, Солун, Гърция
  • 2003 – „Експорт – Импорт“, СГХГ, София
  • 2003 – „Currency“, Галерия Мабел Сумлер, Париж, Франция (самостоятелна)
  • 2002 – „Мокар Конаткт“, Kунстхале, Хановер, Германия
  • 2000 – „Отворено-Затворено“, Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия (самостоятелна)
  • 2000 – „Идентификация на пространството“, Gallery Luc Queyrel, Париж, Франция (самостоятелна)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Surplus Enjoyment, 2015. ISBN 978-954-92416-5-5
  • Valentin Stefanoff & NINA Kovacheva, ArtPress 309, Feb 2005, p. 89
  • Close Encounter Jeju mueum of Art publisher – Kim Tae-Eon (director, Jeju Museum of Art) pp. 153, 154, 156, 157
  • Art China, Vol 2, p. 63 ISBN 978-7-80672-531-3
  • Central Europe Revisited III – Druckerei Bzoch – Austria, pages 54, 55
  • Spectacle – to each his own Museum of Contemporary Art, Taipei ISBN 978-957-30027-9-6 pp. 112, 113, 114, 115
  • Mediation Biennale – Poligrafia Janusz Novwak ISBN 978-83-924666-4-2 pp. 206,207

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Валентин Стефанов, openartfiles.bg.
  2. ((fr)) ((en)) Jара Бубнова, „Валентин Стефанов“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта