Валтер Крупински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Валтер Крупински
Bundesarchiv Bild 146-2004-0010, Ukraine, Günther Rall mit Kameraden.jpg
Информация
Звание Хауптман (Вермахт)
Генерал-лейтенант (Бундесвер)
Служба 1940-1976 г.
Прякор Граф Пунски
Служил на Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of Germany.svg ФРГ
Род войски Balkenkreuz.svg Луфтвафе (Вермахт)
Bundeswehr Kreuz.svg Луфтвафе (Бундесвер)
Войсково поделение 52-ра изтребителна ескадра
5-та изтребителна ескадра
44-ти изтребителен отряд
Битки Втора световна война
Отличия Рицарски кръст с дъбови листа,
Федерален кръст за заслуги

Живял 11 ноември 1920 - 7 октомври 2000 г.
Роден
Починал
7 октомври 2000 г. (79 г.)
Друга работа Началник-щаб на 2-ро тактическо въздушно съединение на НАТО

Валтер Крупински (11 ноември 1920 - 7 октомври 2000) е германски въздушен ас от Луфтвафе по време на Втората световна война и старши офицер от ВВС на ФРГ. Той е един от пилотите с най-много въздушни победи в историята - 197 официално признати бала от победи при 1 100 излитания. Като член на известния с въздушните си асове 44-ти изтребителен отряд (на немски: JV 44), ръководен от Адолф Галанд, Крупински е един от първите летци, които извършват бойни полети с реактивния изтребител Ме 262.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Крупински е роден на 11 ноември 1920 г., в градчето Домнау в Източна Прусия (днес Домново в Калининградска област на Руската федерация) и израства в Браунсберг (днес Бранево в Полша). Валтер има двама по-малки братя - Паул и Гюнтер. Паул се записва в Кригсмарине и служи като подводничар - убит е по време на сражение на 11 ноември 1944 г., на борда на подводница Ю-771, която е потопена край норвежкия бряг от британската подводница Венчърър.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1939 г. Крупински се записва във Луфтвафе като младши лейтенант. От ноември 1939 до октомври 1940 г. той преминава основното въздушно обучение и след като е разпределен като пилот на изтребител - и школата за летци-изтребители. След края на подготовката си, през ноември 1940 г. Крупински е изпратен в новата си част - 52-ра изтребителна ескадра, където е зачислен в 6-та ескадрила. Извършва бойни мисии над Англия, но не постига нито един успех.

Печели първата си въздушна победа в ранните дни на кампанията в Русия. До декември 1941 г. на неговата сметка има седем потвърдени победи. През август 1942 г. числото достига 50 и пилотът е награден с Германски кръст (златен). След още шест победи Крупински е награден и с Рицарски кръст. През март 1943 г. е повишен в командир на ескадрила (на немски: Staffelkapitän) и му е дадено командването на 7-ма ескадрила. По това време Ерих Хартман, който по-късно ще стане пилотът с най-много победи през войната, служи като воден в двойка с Крупински. Именно от него Хартман възприема метода за атака от близка дистанция.

За 174-та си въздушна победа Крупински е награден с дъбови листа към Рицарския кръст. След постигането на 177 победи е преместен от Източния фронт в Германия, където е зачислен в 1-ва ескадрила от 5-та изтребителна ескадра. Повишен в чин хауптман (капитан) през май 1944 г., Крупински е назначен за командир на ІІ-ро звено от 11-та изтребителна ескадра. След нахлуването на Съюзниците във Франция през юни 1944 г., звеното е изпратено бързо в Нормандия за извършване на поддържащи армията операции. Крупински сваля 10 съюзнически самолета, преди да бъде свален на свой ред и ранен във въздушен бой на 12 август.

През септември, пилотът е преместен като командир на ІІІ-то звено от 26-та изтребителна ескадра. През март 1945 г., Крупински е прехвърлен в сформирания от въздушни асове 44-ти изтребителен отряд, който има на въоръжение реактивни изтребители Ме 262.

В 1500ч. на 24 април 1945 г., Крупински е един от четиримата пилоти, които излитат от мюнхенското летище Рийм, за да прихванат формация от американски самолети Б-26 „Мародер“. Гюнтер Лютцов, който не се завръща от тази мисия, води четворката. Съдбата му и до днес остава неизвестна. Един от другите двама пилоти е лейтенант Клаус Нойман [1].

След 197 бала от въздушни победи (177 на Източния фронт и 20 срещу западните Съюзници, в около 1100 мисии), на 5 май 1945 г. Крупински попада в американски плен. По време на войната Крупински скача с парашут четири пъти и пет пъти е раняван.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната[редактиране | редактиране на кода]

Освободен от плен през септември 1952 г., на следващия месец Крупински заема длъжност във временното германско министерство на отбраната. Повишен в чин майор през 1957 г., той води в Англия първата следвоенна германска формация реактивни изтребители. През 1966 г. Крупински поема командването на подготвителния отряд на Луфтвафе (на немски: Luftwaffen-Ausbildungs-Kommando) в Тексас с чин на бригаден генерал. През юли 1969 г. Валтер Крупински става командир на 3-та въздушна дивизия на Луфтвафе. През 1971 г. е назначен за началник-щаб на 2-ро тактическо въздушно съединение на НАТО. През октомври 1974 г. бригадният генерал е повишен в главнокомандващ на въздушния флот. На 8 ноември 1976 г. е принуден да се оттегли по-рано в пенсия заради скандала „Рудел“, запазвайки званието си генерал-лейтенант. През 2000 г. Валтер Крупински умира в Нойкирхен-Зеелшайд.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Braatz, Kurt. Gott oder ein Flugzeug - Leben und Sterben des Jagdfliegers Günther Lützow. NeunundzwanzigSechs Verlag, 2005 г. ISBN 3-9807935-6-7
  • Helden der Wehrmacht II. FZ-Verlag GmbH, 2003 г. ISBN 3-924309-62-0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kurt Braatz, с. 365
  2. Helden der Wehrmacht II, с. 121

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Walter Krupinski“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.