Василий Блохин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василий Михайлович Блохин
Василий Михайлович Блохин
генерал от НКВД
Роден
Починал
Москва, Русия
ПогребанНово донско гробище, Москва, Русия
Учил вМосковски архитектурен институт
ПартияКПСС
Награди3 пъти Орден „Червено знаме“, 1 „Отечествена война“ I степен;1 Орден „Ленин“, златен часовник,автомобил „Победа“ и др.
Василий Михайлович Блохин в Общомедия

Василий Михайлович Блохин (7 януари 1895 – 3 февруари 1955) е съветски генерал от сигурността при управлението на Йосиф Сталин.

Собственоръчно разстрелва десетки хиляди жертви на режима.[1] По времето на СССР дейността му се крие от обществеността. Считан е за най-плодовития палач в историята.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Блохин е син на беден селянин, който е останал без начално образование. През Първата световна война служи в царската армия и става унтерофицер. След Октомврийската революция постъпва в Червената армия. От 1921 г. е член на болшевишката партия и служи в органите за сигурност – ВЧК, ОГПУ, НКВД, МГБ.[3] През 1926 г. става комендант в Лубянка – централата на ВЧК. Задачата му е да разстрелва врагове на народа и противници на съветската власт. Упражнява тази професия до 1953 г., като достига до звание генерал-майор. Кавалер е на 7 съветски ордена.

Хладнокръвният палач изпълнява задължението си с умение и размах. Винаги носи със себе си куфар с германски пистолети „Валтер“, защото руските нагани бързо прегряват. Докато 2 помощници държат завързаната жертва, облеченият с касапска кожена престилка и дълги над лактите ръкавици Блохин я застрелва в тила (той винаги внимава да не си изцапа униформата). Рекордът му е 300 разстрела за 10 часа. Като опитен палач, по време на сталинските чистки през 1930-те години му е поверено разстрелването на видните осъдени лица, като например маршал Михаил Тухачевски, Йона Якир, Йероним Уборович, Николай Ежов.

Известен е с участието си в т.нар. Катинско клане – масовата екзекуция на пленените през 1939 г. полски офицери. Край Катин и в други лагери през април-май 1940 г. Блохин разстрелва за 28 дни собственоръчно 7000 полски затворници от затвора Осташков. Повечето от тях са военни и полицейки офицери, които са били пленени след съветското нахлуване в Полша през 1939 г.[4] Екзекуциите са извършвани в специално построено за целта подземно помещение в щаб на НКВД.

Блохин първоначално се съгласява на амбиоциозна квота от 300 екзекуции на нощ. Затворниците са отвеждани в стая с подплатени стени за шумоизолация, наклонен бетонен под с канал и маркуч. Блохин застава зад вратата с палаческите си дрехи: кожена касапска престилка, кожена шапка и кожени ръкавици до раменета. След това, без прочитане на каквато и да е присъда и без формалности, всеки затворник е вкарван от пазачите, след което Блохин го прострелва в главата с германски пистолет.[5][6]

Екзекуциите започват при здрачаване и продължават до сутринта. Блохин, който е главният екзекутор, работи безспирно, бързо и без прекъсвания.[6] Телата са извозвани с покрити камиони до село Медное, където ги чака булдозер и 2 шофьори на НКВД. Всяка нощ се изкопават по 24 – 25 траншеи с дължина 8 – 10 метра, в които са разполагани труповете от същата нощ.[7]

Блохин и екипът му работят без почивка по 10 часа всяка нощ, като Блохин екзекутира средно по 1 затворник на всеки 3 минути.[8] В края на нощта дава водка на служителите. По нареждане на Сталин от април 1940 г. Блохин е носител на орден „Червено знаме“ и получава ежемесечно премия към заплатата си заради неговото усърдие при организацията и изпълнението на специални задачи.[9] Разстрелите на Блохин остават най-организираното и най-продължителното масово убийство от един човек в историята, заради което той е обявен за най-плодовития палач през 2010 г. и е вписан в книгата на световните рекорди на Гинес.[2]

На 2 април 1953 г. Блохин е уволнен от МГБ по здравословни причини. На 23 ноември 1954 г. е лишен от званието генерал-майор по време на десталинизацията, защото се е дискредитирал по време на работата си в органите и е недостоен за званието. Той се пропива и умира на 3 февруари 1955 г., като за официална причина за смъртта е обявено самоубийство.[10][5][8][11] Погребан е в престижното московско Новодевическо гробище, недалеч от гробовете на Гогол, Чехов, Маяковски и други светила на руската култура. Наблизо е погребан през 1941 г. прахът на втория по резултатност палач на НКВД Петър Магго, който е разстрелял около 10 000 души.

Блохин има съпруга Наталия Блохина (1901 – 1967) и син Николай Баранов (1916 – 1998).[12] Те твърдят, че е бил много грижовен съпруг и баща. Нямали представа какви са били служебните му задължения и научили за тях едва след смъртта му, по времето на управлението на Никита Хрушчов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Человек в кожаном фартуке // Новая Газета, 1 август 2010. Посетен на 7 юни 2018.
  2. ↑ а б Glenday, Craig. Guinness World Records 2010. Random House Digital, 2010. ISBN 0-553-59337-4. с. 284.
  3. ↑ Montefiore, Simon Sebag. Stalin: The Court of the Red Tsar. New York, Vintage Books, 2005. ISBN 978-1-4000-7678-9. с. 198. Архивиран от оригинала. Посетен на 10 януари 2010. Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine.
  4. ↑ Remnick, David. Lenin's Tomb. New York, Vintage Books, 1994. ISBN 0-679-75125-4. с. 5 – 7.
  5. ↑ а б Roman Brackman. The Secret File of Joseph Stalin: A Hidden Life. Taylor & Francis, 1 май 2003. ISBN 978-0-7146-8402-4. с. 287–. Посетен на 29 април 2012.
  6. ↑ а б Sanford, George. Katyn and the Soviet Massacre of 1940: Truth, Justice and Memory. Routledge, 2005. ISBN 0-415-33873-5. с. 102.
  7. ↑ George Sanford. Katyn And The Soviet Massacre Of 1940: Truth, Justice And Memory. Psychology Press, 21 октомври 2005. ISBN 978-0-415-33873-8. с. 103–. Посетен на 29 април 2012.
  8. ↑ а б Simon Sebag Montefiore. Stalin: The Court Of The Red Tsar. Random House Digital, Inc., 13 септември 2005. ISBN 978-1-4000-7678-9. с. 198–. Посетен на 29 април 2012.
  9. ↑ Michael Parrish. The Lesser Terror: Soviet State Security, 1939 – 1953. Greenwood Publishing Group, 1996. ISBN 978-0-275-95113-9. с. 57–. Посетен на 29 април 2012.
  10. ↑ David Remnick. Lenin's Tomb: The Last Days of the Soviet Empire. Random House Digital, Inc., 1994. ISBN 978-0-679-75125-0. с. 6 – 7. Посетен на 29 април 2012.
  11. ↑ Palet, Laura Secorun. History's Most Prolific Executioner // OZY. 25 януари 2015. Посетен на 6 февруари 2015.
  12. ↑ Vasily Blokhin, history’s most prolific executioner
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vasily Blokhin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Василий_Блохин&oldid=11529660“.