Василий Зайцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Зайцев
съветски офицер
Василий Зайцев, декември 1942 г.
Василий Зайцев, декември 1942 г.

Звание Гвардейски капитан
Години на служба 1937 - 1939; 1942 - 1945
Служил на Flag of the Soviet Union.svg Съветски съюз
Род войски Red Army flag.svg Червена армия
Военно формирование пехотни войски
Битки/войни

Германо-съветска война


Роден
Починал
Василий Зайцев в Общомедия

Василий Григориевич Зайцев (на руски: Васи́лий Григо́рьевич За́йцев) е съветски офицер, снайперист от времето на Втората световна война, герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

Василий Зайцев е роден в с. Еленинка, Оренбургска губерния (днес Карталински район, Челябинска област), Русия на 23 март 1915 г.[2]

По време на битката при Сталинград, между 10 ноември и 17 декември 1942 г., Зайцев елиминира 225 военни от Вермахта и неговите съюзници, включително 11 снайперисти.[2] Военното му звание по онова време е младши лейтенант.

Раняване, тежки операции и завръщане в армията[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1943 г. при взрив на мина е тежко ранен и впоследствие губи зрението си. На 10 февруари 1943 г. след няколко успешни операции, направени в Москва, професор Владимир Петрович Филатов връща зрението му. Зайцев се връща в армейските редици и оглавява снайперистка школа, командва артилерийски взвод, а след това е командир на рота. Участва в освобождаването на Донбас, битката за Днепър, бие се край Одеса и Днестър. През май 1945 г. капитан Зайцев се връща в Киев и постъпва в болница.

Известно е също, че снайперистите, които е обучил Зайцев, унищожават повече от 3000 противници.[3] Смята се, че е изрекъл фразата: „Зад Волга за нас няма земя“ (всъщност Зайцев озаглавява по този начин личните си записки).[4]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гвардейски капитан Зайцев умира в Киев на 15 декември 1991 г. Тленните му останки са пренесени на „Мамаев курган“ край Волгоград на 31 януари 2006 г.[5]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на кап. Зайцев в Киевското военно гробище.

Отражение в киното[редактиране | редактиране на кода]

Зайцев става герой в игрални филми:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сега Челябинска област
  2. а б Герой Советского Союза Зайцев Василий Григорьевич. // warheroes.ru. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)
  3. Kaplan, Philip. Rolling Thunder: A Century of tank Warfare. Pen and Sword, 2013. ISBN 9781781592434. p. 89. Посетен на 4 февруари 2015. (на английски)
  4. Записки снайпера, автор Василий Зайцев. // bookz.ru. Посетен на 4 февруари 2015. (на руски)
  5. Легендарного снайпера перезахоронили на Мамаевом Кургане. // lenta.ru. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)
  6. Снайпер Вася отстрелялся под Сталинградом. Вне конкурса. // в-к Комсомольская правда. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]